В сряда вечерта България изпадна от лига "B" на Лигата на нациите, след като изигра поредния си мач, който няма да се запомни с абсолютно нищо.
Но това 0:0 в гостуването на Ейре, след доста немощен футбол от страна и на двата отбора, не само за пореден път извади на показ недъзите на българския футбол, но беше и крещящ пример за абсурда, който в момента представляват срещите на националните отбори.
Ирландците на свой ред се спасиха от изпадане в лига "C", но нямаше какво в представянето им да ги обнадежди. Без публика, без качество на играта, без смисъл - в това се превръщат твърде много мачове от националния календар.
Ирландия - България беше ужасяващ, но твърде показателен портрет на футбола през пандемията. И двата тима дадоха каквото можаха, но нашите играха без общо 15 футболисти заради контузии и COVID-19, докато Ирландия беше без 13.
Говорим за две страни, които така или иначе не разполагат с голям брой качествени играчи и кадровите проблеми няма как да не се отразят пагубно.
Както отбеляза треньорът на Лил Кристоф Галтие след като загуби двама футболисти заради контузии през последната седмица: "Който е правил този календар на националните отбори е загубил всякаква представа какво представлява футболът на високо ниво".
Когато наблъскаш три мача през паузата за националните отбори, през която обикновено се играят по два, проблемите няма как да не дойдат.
Повечето медии разбираемо се фокусираха върху големите истории: че Луис Суарес хвана коронавирус, докато беше с националите на Уругвай, или че Серхио Рамос се контузи в мач на Испания.
Но по-значимите новини бяха други: на Норвегия се наложи изобщо да не се яви на един мач заради коронавирус в състава, а за друг пусна Б отбора си. Целият състав на Украйна пък беше поставен под карантина в Люцерн, след като трима от групата за мача срещу Швейцария излязоха с позитивни тестове.
Междувременно, вече контузеният Александър Коларов се завърна в Интер с коронавирус, илюстрирайки двойния риск от двубоите на националните отбори.
Сърбинът е деветият играч на Интер от началото на сезона, който хваща вируса и това дава недвусмислен отговор на въпроса на изпълнителния директор на клуба Бепе Марота: беше ли разумно въобще да се пускат футболистите в националните им тимове.
Този уикенд клубният футбол ще се поднови, но с още повече отсъстващи играчи. Ливърпул например ще бъде без Мохамед Салах, Джо Гомес, Трент Александър-Арнолд и Върджил ван Дайк за напечения двубой срещу временния лидер Лестър, а може да бъде лишен и от Джордан Хендерсън, Фабиньо и Тиаго Алкантара.
Шампионите далеч не са изключение - очевидно всички ще страдат много през този сезон и качеството на футбола неминуемо ще пада.
Мачове като Ейре-България, с двуцифрен брой отсъстващи и от двата тима, ще станат норма във Висшата лига, в Шампионската лига, може би и на Европейското първенство. А най-големите звезди на играта ще бъдат физически и емоционално изтощени до следващото лято.
Натоварването върху футболистите се увеличи още повече и мускулните контузии нараснаха - предвидимо следствие от скъсената лятна пауза, форсираната предсезонна подготовка и най-наситения календар от мачове, който футболът познава.
Висшата лига, прочута с интензивния футбол, се съгласи да се лиши от планираната зимна пауза, за да е сигурно, че сезонът ще свърши преди Евро 2020, отложено за идното лято заради пандемията. По-малките клубове от английския елит пък още се опъват на идеята за пет смени, защото знаят, че това ще облагодетелства тези с по-широки състави.
Именно за това става въпрос: всяка организация гледа себе си и своя интерес, никой не мисли за играчите.
"Ясно е, че с тези нови измислени турнири, ние сме просто марионетки на ФИФА и УЕФА", изригна наскоро полузащитникът на Германия и Реал Мадрид Тони Кроос.
"Нови състезания като Лигата на нациите и разширеното Световно клубно първенство се измислят, за да увеличат още повече печалбите и по този начин докарват играчите до физическия им предел".
Разбира се, Кроос е прав, но не бива да подценяваме и психологическия аспект.
"Всички ни е грижа за резултатите, представянето, головете и така нататък, но вижте, имах семеен проблем с Ковид, за съжаление се стигна до смъртен случай. Не е лесен момент за играчите. Хората не знаят какво се случва в нашия живот, всички искаме да печелим, но понякога има и по-значими неща в живота. Тази пандемия със сигурност е по-важна от няколко гола и няколко резултата".
Откровението принадлежи на полузащитника на Астън Вила Конър Хурихейн и беше изречено преди равенството между Ирландия и България.
По-големият въпрос е дали изобщо футболът трябва да продължава под някаква форма, но финансовият фактор надделява при отговора.
Някои клубове са изправени пред фалит без приходи от билети, лишаването от постъпленията от телевизионни права също може да се окаже фатално. Страховете на футболните федерации са същите; много от тях наистина се нуждаеха от парите, генерирани от този рунд срещи на националните гарнитури.
"Затова Англия изигра тази нелепа контрола с Ирландия", посочи Джейми Карагър по Sky Sports тези дни. "Беше заради финансовата ситуация във ФА, затова насрочиха този мач, който беше безсмислен". Той стигна и дотам да каже, че футболистите биват третирани просто като "парчета месо".
И макар че от другата страна стои опасността от отменени турнири и рухване на футболната икономика, няма как да не признаем, че нещо трябва да се промени.
Ако футболът продължи, трябва да намери формула да го направи внимателно и с някои жертви в броя мачове.
Профсъюзът на играчите ФИФПро обяви, че "подкрепя усилията на футболната индустрия да продължи с мачовете, въпреки бързо променящата се и непредвидима природа на пандемията". Но също така добави, че "интензивният календар от мачове, без почти никакви почивки за футболистите, не само рискува здравето им, но и рискува да подкопае представянето им на предстоящите Европейско и Световно първенство".
В интерес на всички ни е футболът да оцелее в този период, но в момента просто има твърде много турнири и мачове.
Все нещо трябва да бъде пожертвано и за за жалост, явно това ще бъдат играчите и тяхното физическо и психическо състояние.
За нас остава поне да не забравяме през какво преминават, когато ги съдим за показаното на терена.
