Чакането продължи достатъчно дълго, напрежението се трупаше и обстоятелствата се подреждаха, за да стигнем до може би най-важния дуел, виждан някога в английската Висша лига.
Или ако не в цялата история на надпреварата, то поне за последното десетилетие.
Ако ви звучи преувеличено, само погледнете какво е заложено на карта в суперсблъсъка между Манчестър Сити и Ливърпул на "Етихад".
В 30-те години съществуване на Висшата лига, много малко мачове могат да се разгледат като истински директни конфронтации за шампионската титла. Докато на "Етихад" имаме ситуация, в която победителят ще излезе начело пред конкурента си и най-вероятно ще спечели всичките си останали мачове до края, за да вдигне трофея.
Залогът даже не е само първото място в първенството. Сити се цели в исторически требъл с ФА Къп и бленуваната Шампионска лига.
Ливърпул вече взе Купата на лигата и се е устремил към същите трофеи, за да оформи безпрецедентен куадрупъл. А пък в случай, че 20-ата титла на Англия бъде завоювана, ще бъде изравнен рекордът на Манчестър Юнайтед.
Когато Сити и Ливърпул решат спора за шампионата, съперничеството им ще продължи още следващата седмица в полуфинала за Купата на Англия. Те могат да се срещнат и на финала в Шампионската лига.
Премиър лийг не познава друго такова съперничество между два клуба, считани от мнозина за най-добрите в света и изправени един срещу друг на всички фронтове.
В този контекст сегашното дерби измества даже великата вражда между Манчестър Юнайтед и Арсенал.
Наистина в срещите между "червените дяволи" и "артилеристите" между 1996-а и 2005-а имаше повече ожесточеност. Но емоцията може да замъгли съзнанието за един важен факт - до 2004 г. Арсенал изобщо не беше близо до спечелване на Шампионската лига.
А пък и в споменатия период съставите на Венгер и Фъргюсън така и не се срещнаха в Европа, нито пък изиграха помежду си някакви решаващи двубои в края на някой сезон. Тогава нямаше как да ги считаме за двата най-добри европейски тима и всичко беше сведено до домашната сцена.
Дори когато Челси и Юнайтед изиграха английския финал в Лигата през 2008 г., конкуренцията между тях не се задържа на това ниво.
Сега със Сити и Ливърпул наблюдаваме нещо като еквивалент на испанското Ел Класико някъде между 2009 и 2019 г., когато то представляваше същински връх на футболната игра в световен мащаб.
Разбира се, между тимовете на Клоп и Гуардиола я няма същата историческа вражда. Но историята на сблъсъка се обогатява безспирно в последните години, не само с положителни събития.
Феновете от страната на Сити веднага ще припомнят предметите, хвърлени по автобуса на тима от агитката на Ливърпул преди първия четвъртфинал в Шампионската лига от 2018 г.
"В онзи момент нещата се промениха", пише в автобиографията си емблематичният капитан на "небесносините" Венсан Компани. "Тогава враждата се увеличи и те станаха нашият съперник №1, когото искаме да победим".
"Сега вече има повече напрежение. Не че тогава някой от нас е бил уплашен в автобуса, но беше неприятно изживяване и не биваше да се случва. Смятам, че този случай промени начина, по който доста неутрални фенове гледат на Ливърпул".
Подобни стълкновения засилват емоциите, но истинското начало на враждата няма как да е нещо друго, освен пристигането на Юрген Клоп и Джосеп Гуардиола на Острова.
Между двамата има голямо уважение, но е достатъчно добре известно, че загубите ги вадят от кожата им и те обикновено даже не го крият.
След поражение, някои негови колеги свидетелстват, че Пеп престава да се държи по познатия приятелски начин. Клоп също е по-докачлив след загуба, но просто не му се е налагало да я изживява често срещу Сити - от 14 мача е загубил 4.
Балансът му срещу Пеп в Англия изглежда отличен, но при Ливърпул целта винаги е била да надскочи Сити не в отделен мач, а в един цял сезон. И за известно време тази цел изглеждаше съвсем недостижима.
В онова невероятно преследване за първото място през 2018/19, "червените" събраха цели 97 точки, само за да изпитат горчилката да останат втори пред Сити с точка повече. Случаят доказва за каква доминация на тези два отбора говорим.
После Клоп успя да изпревари Сити за трофея от Шампионската лига, а по-късно да надделее и в шампионата, когато враждата вече се беше очертала ясно.
Конкуренцията не е само футболна и пламти и на най-високите етажи - където собствениците на Ливърпул от FSG недоволстват от неограничените ресурси, с които разполага Сити.
На ниво босове, това е сблъсък между клуб, притежаван от държава и клуб на рискови капиталисти.
Възползвайки се от богатството на Абу Даби, Манчестър Сити увеличава неравенството във футбола и разрушава всякакъв баланс в спортната конкуренция.
Ливърпул и FSG също имат своите недостатъци, но преди всичко трябва да балансират изключително ловко финансите си, за да не изостанат твърде много.
Затова свършената от Клоп работа е толкова феноменална, особено при онази титла от 2020 г. Ако не беше тя, щяхме да говорим за пълна хегемония на манчестърци с четири поредни техни титли.
Германецът е основният виновник Ливърпул да се задържи толкова близо до Сити в последните години.
Неслучайно Пеп определя неговия Ливърпул като "най-трудния противник, срещу когото съм се изправял през 13-те си години като мениджър". Точно така, по-силен от Реал Мадрид на Жозе Моуриньо, Челси на Антонио Конте, Атлетико Мадрид на Диего Симеоне и т.н.
Откакто съставът на "мърсисайдци" беше завършен с последното парче от пъзела - привличането на вратаря Алисон през август 2018 г. - успеваемостта и на двата тима е нечовешка. Сити е взел 338 от 432 възможни точки в този период, Ливърпул е спечелил 337 (със 73 повече от третия в тази статистика Челси).
Това са измеренията на спортното величие на двата тима, но те не са непременно нещо добро за футбола. Всъщност свидетелстват за прекомерното икономическо разделение, разцепило модерната игра.
Ливърпул би представил себе си като финансов аутсайдер в тази двойка, надхвърлящ очакванията в конкуренцията на по-богат съперник.
Но за наблюдаващите отдолу, това са два елитни суперклуба, изградени с харчове, за които по-малките не могат и да мечтаят.
В началото на настоящия сезон очаквахме да гледаме състезание между три или дори четири коня за титлата, но нищо такова не се случи.
Във финалния спринт от кампанията Ливърпул изостава само с точка от Сити не защото "гражданите" са забавили темпото - та те са губили точки само срещу 4 съперника.
Сити не е свалял нивото, просто Ливърпул отново вдигна своето. Играчите на Клоп са с 10 поредни победи и при тях е по-голямата инициатива и по-голямото напрежение да спечелят дербито, за да излязат начело.
Просто друг такъв шанс през този сезон няма да се появи.
Но и за двата отбора оправдания съвсем липсват.
В съставите няма сериозни проблеми с контузии, а скорошната пауза за националните отбори им осигури и няколко дни почивка. Публиката отново се завръща в това дерби и ще изпълни докрай "Етихад". Налице са всички предпоставки да видим най-доброто от Сити и Ливърпул.
Тук е моментът да си дадем сметка, че заформеното от двете династии епично съперничество едва ли ще продължи още дълго точно в тази си форма. Даже най-вероятно сме по-близо до неговия край, отколкото до началото.
Клоп е на "Анфийлд" от шест години и половина, Гуардиола е в Манчестър от близо шест. Преди тяхното пристигане сблъсъкът Ливърпул-Сити нямаше кой знае какво значение и нищо чудно да загуби аурата си, след като те си тръгнат.
Това е още по-сериозна причина да оценим случващото се тук и сега: вероятно ще станем свидетели на кулминацията на едно противопоставяне, за което след години ще се носят легенди.
И което не само ни представя най-доброто от футбола днес, но и ни показва какъв ще бъде футболът утре.
