Добре си спомняте, че от редица европейски държави полетяха тежки обвинения към УЕФА и лично към президента Александър Чеферин за необосновано бавната реакция при настъпването на първата COVID-вълна.
Дори към средата на февруари, когато вече Старият континент започна да осъзнава мащабите на пандемията, мачовете не бяха спрени и въпреки масовото недоволство, до последно стадионите бяха фрашкани. Последствията всички ги знаем - групово заразяване на десетки и стотици хора, пламване на огнища в цели градове и провинции. И всичко това - само заради ината на администрацията в Нион, която до последно цедеше златната си кокошка - телевизиите.
Сега, ако смятате, че в УЕФА са си взели бележка - не сте познали. През изминалата седмица шефовете на европейския футбол, тази мистична банда от алчни бюрократи, контролиращи милиардни парични потоци, но и натоварена с отговорността да се грижи за играта на всички нива из континента, за пореден път се доказа като мащеха за целокупния европейски футбол. С последните си решения този футболен Ватикан отново доказа, че се интересува само от едно: финикийските знаци. Какво ти здраве, каква ти грижа за живота на футболисти, треньори и служители, какви пет лева...
Някак си между капките минаха няколко наистина абсурдни решения, които на практика минират иначе похвалната инициатива за завръщането на международния футбол тази есен. Вече категорично е ясно - УЕФА се интересува само от галените си деца, топ-клубовете на континента, а всички останали - да оцеляват както могат. Ако въобще могат. В това число и националните отбори, които отдавна са последна дупка на кавала.
Защо ли? С две думи - докато за богатите се организират блиц-турнири в напълно капсулирана среда на ограничено пространство по подобие на "балоните" в американския професионален спорт, простосмъртните (сред които и българските отбори) бяха хвърлени на произвола и случайността. Резултатът е, че изиграването на всеки един международен мач с тяхно участие ще е истинска епопея. Но да караме поред.
Тази седмица бяха рестартирани Шампионската лига и Лига Европа. Решителните им фази (от миналия сезон) се доиграват на територията на една държава (съответно Португалия и Германия) при спазването на строги противоепидемични мерки. За да се избегнат пътуванията и риска от заразяване, всички участници бяха скупчени на едно място.
И само по себе си, това е похвално - стига същите критерии да бяха общовалидни. Но не би.
Съвсем скоро ще стартират квалификационните кръгове за новия сезон в евротурнирите, ще бъдат подновени и мачовете на националните отбори. Всичко - по инициатива на УЕФА. Там обаче процедурите се оказаха не просто различни, но в някои случаи непосилни за участниците. Класическа форма на футболна дискриминация.
Според новите анти-COVID изисквания на УЕФА, победителите от първите кръгове на сезон 2020/2021 в европейските клубни турнири ще се излъчват в един мач, като домакинът ще се определя чрез жребий. Към днешна дата обаче много европейски държави все още поддържат (и дори въвеждат допълнителни) рестрикции за придвижване на хора спрямо други държави. Така например, всеки български гражданин трябва да се подложи на задължителна 14-дневна карантина при влизане във Великобритания.
Кипър изобщо не пуска наши граждани на нейна територия, руското посолство е замразило издаването на визи за българи. И така нататък. Как, според УЕФА трябва да процедират нашите отбори, ако например жребият ги прати в Уелс, Кипър или Русия? Или пък на родните евроучастници им се наложи да домакинстват на отбори от страни, чиито граждани трябва стоят под карантина на българска територия? Или при третия сценарий - когато чуждите отбори влязат у нас, но при завръщането си у дома трябва да бъдат карантинирани, защото идват... от България?
Решението на УЕФА е направо брутално - цялата отговорност, включително финансовата, се стоварва върху клуба/отбора-домакин.
48 часа преди жребия за съответния кръг той трябва да информира европейската футболна централа за всички актуални пътнически рестрикции (в това число карантинни мерки) спрямо останалите страни-членки на УЕФА. И ако се окаже, че жребият ти е пратил отбор, който няма как да ти гостува, в рамките на 24 часа трябва да осигуриш стадион на неутрален терен в друга държава, при това за твоя сметка. Ако не го направиш - губиш служебно.
В случая има важен нюанс - ако рестрикциите са наложени от твоята държава, ти поемаш цялата сметка; ако са на чуждата държава - делите разходите с госта. Но пари от УЕФА за спасяването на мача няма да видиш. Нито стотинка.
Още по-веселото в случая е, че в Нион си запазват последната дума при всеки казус - а те ще са десетки, бъдете сигурни. Дори в рамките на един работен ден да успееш да намериш стадион в друга държава, УЕФА може да те отреже по нейно усмотрение. И пак губиш служебно.
Най-красив, определено, е следният (съвсем възможен) сценарий - ако в рамките на 48-те часа, след като си изпратил актуалните рестрикции за твоята държава, в тях настъпят промени, които възпрепятстват провеждането на двубоя, отново губиш служебно. Автоматично. Без да имаш никаква вина. Но УЕФА това изобщо не я вълнува, какво значение имат някакви български, румънски или молдовски футболни гавроши.
За да замажат положението, все пак от Нион излязоха с предложения за "хъбове" в четири държави - Полша, Унгария, Гърция и Кипър. Споменатите държави предложиха по няколко стадиона (между 4 и 8 на брой) като буферни зони, които ще могат да се ползват от всички желаещи. Разбира се, със съответния ценоразпис - наемите варират от 8 до 75 хиляди евро на мач, в зависимост от категорията на съоръжението. Но сметката, отново уточняваме, се пише на един от двата клуба (или на двата заедно).
Но дори да си склонен да си платиш, за да спасиш мача, нищо не е сигурно - както вече споменахме, в Кипър българи не могат да припарят към днешна дата. В последните дни случаите на заразени в Полша рязко скочиха, а дори не сме преполовили август. След една седмица и тази опция може да отпадне. Същото важи и за Унгария, и за Гърция. На нито едно европейско правителство в момента не му е до футбол и на никой не няма как да му пука, че Локомотив (Пловдив) например ще загуби служебно, просто защото няма да може да предложи стадион, макар и не по своя вина.
Тези неща обаче хора в Нион не ги вълнуват. Шампионската лига ще си се доиграе, златният дъжд от телевизиите ще си вали, другото няма значение.
А всичко, което споменахме за клубния футбол, важи с пълна сила и за националните отбори - мъже, младежи, юноши, девойки и т.н. След по-малко от месец трябва да стартира Лигата на нациите, в която първият мач на България е в София срещу Ейре (на 3 септември). Към днешна дата обаче той няма как да се играе, поне на наша територия, тъй като според тяхното законодателство ирландците ще трябва да бъдат поставени под 14-дневна карантина при завръщането си от България. А само 3 по-късно (на 6 септември) Ейре трябва да играе у дома срещу Финландия. Ако дотогава ситуацията не се промени, вариантите са два - или България трябва да осигури стадион на неутрален терен, или да загуби служебно. За ключовия бараж на 8 октомври срещу Унгария май е по-добре изобщо да не отваряме дума...
Та това, в общи линии, представлява визията на УЕФА за толкова чаканото "завръщане" на футбола. Което няма как да се определи по друг начин, освен като пълен хаос.
А накрая сметката, както винаги, ще я платят обикновените глупаци. Като нас.
