Футболният свят продължава да скърби за легендата Диего Марадона. Припомнят се истории, гледат се видеа, текат сълзи. Като че ли, никой все още не иска да повярва, че големият аржентинец вече не е сред живите.
Само преди месец Марадона даде последното си интервю - пред френското списание "France Football", което организира церемониите по връчване на "Златната топка". Дон Диего няма нито една такава, защото по негово време тя бе запазена само за играчите от Европа.
Все пак, както той, така и Пеле, получиха почетни "Златни топки", а от "France Football" създадоха алтернативна класация за годините, в които двамата велики играха. Ако "Златната топка" се връчваше и на играчи извън Европа, то Пеле е щял да спечели общо седем, а Марадона - две (1986 и 1990 г.).
Именно за "Златната топка" е един от въпросите от последните му интервю. Ето акцентите от него:
Във време, в което се приготвяте да чествате 60-ия си юбилей, какви спомени пазите от първите си стъпки в Архентинос Хуниорс (1976-1981 г.) и от Бока Хуниорс (1981-1982 г.)?
- Когато се връщам към този период, осъзнавам колко, всъщност, горд съм от това, което постигнах. Чувствам, че съм дарявал щастие на хората, забавлявал съм всички, които са идвали да ме гледат на стадиона, или тези пред пред телевизионните екрани. Щастлив съм, че успях да ги забавлявал с топка в крака. Това е най-голямата ми гордост.
След това - в Барселона (1982-1984 г.) и в Наполи (1984-1991 г.), изпитахте най-хубавото и най-лошото: контузии, титли, слава, ексцесии...
- Отидох в Европа, за да се впусна в ново предизвикателство. Исках да усетя най-качествения футбол. В онзи период не беше лесно за футболист от Южна Америка да отиде да играе там. Но аз поех този риск. Дадох всичко от себе си и постигнах успехи, винаги съм го правил. Такъв съм.
През 1989-а бяхте много близо до трансфер в Марсилия. Разкажете ни тази история в детайли и защо тази сделка не се осъществи.
- Да, да. Спомням си го много добре. Шефовете на Марсилия се свързаха с мен и ми предложиха да удвоят заплатата ми. Тогава играех в Наполи и президентът (Корадо) Ферлаино ми каза, че ако спечелим Европейската купа (Купата на УЕФА през 1989-а, която Наполи печели след победа над Щутгарт на финала - б.а.), ще ме пусне да си ходя.
Бернар Тапи (президентът на Марсилия - б.а.) и Мишел Идалго дойдоха лично в Италия, за да разговарят с мен и да ми направят тази оферта. Но когато се върнах в Наполи (срещата се провежда в Милано - б.а.), казах на Ферлаино: "Благодаря ти, президенте, за всичките прекрасни години. Аз си тръгвам." Тогава той се направи, че не знае за какво става въпрос и се отметна. Обърна се на 180 градуса. Край на историята.
Какъв би бил мечтаният Ви подарък за 60-годишнината?
- Мечтая да вкарам още един гол на англичаните, но този път с дясната ръка! (избухва в смях)
До 1995 година само европейските футболисти можеха да се борят за "Златната топка". Накрая "France Football" Ви удостои с почетна "Златна топка". Какво означава за Вас да получите тази награда?
- О, да! Разбира се! Ние, южноамериканците, нямахме шанс да спечелим този приз преди. Иначе, аз, със сигурност, щях да имам една. Щях да имам много! Извън шегата, радвам се, че бях почетен по такъв начин от "France Football". Наистина, това е голяма чест за мен.
Кои футболисти бихте отличили в днешно време?
- Меси и Кристиано, Кристиано и Меси... За мен, те двамата са с класи над останалите. Не виждам никой, който дори да може да се доближава до тях. Никой друг не е направил дори половината от това, което те са постигнали.
А Килиан Мбапе, къде бихте го поставили?
- Той е фантастичен футболист, но е все още момче! Трябва да изиграе още мачове, още много мачове, да се състезава в още много турнири и да продължава да израства. Трябва и да внимава за защитници, които са готови да на всичко, за да го спрат, дори да го осактяват. Той е невероятно бърз и има уникален начин, по който докосва топката.
Зинедин Зидан, Габриел Батистута, Кристиано Роналдо, Давид Трезеге, Килиан Мбапе... Всички говорят за Вас като за легенда с блясък в очите си. Докосват ли Ви тези думи?
- Аз съм много горд от думите на тези велики футболисти, които показват колко много ме обичат. Имам перфектни взаимоотношения с всеки един от тези играчи, които се е изказвал по този начин за мен и за кариерата ми. Между нас съществува взаимно уважение, а за мен е изключителна чест да говоря за "France Football" в чест на 60-ия си рожден ден.
