Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Блъснах се пиян и останах парализиран": Протежето на Балъков, за когото твърдяха, че е по-добър от Фиго и Зидан

Съветската футболна школа бълва таланти, а след разпадането на Съюза бившите му републики продължават да отглеждат нови звезди. През 1990 г. младежкият отбор на СССР печели европейското първенство, а година по-късно взима бронз от мондиала.

Тогава футболният свят насочва вниманието си към Сергей Щербаков. Дори в тази необикновена галактика той е най-ярката и най-продуктивната млада съветска звезда. Сергей е номер 1 сред изключителни играчи.

На 20-годишна възраст Щербаков отива в португалския Спортинг, където играе с Луиш Фиго. В Лисабон потомъкът на миньори от Донбас даже е ценен повече от бъдещия носител на "Златната топка". Но обещаващата му кариера е съсипана от една фатална грешка.

В следващите редове ще ви разкажем за това какво се случва с Щербаков и какво прави той сега.

Начало на кариерата и успеха в младежкия национален отбор

През 80-те години Шахтьор Донецк е средняк в първенството, но тим с характер в турнирните битки, който няколко пъти печели Купата. Най-добрите резултати на клуба в шампионата са през 70-те години, когато стига до две сребра и един бронз. Въпреки относително скромния си статут, Шахтьор разполага с интересен състав, в който изпъкват младите Виктор Онопко, Андрей Канчелскис и Сергей Щербаков.

И тримата загатват за огромен потенциал, но Щербаков е просто удивителен. "Той имаше в излишък от всичко, което е необходимо на един атакуващ играч от световна класа: скорост, техника, удар с двата крака", описва го бившият му съотборник Игор Леонов.

По-старите запалянковци пък и до днес разказват за гола на Серьожа във вратата на московския ЦСКА през април 1991-ва. Тогава той открадва топката в центъра на терена, навързва трима "армейци" и стреля неспасяемо в далечния ъгъл.

По това време Щербаков вече е добре известен в страната. Година по-рано е част от отбора европейски шампион при младежите, който взима трофея след успех на финала над Португалия. През 1991 г. Сергей играе и на световното първенство, на което националите на СССР заемат третото място. На полуфинала Сборная губи от Бразилия, в чийто състав блестят футболисти като Роберто Карлош и Джовани Елбер.

Сам по себе си успехът е огромен, но СССР има такова златно поколение, че бронзът е приет за провал. "Подценихме бразилците", коментира тогава Щербаков, който става голмайстор на шампионата на планетата с 5 попадения (Елбер и испанската легенда Исмаел Урсаис вкарват по 4).

Само си представете - руснаци да подценяват бразилци на футболния терен. А Сергей е един от най-добрите в състава на Сборная.

В Спортинг Щербаков получава най-малката заплата от всички чужденци, но въпреки това е щастлив

Напълно обяснимо редица европейски клубове насочват внимание към талантливия младок. Сериозен интерес към него има и в родната му страна, която започва да се  разпада. "Като част от младежкия отбор на СССР пътувах много из Западна Европа и виждах как живеят хората там. Исках да играя за елитен европейски клуб и да печеля добри пари. Затова отхвърлих предложенията на Динамо Киев и Спартак Москва", обяснява Щербаков.

Боби Робсън го вика на проби в ПСВ, но заради здравословни проблеми английският специалист напуска клуба и трансферът пропада, а Щербаков се завръща в Шахтьор. Халфът играе в първото първенство на Украйна и записва 4 гола в 18 мача, но Робсън не забравя за него.

Сър Боби отново го кани в отбора си, но вече начело на Спортинг.

"Получавах по 7 хиляди долара в Лисабон. Както по-късно разбрах, това е била най-малката заплата сред всички чужденци в клуба. Но на фона на 600-те рубли у дома тези пари ми се струваха огромни", разказва Сергей. Отделно футболистът получава чисто чисто нов автомобил Renault и четиристаен апартамент в португалската столица.

Малко преди да се премести зад граница, Щербаков е изправен пред труден избор - за кой национален отбор да играе. По това време Съветският съюз се разпада, а Сергей, макар и роден в Русия, прекарва почти целия си живот в Украйна. През 1992-ра Щербаков изиграва 2 мача за украинците, но в крайна сметка изборът му е в полза на Русия. Той не е единственият. Цимбалар, Онопко, Юран и Никифоров също залагат на Сборная.

Но международните ангажименти са само щрих от общата картина, в която големите мечти на полузащитника са свързани с това да пробие в някое от най-елитните първенства. А Португалия е страхотен трамплин към тях. Винаги е била.

Българите в Спортинг - Ивайло Йорданов и Красимир Балъков взимат Щербаков под крилото си и му помагат да се адаптира. И двамата разбират руски, а Бала дори говори доста добре. В града има и други приятели макар и в противниковия лагер. Мостовой, Юран и Кулков са играчи на Бенфика.

През сезон 1992/93 Сергей изиграва 17 мача за шест месеца и вкарва 4 гола. "Сър Боби казваше, че Сергей му напомня за самия него от младостта му - припомня си Пауло Барбоса, португалският агент на футболиста. - Треньорът го обичаше и ценеше много. Щербаков бързо се адаптираше и напредваше. Всички бяха наясно, че го очаква голямо бъдеще."

Ужасната катастрофа

През декември 1993 г. Робсън е уволнен от Спортинг. Англичанинът организира вечеря, на която да се сбогува с играчите. Двамата със Сергей провеждат дълъг разговор, а наставникът му обещава да го вземе и в новия си клуб (месец по-късно той оглавява Порто). "Пийнах малко уиски - спомня си Щербаков. - Разбира се, изобщо не трябваше да се качвам зад волана. Трябваше да си хвана такси."

На път за вкъщи Щербаков си прави състезание сам със себе си и няколко пъти минава на червено, прелитайки с огромна скорост. На един от светофарите претърпява инцидент, който съсипва футболното му бъдеще. И не само...

Чисто новото му рено, дарено от клуба, се врязва в колата на местен журналист. "На улицата, на която катастрофира Щербаков, вечер включваха светофара в премигващ режим "внимание". Знам това от полицаи. Хората бяха свикнали да карат бързо по главния път, но в онзи ден по някаква причина светофарът работеше нормално", разказва Сергей Юран.

За краткото си време в клуба Сергей успява да плени привържениците на "лъвовете". "Виеха се опашки като пред мавзолея на Ленин от хора, които искаха да го посетят - спомня си Борис Игнатиев, който познава халфа от младежкия тим на СССР. - И всички му носеха цветя и разни подаръци. Можете ли да си представите колко го обожаваха в Спортинг? Отделението на Серьожа се препълни с подаръци."

Щербаков оцелява по чудо, но получава сериозни гръбначни наранявания. В резултат на катастрофата остава парализаран в долната част на тялото.

Ударът е жесток, но запазва самообладание и отначало е оптимист, че ще се възстанови и ще се изправи на крака. Но греши и инвалидната количка става част от живота му.

За съжаление рехабилитацията не дава резултат и инцидентът слага край на кариерата му. "Няма за какво да обвинявам съдбата си. Вината е единствено моя. Аз бях този, който се напи с уиски, седна зад волана и загуби контрол над колата", честен е пред себе си Сергей.

Какво прави сега Щербаков?

Вече почти три десетилетия той е прикован за стола. От края на 90-те на миналия век живее в Москва, а доскоро работеше в Локомотив като скаут.

През 2014 г. бившата му съпруга Наталия Ковгар разказа пред жълтите медии за проблемите в брака им. "След развода продължихме да живеем заедно. Той искаше така. В един момент Юрий Лужков (бившият кмет на Москва - б.пр.) му даде тристаен апартамент в столицата. Сергей го приватизира и го продаде за 50 000 долара. А на следващия ден проигра всичките пари в казиното", твърди Ковгар.

Според нея някогашният огромен футболен талант сега е "лентяй, който по цял ден лежи и нищо не прави".

В същото време Щербаков продължава да е на щат в Локомотив и клубът му превежда по 60 хиляди рубли месечно. Възможно е Наталия да е права.

Но дори и безделник - Сергей не е отхвърлен от приятелите си. Сравнително често се вижда даже с някогашния си съотборник в Спортинг Луиш Фиго.

"Серьожа е на една възраст със Зидан и Фиго - казва Генадий Костилев, който работи с Щербаков в младежкия отбор на СССР. - Убеден съм, че той беше по-добър от тях. Нещо повече - беше поне едно ниво над тях. Само можем да гадаем как би се развила кариерата му, ако тази вечеринка не се беше състояла."

 

Най-четените