Суперзвездата на ПСЖ и Аржентина Лионел Меси даде пространно интервю на легендата на Реал Мадрид и негов сънародник Хорхе Валдано в шоуто му "Universo Valdano". Лео говори по много теми, вариращи от детството му, през Барселона на Гуардиола и Луис Енрике, до предстоящото световно първенство.
За детството
"Родителите ми очаквали момиче. Баща ми даже бил убеден, че ще съм момиче. Били избрали името и т.н. Винаги съм казвал, че още когато бях на 4-5 години, вече имах същия стил, като този при пристигането ми в Испания. Укрепих и подобрих тази дарба. Опитвах се да ставам по-добър всеки ден. Но не се съмнявам, че това, което имам, ми е дадено от Бог.
В личен план и по отношение на футбола идването ми в Барселона беше огромна промяна. Когато бях в Аржентина, тренирахме по система, в която топката не е толкова важна. След това в Барса всичко се правеше с топка.
Израснах с топката, откакто се помня. Постоянно играех с моите братя и сестри, братовчеди, по-големи деца... Обожавах да играя мач в квартала. Понякога братята ми не ме включваха с тях и се дразнех. Прекарах детството си на улицата. Днес това е трудно да се случи, но тогава футболът беше ежедневие. Играехме за местен отбор, а с моите братя и братовчеди преминахме през всичките му възрастови групи. Баба ми ни водеше на тренировка. Един ден едно от по-големите момчета не се появи, така че баба попита треньора дали ще ми позволи да се включа на негово място и оттам тръгна всичко.
Бях мързелив в училище и ми беше трудно, но със сигурност бях добро дете. Наказваха ме да не играя футбол и това ме принуждаваше да бъда добър в училище.
Бях на 7-8, когато отидох да гледам Нюелс на стадиона за първи път. Започнах да играя там, а лечението ми стартира на 11. Беше скъпо лечение и баща ми направи каквото можа, за да го финансира. Беше много трудно.
Преминах проби в Ривър Плейт и ми казаха да се върна. Казаха, че ще платят за лечението, но трябваше да накарам Нюелс да ме пусне. Дори не опитах, тъй като знаех, че това е невъзможно.
Преместването в Барселона
Бях на проби в Барселона 15 дни. Имахме мач в последния ден с отбор от по-големи. За мен беше нещо грандиозно да съм в Барса. Даваха ти екип, обувки, страхотен терен... Започваш да тренираш и ти дават топка, за да загряваш сам. Никога не бях виждал нещо подобно. Бях толкова впечатлен.
Беше ми трудно да свикна, че има такова нещо като съблекалня, но излизайки на терена, се оправях. Липсваше ми улицата и да играя така, както играехме в Аржентина.
За едно дете на 10-11 години е трудно да излезе и да играе на улицата днес. Причината е несигурността, която идва с това, а сега има и други неща като PlayStation, iPad и т.н.
Мисля, че футболът се промени много. По-трудно е да видиш някой различен играч, който не е като останалите. Това е така, защото от дете ти се казва да играеш по определен начин. Мисля, че много неща се промениха. Футболът става все по-тактически. Виждате, че днес всеки отбор затруднява другия, без да има страхотни играчи на разположение. Просто трябва да играе добре тактически и да е организиран.
Имах трудна година. Шест месеца не играх, а когато се завърнах, отново се контузих. Брат ми се върна в Аржентина, малката ми сестра беше на 6-7 и не се адаптира добре. Семейството се раздели и беше трудно. Баща ми ме попита дали искам да се върна в Аржентина, но вече бях преминал през трудната част. Бях свикнал в Барселона. Но бяха трудни времена. Чувствах, че вината е моя, че сме разделени, но не виждах никакви други перспективи, освен да играя футбол.
Пробивът в първия отбор
В отбора до 14 първата година беше страхотна. През следващата преминах в следващата възрастова категория, а в рамките на две години тренирах с първия отбор - всичко се случи толкова бързо. Много съм организиран и обичам нещата да са в ред. Дразня се, когато се действа без предварително планиране. Преди мача за трофея "Гампер" бях направил предсезонна подготовка с Рийкард в Китай или Япония. Нямаше място за повече чужденци в състава. По това време Маркес, Роналдиньо и Ето'о бяха там. Този "Гампер" с Ювентус промени всичко. Това промени начина, по който клубът ме възприемаше.
Роналдиньо, Деко, Мота, Силвиньо, Шави, Пуйол... Всички те ме накараха да се чувствам като у дома си от самото начало. Начинът, по който се отнесоха с мен, беше невероятен. Не е лесно да влезеш в такава съблекалня, а те го направиха да е нещо нормално за мен. Казах на баща си, че трябва да направя нещо, за да съм сигурен, че хората в Аржентина да знаят, че съм тук. Играх в две приятелски срещи с младежкия национален отбор и ме опознаха. Започнах на около 17-18. после После отидох в U20 и пожънахме успех.
Националният отбор на Аржентина
Винаги съм чувствал подкрепата на хората, но винаги е имало и част от Аржентина, която ме е подлагала на съмнение. Те имаха мнение за всичко, което правех. През 2012 г. на Копа Америка започнахме зле. Когато отпаднахме, направихме един от най-добрите си мачове на целия турнир. В крайна сметка загубихме с дузпи. В първите два мача играхме зле, точно като на Световното първенство през 2010 г. През 2006 г. не бях играл в Германия, но те започнаха да ме критикуват.
За Пеп Гуардиола
Времето на Гуардиола в Барса беше изумително. Той завари поколение, което беше уникално. Беше наистина впечатляващо. Да играеш навсякъде и да знаеш, че ще спечелиш срещу когото и да се изправиш. А и по начина, по който го правехме... Имахме и някои болезнени поражения, но доброто чувство и увереност по време на тренировките не ни напускаше. Съжалявам, че не се насладих повече на това време. Ти си в разгара на този процес ден след ден и не го осъзнаваш. Как Гуардиола те подготвя за мачовете, как ще играе съперникът... Всичко!
Правехме го с такава лекота и беше толкова естествено, че не осъзнавахме какво правим. С течение на времето разбираш, че е било нещо уникално. Гуардиола нанесе големи щети на футбола, защото го направи да изглежда толкова лесен и всеки иска да копира. Той е най-добрият треньор, без съмнение има нещо специално. Начинът, по който вижда играта, как подготвя отборите си, как комуникира и т.н.
Гуардиола ми се обади една вечер в 19:00 ч. от базата, а аз вече си бях у нас, но ме повика да се върна. Отидох и ми сервира, че ще играя като "фалшива деветка" срещу Реал Мадрид. "Ще правим "x, y и z", започна да ми обяснява той. И първият гол, този на Анри, се случи точно така, както той го беше предвидил. Винаги съм обичал да съм с топка в краката и да знам, че имам Шави, Иниеста и Бускетс до мен. Беше много по-лесно така. Пеп Гуардиола беше нещо много специално.
За Луис Енрике и Испания
Луис Енрике много прилича на Гуардиола. Пеп има нещо специално, но Луис Енрике е подобен в смисъл на това как подготвя тима и как "чете" играта - как търси пробойните, за да нарани противника. Той имаше същата философия и тя е толково разпознаваема и сега в националния отбор. Знам какво е да работиш с него. Този национален отбор е това, което той иска.
Върнах се от почивка в Аржентина и играехме на 2-3 януари, а аз бях оставен на пейката. Имахме малък спор, но след това се сдобрихме. Аз съм човек, който реагира спонтаннно, не мога да контролирам това. Става за част от секундата и после съжалявам, че не съм помислил повече или че не съм постъпил по различен начин. Но аз съм си такъв. Никога не съм се преструвал и винаги съм казвал това, което мисля. Грешил съм хиляди пъти и ще продължа да го правя. Но с Луис Енрике имахме фантастични отношения до последния му ден, когато го молехме да остане. Всички бяхме страхотни с него. Той беше важна част от моята кариера.
Испания е отбор, който е има много ясни идеи. Те те принуждават да бягаш, изнасят бързо топката отзад и имат много добри играчи. Испания има много качество и винаги играе по своя начин, независимо от съперника. Това е млад отбор, който има ясна идеи.
За личния си живот
Да си Меси има и лоша страна. Обичам да правя много неща незабелязано. Да не те виждат през цялото време и да не се чувстваш сякаш всички те гледат под лупа постоянно. Свикнал съм с това. Да съм със семейството и децата си, винаги е било моето бягство. Познавам жена си откакто бяхме на 7-8 години. Когато дойдох в Барселона и още нямаше такива комуникации, си говорехме веднъж седмично и набързо-набързо, защото беше скъпо. Тази връзка е в главата ми през целия ми живот.
Получавам съвети от семейството и съпругата си. Казват си ми нещата, когато усетят, че трябва да го направят. Когато съм с приятелите си или семейство си, аз не съм Меси, аз съм просто друг човек. Празниците в Аржентина с фамилията са най-страхотното нещо за мен.
Научих се да се наслаждавам на нещата по различен начин. Заради възрастта ми и за да съм наясно, че часовникът постоянно тиктака. Днес се наслаждавам на всичко много повече, отколкото преди - от ежедневните неща до националния отбор. Там имаме страхотен екип, който тръгна от Копа Америка в Бразилия миналата година. Фактът, че колелото се завъртя, направи всичко много по-лесно след това, някак си по-естествено. Мисля, че днес хората не оценяват нещата само по победа или загуба. А това е е много важно.
За селекционера на Аржентина Лионел Скалони
Скалони винаги е бил много специална личност. Той е страхотен треньор. Най-хубавото при него е как комуникира и как управлява съблекалнята. Той вярва на играчите, които смята, че ще бъдат най-добрите за отбора. Убеден е в идеите си и не обръща внимание на това какво казват другите. Начинът, по който той се отнася към играчите, направи колектива ни това, което е днес.
За фаворитите за спечелването на Мондиал 2022
Всеки национален отбор е труден, няма значение кой. Не направихме много мачове срещу европейски тимове. Мисля, че отиваме в Катар в добър момент, но няма нужда да ни слагат за фаворити. Трябва да сме реалисти и да играем мач за мач. Мисля, че Франция, въпреки контузени играчи, има фантастичен потенциал. Те имат толкова много добри играчи и треньор, който работи с тях от дълго време. Те спечелиха миналото световно първенство. Бразилия също има отбор от играчи с много качествени и опасни футболисти. Ще се борим и влизаме в първенството именно с тази идея.
