Диего Армандо Марадона Синагра е италианският син на покойната аржентинска футболна икона. Младши имаше невероятна връзка с Диего, който го призна за свой син през 2016 г. Синагра също е футболист, а в момента се лекува в болница от коронавирус.
От болничното си легло той даде интервю за испанското издание MARCA.
"Нещата са зле. Имам проблеми със съня. Забравих какво е почивка. Затварям очите, но главата ми не се изключва. Спя, колкото мога. - заяви Младши, който не успя да пътува до Буенос Айрес, за да се прости със знаменития си татко. - Умира баща ти, а ти не можеш да се сбогуваш с него. Няма как да е лесно от 15 000 километра разстояние.
Разбрах за смъртта му в болницата. Започнаха да ме засипват със съобщения, а аз от своя страна започнах да се обаждам в Буенос Айрес. Звънях и звънях, докато накрая ми отговориха и ми потвърдиха за случилото се. Пуснах телевизора, но се опитвам да не гледам много телевизия. Опитвам се да се изолирам. Борбата ми и болката са много лични."
Синагра казва, че футболът много ги е сближил с баща му.
"Беше прекрасно да гледам мачове заедно с него. Не може да се опише. Все пак гледаш футбол с най-великия в историята! Футболът ни сближи. Той много разбираше играта. Гледали сме доста двубои на Наполи и Аржентина заедно и винаги беше наясно със случващото се - кой трябва да играе и кой - не. Никога не съм оспорвал мнението му. Винаги сме имали много отворени, много здрави отношения. Никога не съм се карал с баща си. Говорехме си много за това, че искам да стана треньор. Разказваше ми за професията и беше щастлив на футболното игрище. Но пандемията промени много неща и засегна и него. Човек страда, когато не може да върши работата си.
Напоследък се чувстваше тъжен, но никога не съм мислил за най-лошото.
Всички знаехме как е, но винаги се опитвахме да го вдигнем. Страхувах се, става въпрос за естествен страх от смъртта. Баща ти си отива толкова млад и това е нещо, което не можеш да приемеш. Аз не мога да го приема. Имаше много години пред него да се наслаждава на семейството си. Това е нещо, което не знам дали някога ще приема. Загубата му толкова млад... Но животът е такъв. Нищо няма да бъде както преди. Невъзможността да вдигна телефона, за да говоря с баща си, е нещо, което много ме наранява. За съжаление баща ми вече го няма."
Трябва ли номер 10 да бъде изваден в чест на Диего?
"Смятам, че това трябва да стане в отборите, в които е играл. Даже и в Барселона. Не се съмнявам, че ще стане. Но всичко това е второстепенно. Концентриран съм само върху преминаването през тази трудна битка. Надявам се да се случи бързо, или пък не... Дори не знам какво искам да се случи.
Щом мога, искам веднага да отида в Аржентина и да му кажа последно сбогом, да го прегърна, макар че няма да е така, както винаги съм искал да се случи. Независимо дали е утре, след седмица или две, няма да има голямо значение, защото баща ми, за съжаление, вече го няма."
