Големите герои на малкото световно?

Наричат турнира за Купата на конфедерациите "малко световно първенство".

Като се замисли човек, липсваха само Германия и Аржентина, за да можем спокойно да кажем - ето ги най-силните отбори в света на едно място!

Sportcafe излъчва десетте големи герои на малкото световно.

1. Неймар. Няма спор кой бе вдъхновителят на този прероден бразилски отбор. Този малчуган с постоянно променяща се визия, смеещи се леко дръпнати очи и неуловими финтове е на път да плени света. Доскоро го знаеха само в неговата страна и на неговия континент. Но Неймар вече идва в Европа, и ако разстрелва вратарите с двата крака, както го правеше на Конфедерациите, ще е мегазвезда и в Барса. "Златна топка" на турнира.

2. Луиш Фелипе Сколари. Само помислете: селекционер - световен шампион (2002 г.) с помощник - световен шампион (Карлос Алберто Парейра от 1994 г.). Как този щаб да не е наясно какво трябва за успех? Сколари понесе сума критики за шестте мача поред без победа преди турнира. Но в 5 двубоя Бразилия вкара 14 пъти и се забавляваше, нанасяйки най-тежката загуба на Испания от години.

3. Андрес Иниеста. Няма голям турнир, на който този феноменален играч да разочарова. Дори когато Испания не е уверена, дори когато пада. На финала Андрес опитваше сам да носи тежестта срещу окрилените домакини. Ритаха го през краката, падаше, изправяше се, пак тръгваше в дрибъл...Избраха го за "Сребърна топка" на турнира след Неймар. Иниеста е свикнал да е в сянката на Меси и Роналдо в битките за индивидуалните награди на Европа. Въпреки че според мнозина не е по-малко влиятелен с играта си....

4. Джанлуиджи Буфон. В понеделник сутринта италианският вратар обяви, че е уморен да е вратар на "скуадра адзура" за цели 16 години. "Това е най-трудната работа на света", въздъхна големият Джиджи. Но как я върши само!? Три спасени дузпи срещу Уругвай и италианците са трети на малкото световно. А отидоха с доста експериментален състав и окапаха с контузии по пътя към последния ден. Когато има проблем, имаме Джиджи - това е философията на нашите съперници в световните квалификации.

5. Чезаре Прандели. Селекционерът на Италия заведе състав с доста интересни имена до Бразилия. Но хора като Антонио Кандрева, Кристиан Маджо и младокът Матиа де Шилио не се посрамиха. Италия опитва да е разнообразна и офанзивна, докато има сили. Срещу Уругвай стигнаха за 50 минути. После целият състав искаше смяна, а на пейката бяха хора с травми и болежки. Прандели обаче за 2 години подготви отбор, който има ширина на състава и няма страх от никого - справка полуфинала с Испания. Проблем са само головете, когато го няма Марио Балотели (както ще е срещу България).

6. Единсон Кавани. Коравият уругвайски отбор не се даде на никого в типичен стил. Но и не блестя. До полуфинала Кавани не бе вкарал гол, но после наказа Бразилия и два пъти Италия, с което подчерта дебело, че цената за трансфер, която иска за него Наполи (63 млн. евро) не е безумна.

7. Стивън Кеши. Селекционерът на Нигерия не се огъна пред звездите, които мрънкаха за премии и привилегии. Просто ги отписа от състава и заведе в Бразилия младоци, водени от опитния Джон Оби Микел. И Нигерия игра гордо и приятно, макар да отпадна в групата. Кеши вероятно ще бъде изгонен от поста, защото шефовете му във федерацията нямат неговия характер да не се съобразяват със звездите си...

8. Хонда и Кагава. Трудно е да ги разделим, но двата двигателя в японската полузащита направиха труден живота и на бразилците, и на италианците. Кейсуке Хонда доказа, че нивото му е по-високо от руското първенство (с цялото уважение към него). А Шинджи Кагава загатна, че колебливият първи сезон в Юнайтед може да бъде последван от фурор във втория. И само вметка - японците, които не играха никак зле на турнира, паднаха от България 15 дни преди него...

9. Еди Етаета. Великан! Човекът, завел Таити на Купата на конфедерациите, се държа като горд капитан на потъващия "Титаник". Ето избрано от селекционера на веселата бригада от полинезия: "Ние сме шампиони!", след 1:6 от Нигерия. "Това е велика победа за нас!", след 0:10 от Испания. "Горд съм, играхме страхотно", след 0:8. С голова разлика от 1:24, таитяните си тръгнаха като герои на бразилските стадиони, подкрепяни от местните фенове. Подаряваха огърлици на съперниците, радваха се на 0:10...

10. "Маракана". Да, това не е човек. Това е стадион, който клокочеше като вулкан на финала и издуха испанците от терена. С тази златисто-зелена любов на лудата по футбана нация зад гърба, селесао е фаворит за световната титла догодина. "Маракана" след откриването си е адско място за гостите. Англия направи 2:2 там, а после Франция и Испания отнесоха по 0:3. В последните 10 минути на финала торсидата не спря да пее имената на новите си герои. И даде друга тръпка на турнира - футбол в Бразилия, няма такова усещане!