Повече от ясно е, че 2020-а ще остане в историята като годината на коронавируса - последствията от пандемията (ще) ги усещаме във всякакви посоки и във всякакъв смисъл. А едно от тях, на пръв поглед дори не толкова важно, но при всички случаи доста символично, поне за тези, които обичаме Красивата игра, е решението на списание France Football да не присъжда "Златната топка".
Това ще е абсолютен прецедент в историята на най-ценния индивидуален приз във футбола - от създаването на класацията през 1956 г.
Първият победител бе Стенли Матюс, който получи отличието на достолепна футболна възраст (41 години), но по-скоро заради цялостни заслуги, отколкото заради представянето си през конкретния сезон - вторият Алфредо ди Стефано несъмнено имаше повече аргументи, най-малкото защото изведе Реал (Мадрид) до триумф в дебютното издание на турнира на шампионите. Но пък испано/аржентинецът после бе компенсиран напоително с две "Златни топки" - за 1957 и 1959 г.
Подобни казуси винаги са били част от чара на тази класация. Около нея винаги е имало полемика, дори в безалтернативни години, когато победителят е бил ясен месеци преди връчването на статуетката - като в ерата на Мишел Платини през 80-те или при първите два триумфа на Марко ван Бастен. В продължение на 40 години отличието се даваше само на европейци, което остави голямо бяло петно във визитките на титани като Пеле и Марадона - защото дори в качеството си на европейски приз, "Златната топка" бе мечта за всички футболисти по света.
Чак след 1995-а ограничението за неевропейци бе премахнато, но пак под условие - кандидатите все пак трябваше да си изкарват хляба на Стария континент, и чак след 2007 г. класацията стана общопланетарна.
Имаше и години, в които ФИФА сложи ръка върху най-ценната индивидуална награда, право на вот получиха десетки анонимници от всякакви географски "открития" (капитани и треньори на екзотични тихоокеански острови например). Но дори това не успя да промени безспорния факт, че за всеки футболист "Златната топка" е универсалната мечта. А за такива, които са я печелили по няколко пъти, като Меси и Кристиано, си остава сред малкото мотивационни фактори да трупат трофей сред трофей. Магията на статуетката не загуби от блясъка дори в десетилетието на двуполюсното "робство", когато никой не смееше да оспори върха на двамата гении на нашето време.
И да - дали ще гласуват само 16 журналисти (както бе в началото) или над 200 (както е в момента), не променя факта, че това е най-чаканата, най-коментираната, най-одумваната и, в крайна сметка, най-авторитетната присъда за това кой е №1 във футбола към настоящия момент. Колкото и да е субективен този вот, по-обективен няма. И "Златната топка" винаги ще си бъде "Златната топка". През годините нищо не успя да я катурне.
Дойде обаче 2020-а, годината на коронавируса. И почти 6 месеца преди календарния ѝ край, France Football реши, че този път няма да връчва жадувания от всички футболисти приз. Въпросът е защо? Трите месеца без футбол достатъчно основание ли са останалите девет да бъдат заличени? И то при положение, че този път са налице всички условия някой нов гений да изпъкне между вечните победители Меси и Роналдо?
Спрягат се различни имена - Левандовски, Бензема, Салах, Мбапе, Стърлинг... Шампионската лига, макар и в окастрен формат, ражда нови легенди от мач на мач. Повечето първенства се доиграха, сега ще стартират и новите сезони. Мачовете между националните отбори също ще се подновят съвсем скоро. Вирусът не успя да победи футбола - само ни доказа колко много го обичаме.
COVID-19 обаче спечели категоричен успех над "Златната топка" заради прибързаното и необмислено решение - дали на организаторите на анкетата, дали на някой над тях. Факт е, че най-добър футболист в света няма да бъде определен, което би трябвало да означава, че цели 9 месеца не се е играл "реален" футбол никъде по света. А победителите във всички първенства и турнири - било то домашни или континентални, не са истински, а... някакви измислени, пандемични. Хайде сега това го обяснете на момчетата на Юлиан Нагелсман, които не само пренаписаха историята на РБ Лайпциг, но и ще помнят този сезон за цял живот. При това съвсем реално. Обяснете го и на феновете на Ливърпул. Ако можете.
Според тълкуванията на France Football сезон 2019/20 във футбола е бяло петно. Период, в който едва ли не са се играли само приятелски мачове. Което, освен че няма нищо общо с истината, е гротескно.
Не само в Европа, но и по цял свят футболистите, треньорите, отборите, федерациите и феновете полагат неистови усилия да си върнат нормалния ритъм и ежедневие. Да върнат играта на хората. Специално в Европа, в сърцето на футболната индустрия, бяха разработени колосални стратегии за рестарт на първенствата почти на всички нива. И нито новите пикове на зараза, нито рестрикциите за пътуване, престой и карантина вече са в състояние да стопират процеса. Футболът е на път да спечели една от най-големите победи в цялата си история. Бавно, трудно, на различни скорости, но Играта се завръща.
На този фон "Златната топка" срамежливо ще подсмърча отстрани и ще се прави, че нищо не вижда. Ще приема, че нищо от случващото се не е реално. При това в момент, в който всички футболни хора, но най-вече футболистите, най-много се нуждаят от нея.
Вместо това организаторите от France Football решиха да компенсират "нулевия" сезон с вот за 11 легенди от историята, които да получат почетни "Златни топки". Засега не е ясно кой и как ще гласува, ясно е само, че пак са заложени капани - дали неевропейци ще бъдат включени в класацията, кой на какъв пост ще бъде поставен (Пеле, Марадона и Меси на един, Ди Стефано и Кройф на друг например), как ще бъде елиминиран вечния казус с различните времена и епохи и т.н.
И в крайна сметка ще се получи така, че вместо да обедини футбола в най-тежките му времена, "Златната топка" ще посее раздори и конфликти. А най-важната ѝ мисия: да почете идолите на милиони деца, ще остане неизпълнена.
