Хари Кейн се е покрил и не посещава работното си място, откъдето му плащат някакви си 200 000 паунда на седмица, за да играе футбол.
Макар че си има действащ договор с Тотнъм за още три години, звездният нападател настоява да бъде продаден веднага, и то на конкурент от Висшата лига - Манчестър Сити.
Аргументът на футболиста е, че има джентълменско споразумение с президента на Тотнъм Даниел Леви да бъде пуснат да си тръгне при добра оферта, а този довод прави актуалната трансферна сага колкото протяжна, толкова и нелепа.
От една страна стои въпросът дали съответната договорка между Кейн и Леви въобще съществува.
От друга, футболът отдавна е бизнес, в който "джентълменските споразумения" по начало не означават нищо. И дори не е нужно да включват прочутия с непреклонността си Леви, за да бъдат рутинно и безмилостно потъпквани.
Трябват ли ви доказателства?
Дан Гослинг
Обикновено във футбола се очаква клубът да е този, който нарушава някакво неофициално споразумение.
В момента Кейн открива, че играчите не могат да разчитат на някакви устни договорки, когато са сключили железни дългосрочни договори. Клубовете използват неофициалните споразумения по същия начин, по който родител обещава на детето си играчка, за да го успокои, но без да има намерение да изпълни обещанието си.
Понякога обаче самите клубове страдат от този подход. Когато Евертън се разбра със смятания за голям талант Дан Гослинг да подпише нов договор с него през лятото на 2010 г., на "Гудисън Парк" смятаха въпроса за приключен.
Контрактът обаче така и не беше подписан и играчът използва това, за да напусне без компенсация, макар че беше само на 20.
"Според Евертън, джентълменското споразумение гарантираше, че футболистът ще удължи поне с две години своя 3-годишен договор, който подписа след пристигането си от Плимут Аргайл", гласеше официалното съобщение от клуба в седмицата, когато Гослинг премина в Нюкасъл без трансферна сума.
Йоан Кабай
"Йоан Кабай няма да напусне Нюкасъл през януари. Полузащитникът и агентът му имат джентълменско споразумение с клуба, че той ще остане на "Сейнт Джеймсис Парк" поне до лятото", пишеха английските медии в края на 2013 г., малко преди да отвори зимният трансферен прозорец.
Французинът беше в прекрасна форма, вкарваше важни голове и отдавна беше привлякъл вниманието на по-големи клубове, а Арсенал и Манчестър Юнайтед напираха за подписа му.
"Имахме споразумение. През лятото не можах да напусна, но тази зима се появи нова възможност и те уважиха споразумението, което бяхме сключили", каза самият играч 34 дни по-късно.
Тогава той тъкмо беше преминал в ПСЖ срещу 19 млн. паунда.
Мениджърът Алън Пардю и собственикът Майк Ашли до последно бяха категорични, че споразумението е Кабай да остане поне до лятото, така че в този случай ситуацията беше дума срещу дума.
А някоя от двете страни удобно изопачаваше истината.
Тео Ернандес
Понякога споразумението не е между клуб и играч, а между два клуба.
"Има пакт за неагресия между Реал Мадрид и Атлетико", беше казал Жозе Моуриньо през 2012-та.
4 години по-късно Антоан Гризман обясни, че няма как да премине в Реал, не само заради враждата между градските съперници, но и защото съществува пакт между тях да не си трансферират играчи директно.
17 години между двата отбора нямаше нито един трансфер, но уговорката беше нарушена, когато Реал взе левия бек Тео Ернандес през 2017 г.
Оправданието беше, че французинът изобщо не е играл за първия отбор на "дюшекчиите", но трансферната сума от 24 млн. евро доказваше, че не става въпрос за какъв да е юноша на Атлетико.
След само един сезон в Кралския клуб, той беше преотстъпен на Реал Сосиедад и после продаден на Милан на загуба - така че в Реал може би още се чудят дали цялата операция си е заслужавала.
Рой Кийн
Оказва се, че легендата на Ливърпул Кени Далглиш приема ръкостисканията твърде сериозно.
Когато той и Кийн се разбраха за тлъст договор на халфа с Блекбърн през лятото на 1993 г., шотландският мениджър нямаше проблем подписването да се случи в понеделник следващата седмица.
Сделката щеше да бъде сключена в петък следобед, ако се беше намерил някой усърден работник, който да остане в офиса до последно, вместо да се насочи към кръчмата за завършек на седмицата.
Сър Алекс Фъргюсън надуши нещата и се зае да преследва Кийн, като първо подпали телефона му и разбра, че договорът му с Блекбърн реално не е подписан.
Фъргюсън лично взе играча от летището в Манчестър и на игра на снукър го убеди да се присъедини към Юнайтед.
Естествено, в Блекбърн бяха бесни.
"Никой не може да постъпва така с Кени Далглиш. Ти си малко копеленце и няма да ти се размине", фучеше мениджърът на преметнатия клуб.
"Чувствах се зле, защото един вид се бях съгласил да отида в Блекбърн. Когато си стиснеш ръката с някого, значи почти сте се разбрали", признава Кийн доста по-късно, когато с Далглиш все пак се помириха след края на кариерите си.
Лука Модрич
Ако Хари Кейн наистина очаква Даниел Леви да спази стриктно някакво устно обещание, значи трябва да си поприказва с Лука Модрич.
Големият хърватски халф изпита върху себе си непреклонността на президента на Тотнъм.
"Напомних му за нашето джентълменско споразумение, когато бяхме в Дубровник миналото лято, а аз се съгласих да удължа договора си", разказа Модрич през юли 2011-та, щом стана ясно, че интересът на Челси към него е взаимен.
"Тогава имах открит разговор с Леви - че ако по-голям клуб дойде с конкретна оферта, ще я обмислим и ще вземем най-доброто решение за всички страни. Сега Леви не иска да говори с мен и казва, че няма възможност да напусна Спърс. Заплаши ме, че ако не приема становището на клуба, ще ме забият на пейката или на трибуните".
Клубът просто напомни, че хърватинът беше подписал 6-годишен договор (същата грешка като на Кейн) предходната година.
През следващия сезон обаче Тотнъм не се класира за Шампионската лига и Модрич се досети, че предпочита да играе в отбор, който печели трофеи.
Леви клекна, но едва година по-късно, когато Реал дойде за Модрич.
Така на футболиста не му беше позволено да подсили конкурент от Премиър лийг.
Луис Суарес
"Миналата година имах възможност да премина в голям европейски клуб, но останах заради споразумението, че ако не се класираме за Шампионската лига следващия сезон, ще бъда пуснат да си тръгна", разясни уругваецът през лятото на 2013 г.
"Дадох абсолютно всичко миналия сезон, но не беше достатъчно за влизане в топ 4 - сега искам само Ливърпул да уважи договорката ни. Клубът се съгласи на нещо и вербално, и в договора, но сега не го спазва".
Само че, както се оказа, черно на бяло нямаше нищо, което да задължава Ливърпул да продаде Суарес.
Когато Арсенал отправи унизителната оферта на стойност 40,000,001 паунда с цел да активира откупната клауза и да започне преговори със самия играч, "артилеристите" бяха попарени.
Мениджърът на Ливърпул Брендън Роджърс каза, че в Арсенал са били "подведени" от "една от най-лошите информации, които някога са получавали". Колегата му Арсен Венгер призна, че офертата не е най-изтънченото нещо, което "топчиите" някога са правили, но така или иначе, инициативата беше обречена.
Макар и без да го желае, Суарес остана още един сезон, вкара 31 гола и замина за Барселона, за да сложи край на надеждите на другите английски клубове.
Толкова относно "джентълменството" и "мъжката дума". И толкова относно основния аргумент на Хари Кейн да спре да ходи на работа, за да постигне своето.
Едва ли нападателят ще остане в Тотнъм до края на живота си. Но нищо чудно да трябва да се примири с още някой сезон в Лондон, с престижно участие в Лигата на конференциите и с трансфер не в пряк съперник на Тотнъм, а в съвсем друго първенство.
През това време би било съвсем джентълменско просто да изпълнява работните си задължения.
