Манчестър Юнайтед е за съжаляване. Нещо, което малко хора са си мислили за клуба в последния четвърт век. Но „червените дяволи“ са в точно такава позиция в момента, след като се намират в поредица от шест мача без победа във всички състезания.
В този период, Юнайтед отпадна от лесна група в Шампионската лига, загуби от абсолютен дебютант във Висшата лига като Борнемут, след което – развали непобедената си статистика у дома, губейки от друг новак – Норич.
Мисълта за титлата вече се превръща в мечта. За подобни големи клубове това положение е неприемливо.
Според информациите, Луис ван Гаал е на два мача от уволнение. Холандецът трябва да не загуби трудното гостуване на Стоук и сблъсъка с Челси на „Олд Трафорд“.
Жозе Моуриньо и Пеп Гуардиола „чукат“ на вратата на Юнайтед, като не е изключено Райън Гигс отново да бъде назначен като временен мениджър до края на сезона.
Шефовете в Юнайтед обаче трябва сериозно да премислят преди да вземат екстремни решения. Резултатите на Ван Гаал предполагат уволнението му, но евентуалното краткосрочно подобряване в играта на тима най-вероятно ще бъде последвано от дълготраен застой във формата.
Сър Алекс Фъргюсън бе начело на отбора в продължение на 26 години и половина. Кой си е мислил, че веднага ще дойде нов като него?
За първа грешка в ерата след Фъргюсън се смяташе назначаването на Дейвид Мойс. Мойс може и да беше грешният човек на грешното място в грешното време, но истинската грешка е уволняването му само 11 месеца след назначаването му. Така Юнайтед се превърна в един от „онези клубове“, които уволняват при първата проява на слабост и несигурност.
Вместо това, клубът можеше да даде още един сезон на Мойс. Щеше ли Юнайтед да приключи сезон 2014/15 по-слабо при него? Дори и Мойс да се беше провалил, всички въпросителни около него падаха. Сега тези въпроси остават (както щяха да стоят и ако Фърги бе уволнен през декември 1989 г.).
Бързото отърваване от Мойс прехвърли напрежението върху новия мениджър. Невъзможно е да очакваш поява на гений като Фъргюсън толкова бързо.
Вземете за пример ерата след Мат Бъзби. Уилф Макгинес, Франк О`Фарел, Томи Дохърти, Дейв Секстън и Рон Аткинсън не успяха напълно да достигнат висините на Бъзби. Единствено Фъргюсън успя, и то няколко десетилетия по-късно.
Да, Ван Гаал трябва да работи под напрежение и трябва да постига резултати. Но редно ли е да очакваме от него успехи като тези между 1994 и 1999 г. едва 19 месеца след назначаването му? Редно ли бе да очакваме същото и от Мойс? Ако Ван Гаал бъде уволнен, би ли било редно да се очаква подобно нещо и от следващия мениджър?
Какво ако нито Моуриньо, нито Гуардиола не успее да пребори петролните пари на Челси и Сити след първите си 18 месеца? След това какво? Още едно уволнение? Никога, освен период от около две години в ерата след Бъзби, Юнайтед не е бил такъв клуб.
Ван Гаал може и да пожъне успехи. С един истински голмайстор и един класен централен бранител Юнайтед може да стигне далече. Холандецът обаче може и да забие „червените дяволи“ в период от четири-пет години без трофей.
За справка: на тримата мениджъри, които са печелили титлата с Юнайтед – Ърнест Магнал, Бъзби и Фърги – им бяха дадени съответно осем, седем и седем години преди да завоюват пъравта си титла.
Някои неща са по-важни от трофеите. Какъв клуб иска да бъде Юнайтед?
