"Изключих тотално. Цялото ми тяло изтръпна. Не си спомням нищо след думата "рак"."
През август 2019-а защитникът на Хъл Сити Ангъс Макдоналд се подготвя да възобнови кариерата си, след като се възстановява от контузия в рамото и дълбока венозна тромбоза, които го връхлитат в период от само няколко месеца.
Но е на път да се сблъска с друг вид "кошмар".
Централният защитник подновява тренировки и е близо до завръщане на терена с първия отбор, но прогресът му е спрян от възпаление на дебелото черво.
След няколко дни на тестове телефонът му звъни и всичко се променя.
"Не помня как се прибрах"
"Страдах от колит, но лекарите трябваше да проверят какво става, защото нямаше как да се върна във форма с това възпаление", казва 27-годишният футболист пред BBC.
Но се натъкват на нещо странно и му взимат биопсия.
"Три или четири дни по-късно ми звъннаха и лекарят каза, че трябва спешно да ме види - продължава бранителят.
Веднага разбрах, че нещо не е наред."
Макдоналд е диагностициран с рак на дебелото черво в петък, 23 август.
"Беше истински шок.
Бях на 26, в пика на кариерата си. Никога не очакваш нещо подобно да се случи точно на теб особено когато си толкова млад и в перфектна форма.
Не си спомням как се прибрах вкъщи. Беше като сън, но не от хубавите - беше ужасен кошмар."
Същата вечер Макдоналд бил планувал изненада за приятелката си - победителката от риалити формата "The X Factor" Александра Бърк. Решава да запази лошите новини за себе си и да изпълни плана си.
"Алекс бе на турне в Плимут. Стегнах си багажа, взех кучето и се качихме в колата - разказва играчът.
По време на пътуването тя ми звънна, за да ми каже, че не сме се чували отдавна, а аз ѝ отговорих, че съм добре, защото не искам да провалям уикенда ни.
Първият човек, на когото казах, бе един от най-добрите ми приятели. Беше изключително емоционално обаждане. Не мисля, че преди това съм плакал толкова много пред който и да е от приятелите ми. Не можех да изговарям целите думи.
Но Алекс разбра, че нещо не е наред. В събота вечер не издържах, сринах се и ѝ съобщих новината.
Предпочитах да се справя сам с това нещо и да не тревожа никого другиго, но тя ме успокои. Не знам как бих се справил без помощта ѝ."
"Питах се: "Защо аз?"
Макдоналд преживява операция, която продължава повече от седем часа и половина и при която лекарите изваждат цялото дебело черво от тялото му.
След това стои в очакване в продължение на няколко седмици, преди докторите да одобрят втората операция.
"Всичко бе въпрос на чакане, но за щастие, нямах твърде много тежки дни, тъй като прекарах всички около семейството и приятелите си - ракзазва още роденият в Уинчестър бранител.
Не исках дори да се докосвам до футбола, затова се върнах на юг и останах при родителите си.
Така всички бяхме отново заедно - нещо, което не можех да си позволя в продължение на дълги години заради футбола. Понякога той те отдалечава от хората, които обичаш най-много."
Втората операция, при която му присаждат ново черво се случва точно на 27-ия му рожден ден през октомври, а "най-добрият подарък" пристига няколко дни преди Коледа.
"Всичко, което исках, бе отново да бъда здрав и да няма усложнения след втората операция. Това беше най-щастливият ми момент през годината.
Нямаше нужда да правя нещо специално за Коледа. Не се нуждаех нито от купони, нито от подаръци.
Имаше моменти, в които се притеснявах дали ще успея да го преживея.
Питах се: "Защо аз?" Първо - рамото, след това - тромбозата, после - и ракът. Какво следваше?
Но след това просто изведох кучето на разходка и се замислих за всичко, което успях да преодолея."
"Почувствах се като абсолютен аматьор... но не ми пукаше"
Защитникът се завръща към тренировките през януари, но е далеч от формата отпреди болестта.
"Почувствах се като абсолютен аматьор - допълва Макдоналд.
Не знаех как да бягам, краката ми бяха като желе, а след като започнах тренировки с топка, бе все едно за първи път виждам кълбото.
И въпреки това беше едно от най-добрите усещания в живота ми. Не се притеснавах, че се спъвах в топката или че тя отскача от крака ми. Преминах през толкова много и просто се наслаждавах на всичко."
556 дни, след като Макдоналд за последно облича фланелката на "тигрите", я слага отново и изиграва 60 минути в мач за отбора до 23 г. срещу Бирмингам на 6 март.
"В обикновени дни бих ял сьомга и паста вечерта преди мача и реших да се придържам към това, но не знаех как да се държа, какво да правя.
Къде да си сложа сака? Къде са ми корите?
Времето мина толкова бързо. В един момент бях в интензивното, а в следващия - отново играех. Можех да изкарам и пълни 90 минути, но в следващите няколко дни чувствах умората."
И докато всички негодуваме от прекъсването на футбола заради глобалната пандемия от коронавирус, това дава шанс на Макдоналд да се върне към оптималното си състояние и да бъде на разположение на Хъл Сити, който е само на две точки над зоната на изпадащите в Чемпиъншип, когато сезонът се поднови.
А дали всички футболисти биха могли да извлекат ползи от настоящата пауза?
"Може би - отговаря Макдоналд.
Аз съм благодарен за това, че имам допълнително време да се върна във форма, а може би и да стана по-добър от някои от момчетата.
Вече съм преживял няколко тежки битки, така че ще мога да използвам опита от тях и да помогна на отбора в борбата за оцеляване."
