В момента Самед Йесил би трябвало да навлиза в най-силните си футболни години.
Един от големите германски таланти на своето поколение дебютира в Бундеслигата още на 17 с екипа на Байер Леверкузен.
Като юноша даже го наричат Герд, защото къса противниковите мрежи с постоянството на легендата Герд Мюлер. Ливърпул плаща за него 1 млн. паунда, за да го привлече през лятото на 2012-та и скоро 18-годишният Йесил вече се учи от Стивън Джерард и Луис Суарес на Мелууд.
Светът е в краката му, а бъдещето изглежда вълнуващо.
Но за съжаление, днес 27-годишният футболист е много далеч от блясъка на Премиър лийг и живее в родния град Крефелд на северозапад от Дюселдорф със съпругата и малкия си син.
Състезава се за ДЖК Тевтония Санкт Тонис в една от регионалните лиги от петото ниво на германския футбол - отбор, който тренира едва три пъти седмично. А основната му работа е друга и от понеделник до петък той работи във фабрика за производство на въздушни филтри.
Самед Йесил се изявява пред публика от по 200-300 души. Надява се да успее да изиграе трийсетина мача през сезона и да вкара 15-20 гола, за да се завърне в професионалния футбол. Но вече мисли и как ще се изхранва, ако планът не проработи.
"Президентът на клуба ми даде да работя в неговата компания. Трябва да си проправя път и за след футбола, ако не успея да се върна в професионалните лиги", признава Йесил.
Малко е да се каже, че не му е провървяло.
Съсипващи контузии провалят шанса му в Ливърпул и откакто договорът му изтича през 2016 г., той обикаля редица малки клубове. Радващото е обаче, че духът му не се е пречупил.
"Докато израствах, мечтата ми винаги беше да стана футболист. Играех за малък тим в Дюселдорф преди Леверкузен да ме забележи, бях на 11 или 12. На 16 подписах първия си професионален договор с тях. На тази възраст започнах да играя и за Германия".
Самед вкарва 20 гола в 22 мача за юношите на Германия до 17 г. и става голмайстор на Европейското първенство, на което отборът му губи финала от Нидерландия с Мемфис Депай и Нейтън Аке.
През същото лято нанизва и 6 гола на Световното първенство, включително два на четвъртфинала срещу Англия, когато се изправя срещу Рахийм Стърлинг и Джордан Пикфорд.
"Когато взеха да ми викат "Герд", ако трябва да бъда честен, изобщо не знаех кой е Герд Мюлер. Той беше играл преди да се родя. Но го намерих в Google и гледах головете му. Осъзнах каква чест е това. Видях, че има прилика между нас, защото всичките му попадения бяха от наказателното поле. В моята кариера мисля, че съм се разписвал само веднъж извън пеналта".
Йесил не чувства напрежение от сравнението с легендата, а само гордост. Кариерата му продължава по мечтан начин, когато бившият защитник на Ливърпул Сами Хюпия го взима в първия състав на Леверкузен и го пуска да дебютира срещу Херта през април 2012 г.
Още същото лято Ливърпул пристига за него в момент, когато Брендън Роджърс тъкмо е поел "мърсисайдци".
"Винаги съм искал да играя в Англия, но не очаквах, че ще се случи, когато съм още толкова млад", разказва Самед Йесил. "Разбрах, че отивам в Ливърпул едва когато стигнах до летището и агентът ми показа билетите. Беше голяма изненада".
В онзи период той остава встрани от целия шум около себе си и даже когато чете във вестника "Арсен Венгер иска да привлече Самед Йесил в Арсенал", изобщо не пита агента си дали е вярно. Просто продължава да играе.
"Но щом разбрах, че Ливърпул ме иска, не ме интересуваха други клубове. Беше лесно решение. Преместих се там с братовчед си, който знаеше английски много по-добре и ми помогна с документите. Ливърпул беше много хубаво място за живеене".
В началото германецът става част от младежкия състав на Пуул, но още през септември се завръща да играе контрола срещу Англия с тима на Германия до 19 г. Противници са му Стърлинг, Пикфорд, Ерик Дайър, Джон Стоунс, но именно Йесил е звездата на мача, вкарва два гола и подава за третия за победата с 3:1.
Which player did you think could have made it big for Liverpool, but didn't even come close?
— LFC Fans Corner (@LFCFansCorner) March 6, 2020
For me, Samed Yesil. Injuries ruined him, was such a great prospect. pic.twitter.com/53Xwftwjen
Още щом се завръща в Ливърпул, той е взет да тренира в Мелууд с първия отбор и с играчи, които познава от телевизора и Плейстейшъна - Суарес, Джерард, Джейми Карагър.
"Брендън беше толкова добър треньор, винаги искаше да играе футбол. Никога дълги топки, винаги с изнасяне на топката от вратаря и изграждане на атаките, това ми харесваше. Помня, че ми каза, че когато английският ми стане достатъчно добър, ще ми даде шанс в първия отбор. Така че си взех учител, който идваше вкъщи три пъти седмично и след месец английският ми се подобри".
"Казах му "Тренер, вече знам много по-добре езика" и той ми отвърна "Добре, ще те пусна срещу Уест Бромич за Купата на лигата".
Така се стига до дебюта на Самед в състав, който включва Карагър и Джордан Хендерсън. Германецът води атаката, а Ливърпул печели с 2:1 с два гола на Нури Шахин.
Тогава в Бромич пък играе преотстъпеният от Челси Ромелу Лукаку.
"Беше първият ми мач пред пълен стадион. Няма да забравя този момент. Фланелката от двубоя е на стената в къщата на родителите ми", разказва Йесил.
Месец по-късно той отново е титуляр в турнира, когато Суонзи (бъдещият носител на трофея) побеждава Ливърпул с 3:1 на "Анфийлд". Това обаче се оказва и последният му мач за Ливърпул.
"Загубихме, но онази вечер беше много специална. Беше невероятно да играя пред "Коп", трудно ми е да намеря думи да го опиша. Трябва да си на терена и да го почувстваш. Треньорът ми се доверяваше повече, чувствах се комфортно. Опознавах съотборниците си и взех да си говоря с повече от тях. Ставах част от отбора".
"Знаех, че трябва да се подобрявам и се учех от един от най-добрите нападатели в света в лицето на Суарес. Как тренираше, как завършваше атаките, беше невероятен".
През февруари същия сезон започват проблемите, които ще съсипят кариерата на Самед Йесил.
С младежите на Германия играят на изкуствен терен срещу Италия и той къса предна кръстна връзка на дясното коляно.
"Исках да сменя посоката, кракът ми спря и коляното се обърна. Имаше болка, но не мислех, че е толкова сериозно. Даже продължих да играя, а после докторът каза, че вероятно имам болки заради терена".
"Обратно в Ливърпул започнах да тренирам, но на 20-ата минута вече трябваше да спра, защото болката беше ужасна. Ядрено-магнитният резонанс показа, че връзката на коляното е много зле увредена и отидох в Лондон за операция".
⚽️| Former #LFC starlet Samed Yesil, once compared to German legend Gerd Muller, is now working in a factory at the age of 27.
— The Kopite (@_TheKopite) September 6, 2021
So sad to see what happened to his career after being tipped for big things. pic.twitter.com/2VI8ajOP6Y
Следват цели осем месеца извън терена и след тях Йесил е върнат във втория отбор, за да трупа игрови минути. Младият талант отчаяно иска да се върне в полезрението на Роджърс, но три месеца по-късно кошмарът започва отначало.
На една тренировка коляното му изпуква страшно - същата контузия на същото място.
"Всички имаха различно мнение защо ми се е случило отново. Някои казваха, че възстановяването ми не е протекло добре и може би съм се върнал твърде рано. Други смятаха, че операцията не е минала толкова добре. Втория път се оперирах в Германия при специалиста, който оперира всички национални играчи. Трябва да благодаря на Ливърпул, че уважиха желанието ми, позволиха ми да си проведа цялото възстановяване в Германия".
Следват още 10 месеца, в които Самед Йесил се лекува и вторият толкова дълъг период без футбол му се отразява на психиката.
"Преди не се бях контузвал изобщо и изведнъж два пъти скъсах колянна връзка. Първия път си казах, че ще работя над тялото си и ще стана по-силен. Но втория път реално се замислях да се откажа от футбола".
Тогава приятелите и семейството му успяват да го разубедят и да му дадат сили да продължи.
През август 2014 г. Йесил отново се завръща за Ливърпул при 21-годишните с нови надежди да попадне в плановете на Роджърс. Тогава вече Луис Суарес е напуснал, а за място в атаката спорят Рики Ламбърт, Марио Балотели, Фабио Борини и Даниел Стъридж.
Опциите на мениджъра в атака не са никак блестящи, но германският талант не успява да си възвърне формата и физическата кондиция, макар че вкарва 3 гола в 11 мача за втория отбор.
"Докато се възстановявах в Германия, взех да се храня с не толкова здравословни неща, бях качил няколко килограма. А и вече не бях на 100 процента, когато влизах за топката. Мислех си "Ами ако се случи отново?" Бях уплашен, защото знаех, че ако коляното ми поддаде трети път, никога повече няма да мога да играя".
През лятото на 2015-а започва последната година от договора му с Ливърпул и той се възползва от шанса да отиде под наем в Люцерн.
"В първия ми мач като титуляр бихме с 1:0, а аз вкарах гола. Помислих си "Ето, завърнах се".
Треньор на Люцерн е Маркус Бабел, бивш защитник на Ливърпул, който се познава с Йесил от националните гарнитури на Германия.
"Но стана някакъв проблем между президента и треньора. Бяха взети двама нови нападатели, а аз станах трети или четвърти избор. Беше много трудно. Дълги топки, нападатели по два метра, които печелят въздушните двубои. Аз не съм за такъв тип футбол".
С един гол в 14 мача в швейцарската лига, Самед Йесил се изправя пред несигурно бъдеще, когато е освободен от Ливърпул след изтичането на договора му.
Изкарва половин година без отбор, после преминава в Паниониос в Гърция, в който даже спират да му плащат заплатата.
За малко Йесил играе в трета дивизия в родния Крефелд, после се пробва във втора дивизия на Турция, когато футболът прекъсва заради пандемията от коронавирус.
Следва престой в четвърта германска дивизия и постоянното местене започва да се отразява на Самед и семейството му.
Днес за футболиста и съпругата му е по-важно, че най-сетне са се установили на едно място. Синът на Йесил все още не е навършил годинка и някогашният талант се е отдал на бащинството.
Връща ли се обаче към периода в Ливърпул и разсъждава ли как можеше да се развие кариерата му?
"Преди го правех, но съм мюсюлманин и вярвам, че всичко се случва с причина. Не съм ядосан или натъжен. Просто исках да бъда футболист, не мечтаех да съм следващия Меси или Роналдо, нито пък да печеля милиони. Просто исках да изкарвам добри пари за семейството си. Днес имаме къща със семейството ми, родителите ми също, така че това постигнах".
"Все още съм голям фен на Ливърпул и гледам всички мачове. Много харесвам Юрген Клоп и нямам търпение да се върна някой ден на "Анфийлд" като фен", продължава Йесил.
Важното е, че той не се е предал и запазва надежди за кариерата си.
"Не съм приключил с футбола, само на 27 съм. Целта ми остава да се изкача нагоре и стига да съм здрав, зная, че ще го направя".
Е, няма да е във Висшата лига, нито пък на "Анфийлд" пред "Коп" - но Йесил не е забравил как се вкарват голове и ще има възможността да го демонстрира.
