Виляреал изживя поредната си магическа вечер в Европа, но този път не в Лига Европа, а при най-големите отбори.
Тимът на Унай Емери се класира за четвъртфиналите на Шампионската лига, въпреки че бе смятан за тотален аутсайдер срещу Ювентус. След равенството 1:1 в Испания "жълтата подводница" изплува с гръм и трясък в Торино и срази доста по-именития си съперник с 3:0 насред "Ювентус Стейдиъм".
Едно от попаденията бе дело на Пау Торес, който вече е не просто най-важният футболист на Виляреал, но и истински символ за клуба.
Пау има дълга връзка с Виляреал, още дори преди да се роди. През 80-те чичо му играе за тима от едноименния град. По-големият му брат се пробва в академията, но никой не постига успехите, на които се радва той.
Човекът, на когото Пау дължи всичко това, е дядо му - Мануел. Той води двамата с брат му Жорди на тренировки и не пропуска техен мач както в академията, така и след това, когато Пау става част от първия отбор на "жълтата подводница".
Жорди не успява да стане професионален футболист, но продължава да се занимава с футбол като треньор на деца. Колкото до Пау - дядо му винаги е бил сигурен, че от него ще излезе нещо голямо.
"Пау се открояваше - както тогава, така и сега продължава да играе много уверено с топка в крака. Дори и като малък беше много зрял за възрастта си. Винаги съм знаел, че ще успее", споделя дядо Мануел.
Би трябвало да му се доверим, все пак е изгледал всички мачове на Пау още от детските лиги. Дори в днешни дни не пропуска мачове, въпреки че вече е на 86 години. Но заради рестрикциите покрай пандемията от Covid-19 не успя да гледа на живо най-големия успех на внука си досега - триумфа в Лига Европа в Гдански миналия сезон.
"Вече не мога да пътувам, все пак съм на 86. Ще гледам финала по телевизията вкъщи. Ще седна с бабата до мен и двамата ще се надяваме нещо велико да се случи!", признава той пред местна медия преди финала срещу Манчестър Юнайтед. И надеждите му се сбъднаха - Торес и Виляреал успяха да преборят "червените дяволи" след драма с 22 дузпи.
Малко преди финала в Лига Европа Торес даде интервю пред испанския журналист Гийем Балаг, в който говори за връзката си с клуба и града.
"Виляреал е много семеен град (с около 50 хиляди население - б.а.). Тук всеки се познава с всеки. Или поне хората от едно и също поколение. Всички тук сме братовчеди на братовчеди - така живеем тук - разказва Торес.
По време на пандемията трябваше да напусна града и се преместих в по-голяма къща заради пространството. Но всеки път, в който се връщам, винаги се виждам с приятели. Продължавам да водя напълно нормален живот.
Много важно е да можеш да се върнеш в комфортната си зона - на мястото, където можеш да бъдеш себе си и да бъдеш с приятели. Те гледат на футболните ми успехи като на нещо напълно нормално, защото самите те са доста успешни в своите професии."
"Нося фланелката на Виляреал още от дете. Спомням си времената, в които клубът тъкмо се бе установил в Ла Лига и разполагаше си имена като Маркос Сена, Бруно Сориано и Санти Касорла, които бяха и национали. Имам снимки и с Капдевия и Форлан."
Сега Пау Торес е местното момче, което води Виляреал към успехи и е част от националния отбор, в който се подвизава и друг герой за "жълтата подводница" от Торино - Жерар Морено.
Виляреал вече изживя един дълъг период, в който бе воден от местен герой и капитан в лицето на Бруно Сориано. Роден в селцето Артана, на няколко километра от Виляреал, Сориано прекара 14 години в тима, на два път извеждайки тима до полуфиналите в Лига Европа; остана в отбора при изпадането в Сегунда и му помогна да се върне обратно в елита.
Разбира се, той е и един от големите идоли на Пау Торес, за когото е сбъдната мечта, че успя да играе заедно с него.
"След се прибрах вкъщи от първия ми мач за Виляреал, казах на родителите си, че ще помня по-добре момента, в който съм играл с Бруно Сориано, отколкото този, в който съм отбелязал първия си гол", признава Торес.
Сориано сложи край на кариерата си през 2020-а и не успя да дочака триумфа в Лига Европа, но преди финала срещу Юнайтед вдъхна допълнителна увереност на Торес: "Сам знаеш колко още много можеш да се развиваш. В рамките на толкова малко време успя да накараш цялата съблекалня да те слуша и да те уважава."
Друга история, която Сориано и Торес споделят е от далечната 2013-а. Тогава Бруно е капитан на Виляреал, който тъкмо е спечелил титлата в Сегунда и си е осигурил завръщане в Ла Лига. Заедно с футболистите на терена празнуваха фенове и играчи от академията. Сред тях бяха Пау Торес и Алфонсо Педраса.
Сега Педраса и Торес са вече шампиони на Лига Европа и могат да се похвалят с победа в Торино и с това, че са отстранили гранд като Ювентус. И гледат уверено към покоряването на нови върхове.
