Когато 17-годишният Гави излезе на "Сан Сиро", за да дебютира за Испания срещу Италия в Лигата на нациите, това беше едва осмият мач в цялата му професионална кариера до момента.
Но в онези 83 минути, в които той игра в сряда вечер при победата с 2:1, халфът се представи като някой поне десеторно по-опитен.
Още преди това феновете на Барселона вече имаха представа на какво е способен юношата от "Ла Масия". Бяха се наслаждавали на изящния начин, по който контролира топката и дриблира, бяха оценили позиционирането му и умението да открива празните пространства.
В Милано Гави представи арсенала си от качества на една по-голяма сцена, без въобще да бъде разколебан от стоящите насреща му действащи европейски шампиони от тима на Италия.
Срещу кандидата за "Златната топка" Жоржиньо, срещу Марко Верати и Николо Барела, Гави беше на моменти направо неуловим.
Когато селекционерът Луис Енрике го замени, талантът спокойно можеше да излезе със самочувствието, че е изиграл двубоя като лидер на тима, а не като дебютант.
Допреди три месеца Пабло Мартин Паес Гавира, както е пълното му име, беше просто фен на националния отбор и гледаше по телевизията как страната му достига до полуфинал на Евро 2020 и там отпада от бъдещия шампион Италия.
Със самото си стъпване на терена от първата минута срещу "Скуадрата", тийнейджърът постави голям рекорд - той се превърна в най-младия футболист, обличал фланелката на Испания.
Тийнейджърът дебютира едва на 17 години и 62 дни. Досега рекордът се държеше от Анхел Субиета Редондо, който през далечната 1936-а дебютира на 17 години и 284 дни.
Гави изпревари с малко съотборниците си от Барселона Педри и Ансу Фати, изиграли първия си мач за Испания съответно на 18 години и 120 дни и на 17 години и 308 дни.
Не само възрастта на Гави е шокираща за нивото, до което успя да достигне.
Полузащитникът се нуждаеше да натрупа само 275 минути елитен футбол, за да стане национал на Испания. Единствено Мунир Ел Хадади беше привлечен след по-малко изиграни минути, но при него причината беше опасността да предпочете да играе за националния отбор на Мароко.
Някои побързаха предварително да разкритикуват Луис Енрике за решението му въобще да повика в състава тотално неопитен и все още недоказал се футболист - директно в полуфинал за Лигата на нациите срещу съперник от такъв калибър.
Невъзмутимият треньор обаче не просто го привлече в състава, но и му даде титулярно място.
Даде му и фланелката с девети номер в един тим, който не разполагаше с типичен №9 на върха на атаката.
"При Гави говорим за рядък случай", разясни Енрике. "Той играе на терена все едно е задният двор на къщата му. Способен е да действа между линиите, не губи топката, има добра техника и физика. Знаехме какво ще донесе: характер, готовност за игра, кураж. Той е много завършен играч и е настоящето и бъдещето на отбора".
"Вижте колко са добри децата на Испания! Не е нормално да виждаме футболист с такъв характер и такава увереност в дебюта му", добави селекционерът. "Верати е неговият идол! Казах му 'Днес пресираш Верати от първия до последния момент'. И на него много му хареса".
Гави е роден в град Лос Паласиос и Вияфранка в близост до Севиля. Като малък тренира в академията на Бетис, но когато е на 11 е привлечен от Барселона и в следващите 6 години претърпява невероятно развитие.
Качествата, които показа на "Сан Сиро", са видими от ранна възраст и си личат и в едно видео, което Барса пусна миналия месец от годините му в "Ла Масия".
Очевидно Гави притежава най-основните черти, които очакваме да прояви един халф на Барселона.
Той се носи с лекота по терена, дриблира, комбинира и борави еднакво впечатляващо и с двата крака. Не се притеснява и от единоборства срещу физически по-внушителни опоненти.
Срещу Италия талантът отне четири пъти топката (никой на терена не регистрира повече) и направи 7 нарушения, повече от всеки друг в мача.
В последните години той израства и физически, за да отговори на стандартите в мъжкия футбол. От отбора до 17 години беше прехвърлен директно при 19-годишните (рядкост за юноша от "Ла Масия") и беше достатъчно да изиграе само три мача за втория състав, за да бъде привлечен в първия.
А точно сега Барса има отчаяна нужда от искра и от нов местен герой. Загубата на Лионел Меси и финансовите главоболия нямаше как да не се отразят и на "Камп Ноу" се разрази и тежка криза в резултатите.
В кратките периоди, когато Роналд Куман му се довери, Гави демонстрира, че може да донесе липсващата искра.
Халфът беше играч на мача в първия си домакински двубой на "Камп Ноу" срещу Леванте, после асистира за изравняването в последната минута срещу Гранада с прецизност и увереност в подаването, които убягваха на по-опитните му колеги.
Когато Байерн Мюнхен отнесе Барса с 3:0 в Шампионската лига, Гави поне оказа някакъв отпор и демонстрира непримиримост в 30-те минути, които му бяха дадени.
Дойде времето обещаващият халф да бъде натоварван с още по-големи отговорности, въпреки че изглежда рано да се изисква такова нещо от него.
Луис Енрике е на пост, на който е неизбежно да бъде критикуван, но в случая критиките за селекцията му се оказаха неоснователни.
С такъв произход, талант и качества Гави неизбежно е сравняван с легендата Шави Ернандес и е поставян на все по-преден план сред новото поколение от "Ла Масия".
Тийнейджърът Нико Гонсалес се очерта като наследник на Серхио Бускетс, уникалният Педри вече оперира в ролята на Андрес Иниеста, а Ансу Фати е сравняваният с Меси нападател.
С всички тях бъдещето на Барселона изглежда далеч по-светло от настоящето.
А явно и в националния отбор вратите вече са отворени за групичката таланти, които могат да донесат нова златна ера на испанския футбол.
