„Аз съм на 33 години. А това, че един идиот ме нарече "стар" не означава, че трябва да го вярвате".
Обяснението е на Самуел Ето'о, след като тогавашният му треньор Жозе Моуриньо (с когото от години бяха в прекрасни отношения) си позволи да се усъмни публично в реалната му възраст.
Специалния го състари със скромните три години, а негова бивша любовница ги покачи на цели седем повече от обявените по паспорт - което означава, че понастоящем нападателят вече тайно е отпразнувал 40-годишния си юбилей.
Колкото и да е обиден обаче, чувствителният камерунец не е нито първият, нито последният футболист, за чиято реална възраст съществуват сериозни, сериозни съмнения.
Всъщност случаите с фалшифицирани паспорти във футбола са твърде много, макар повечето да са базирани почти изцяло на слухове и предположения.
Най-често става въпрос за чернокожи футболисти, които са родени в страни от третия свят и които притежават твърде съмнителна външност и физика за претенциите си на бледни младежи. Затова медии, фенове, мениджъри и футболни ръководители сипят обвинения към тях, че лъжат за годините си като стари моми и масово подправят датите си на раждане. Ползите са ясни - по-малкото години повишават цената им, удължават кариерата им и ги правят много по-конвертируеми.
Възможно е медицинските тестове, които отборите правят на даден играч преди да го вземат, да разкрият някои от по-наглите измами, но в много случаи физиката на тези футболисти компенсира и те правят чудеса от храброст.
Легенди в това отношение се носеха за доста от големите нигерийски футболисти, а Нигерия е страната с най-лоша репутация по отношение на измамите с рождени дати. Нванкво Кану например игра в Портсмут до 35-годишен, но се предполагаше, че е на 44. Обафеми Мартинс дълго време беше обещаващ младок, но се говори, че още в Нюкасъл (2006-2009) е достигнал 30-ата си годишнина.
Великият Джей-Джей Окоча през цялата си кариера е бил с 10 години по-възрастен от обявеното, а вечният Тарибо Уест прекрати кариерата си през 2008 г. - уж едва на 34 години, когато всъщност е бил на 46! Или поне така твърдяха в Партизан, където на 40-ия си рожден ден той се представял за 28-годишен.
Растат, но не стареят
Често измамите започват още от юношеските турнири до 17 г., в които се пускат футболисти на зряла възраст. От няколко години ФИФА въведе нова система, при която определя истинските години на състезателите чрез манитен резонанс и се твърди, че това е намалило злоупотребите.
Случаите обаче продължават да изплуват. В началото на 2014 г. сериозен шум се вдигна около „юношата" на Лацио Жозеф Минала, който в никакъв случай не изглеждаше на обявените 17 години. Сенегалски медии му дадоха 41 г., а нигерийския блогър Джордж Онмония разкри, че схемите с „подмладяването" стават изумително лесно и евтино в африканските страни и цялата процедура отнема броени часове.
Френският спортен мениджър Жером Дуфорг, запознат с африканския пазар и работил в Кения, допълни картинката като допусна, че 95% от африканските футболисти, играещи в Европа, мамят за годините си. „Колкото по-корумпирано е правителството, толкова по-корумпирана е федерацията, толкова по-голям е и шансът да видите по-стар от обявеното футболист", каза той.
Не са само африканци
Под подозрение обаче не са само африканците. Латиноамериканците също имат приличен бекграунд в областта, а Бразилия даже може да се „похвали", че е печелила Световното първенство за младежи до 20 г. с 25-годишен в състава си. Три години след титлата им през 2003 г. се оказа, че дефанзивният халф Карлос Алберто притежава повечко жизнен опит зад гърба си.
От актуалните съвременни звезди с нещо подобно се прочу колумбийският голмайстор Радамел Фалкао. Документ от училищните му години свидетелства, че той е спестил две години от живота си и всъщност е роден през 1984 г. Веднага обаче излязоха опровержения и от самия футболист, и от настоящия му клуб Манчестър Юнайтед.
За друг нападател, хита в Челси Диего Коста, също се говори, че не изглежда като 25-годишен, а във възрастта му се усъмни и съотборникът му Еден Азар. Засега обаче суровият му външен вид се приписва единствено на нелекото му детство в Бразилия - едно от най-популярните оправдания за всички футболисти, сполетени от синдрома на вечната (поне по документи) младост...
