Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Преди 12 години тренирах с Роналдо в Юнайтед. Сега той се върна, а аз продавам мляко"

Ричард Екърсли получава шанс да бъде част от един велик отбор на Юнайтед, но сам избира да напусне и кариерата му бързо се срива Снимка: Getty Images
Ричард Екърсли получава шанс да бъде част от един велик отбор на Юнайтед, но сам избира да напусне и кариерата му бързо се срива

Ричард Екърсли е застанал пред своята фабрика за овесено мляко в провинциалния Девън и говори за "дисциплина" и "организираност" - качества, които е придобил благодарение на годините си в Манчестър Юнайтед.

Бившият футболист признава, че е доста шантаво, че докато развива веганския си бизнес, Кристиано Роналдо отново се изявява на "Олд Трафорд".

Преди 12 години, когато Екърсли дебютира за "червените дяволи", Кристиано е един от съотборниците му.

"Постоянно мисля за това. Роналдо е обратно в Юнайтед, а когато последно беше там, аз също бях с него, тренирахме заедно. Сега продавам мляко, докато той все още играе футбол. Лудост е, направо сме в различни светове", смее се Ричард.

"Но не бих заменил сегашния си живот за нищо друго. Много съм щастлив. Управлявам съдбата си и за мен това е безценно".

Кристиано Роналдо е на 36; Екърсли на 32. Но по-младият от двамата вече е зарязал футбола, и то преди цели шест години.

Когато получава своя шанс в Юнайтед, той смята, че животът му ще е изцяло във футбола и че кариерата му ще следва траекторията ако не на тази на Роналдо, то поне на тази на Гари Невил.

Защото Екърсли играе като десен бек и е ясно чий пример трябва да следва на този пост.

Но през декември 2015-а (месец, в който Роналдо вкарва 9 гола за Реал Мадрид) бранителят изиграва последния си мач - за Олдъм Атлетик срещу Донкастър в Първа лига - и напуска контузен 20 минути преди края.

Тогава не знае, че повече няма да играе професионален футбол, но знае, че страстта му към играта угасва.

"Бяха ме пуснали като ляв бек, контузих си глезена и се възстановявах около осем седмици. Останах без отбор и през лятото реших да приключа. Беше ни се родило още едно дете, имах достатъчно пари за шест месеца, може би за година. Когато казах на жена ми, че ще спра с футбола, беше страшно облекчение".

Ричард е отраснал в Манчестър, произхожда от спортно семейство и двамата му братя също стават футболисти. Самият той е взет в Юнайтед на съвсем ранна възраст.

Спомня си, че самият Алекс Фъргюсън си прави труда да наблюдава мачовете на 15-16-годишните таланти. В клуба непрекъснато се говори за историята на академията, за великите играчи, произлезли от нея. "Епично е, но и си казваш "Да, значи трябва да се представя на определено ниво".

Снимка: Getty Images

През 2007 г. защитникът участва във финала на Младежката купа, загубен с дузпи от Ливърпул. В състава са още таланти като Дани Уелбек, Том Клевърли и Дани Дринкуотър.

Постепенно Екърсли бива внедрен в тренировките на първия отбор и в началото му се струва стъписващо да е част от отбор, който тъкмо е спечелил Шампионската лига и Висшата лига.

"Никога не се почувствах комфортно, защото това са легенди, които си гледал цял живот, а сега си заедно с тях. Трябва ти време да свикнеш, но никой не ти го дава. Опитните играчи обаче много помогнаха - Гари Невил, Пол Скоулс, Райън Гигс".

На тренировките е натоварен със задачата да пази Роналдо и изненадващо или не, не му се струва чак толкова трудно. 

"Просто той тренираше на втора скорост. Мениджърът казваше "Не го докосвай!", така че не можеш да му влизаш като при другите тренировки. Така Алекс Фъргюсън закриляше най-добрия си играч. А Роналдо никога не се е контузвал сериозно, толкова добре се грижи за себе си".

В началото на 2009 г. Ричард Екърсли получава големия шанс да дебютира за Юнайтед. Първо в мач за ФА Къп пред 75 000 на "Олд Трафорд", а после и в лигата с 5:0 над Уест Бромич.

Срещу Бромич Кристиано се разписва два пъти, а другите попадения са дело на Димитър Бербатов, Карлос Тевес и Неманя Видич.

Екърсли си спомня, че когато Фъргюсън влиза в съблекалнята след края, отбелязва: "Мисля, че това е може би най-силният ми отбор въобще".

"А аз седях и си мислех "Да, аз съм част от това!" Не че не вярвах в себе си, но просто изпитвах страхопочитание. Стоях на пейката в този велик отбор".

"Роналдо беше феноменален. Беше на 22-23, краката му, професионализмът му, отношението му бяха невероятни. Бях на 19 и си мислех, че и аз ще стана такъв на 23".

"Едно мога да кажа за всички тях, Тевес, Бербатов, Роналдо - те бяха големи професионалисти. Много ми харесваше да съм там, но бях страшно нервен. Искаш да впечатлиш, да се раздадеш напълно, мислиш си, че може 10 години да изкараш там, да получиш цялото признание и финансовите облаги".

"Не осъзнаваш, че останалите юноши биха ти откъснали ръката да са на твое място".

"Но аз си го бях заслужил, пожертвах цялото си детство за това, така и не продължих с училището, посветих се на футбола".

Няколко седмици след дебюта си, той е на пейката по време на финала за Купата на лигата срещу Тотнъм.

90 000 на "Уембли" наблюдават, а Ричард си спомня как стои до Райън Гигс, който не спира да говори и да коментира грешките на играчите.

"Накрая получих медал, който все още пазя, качих се по стълбичките и вдигнах купата. Феновете сигурно са си мислели "Кой е този?"

В крайна сметка обаче Ричард Екърсли изиграва само четири мача за Юнайтед. Договорът му изтича и макар че клубът му подготвя нов за още две години, новакът във Висшата лига Бърнли предлага 4 г. и повече пари.

Екърсли си мисли, че ще бъде титуляр всяка седмица на "Търф Моор". Следва напрегнат разговор в офиса на Фърги и с това се приключва - младокът си тръгва.

Днес той съжалява за решението си.

В Бърнли е държан резерва, а по-късно среща сър Алекс на изслушването, на което се решава каква компенсация ще получи Юнайтед от новия му клуб. Тогава легендарният мениджър го пита: "Защо ти беше да преминеш от Юнайтед при тези?"

Футболистът си задава същия въпрос.

"Заради нетърпението ми да играя повече, заради парите, заради лоши съвети, а и защото беше нова възможност. Родителите ми казаха, че трябва да направя каквото реша, но бях на 20 и се нуждаех от напътствия. Приемах Манчестър Юнайтед за даденост".

"Мисля, че беше 60% мое решение и не мисля, че мениджърът направи достатъчно, можеше да каже нещо повече още тогава в офиса си. Чак на изслушването го чух от него и си мислех "Защо не ми го каза по-рано?"

"Печелех може би 10 пъти повече пари, но скоро осъзнаваш, че колкото и коли да имаш и в колкото и нощни клубове да отидеш, това не те удовлетворява. Чувствах, че просто крада пари от Бърнли".

Търсейки повече игрово време, Ричард започва да обикаля по-нискоразредни клубове под наем, но нещата не проработват.

"Мислех си, че ще си купя страхотна кола, страхотна къща, ще се обзаведа и ще бъда щастлив".

"Направих всичко това и се чувствах нещастен, мислех си "Кой ми пробута тази проклета лъжа?" Но просто бях незрял".

В Плимут той се запознава с мениджъра Пол Маринър, който по-късно го привлича в Торонто ФК.

В Канада Ричард Екърсли отново обиква футбола, харесва му градът и начинът на живот. "Чувствах се като в канадския Манчестър Юнайтед и исках да остана".

Той започва да се променя, виждайки по-скромния начин на живот на канадските играчи, за които не е проблем да ходят на тренировки с велосипеди, а не с лъскави коли.

Защитникът изкарва две години в Торонто, а после преминава в Ню Йорк Ред Булс и става съотборник на Тиери Анри.

Вече се задълбочава и в екологичните теми, чете и гледа документални филми. Със съпругата му стават вегетарианци.

Когато договорът му изтича и остава без отбор, юношата на Юнайтед започва да се готви самостоятелно, но усеща, че вече няма същата страст.

Неуспешни проби в новака в трета дивизия Саутенд съвсем го разколебават.

"После подписах с Олдъм, но не беше мястото, където исках да бъда. Отборът се мъчеше и аз също се мъчех".

Тогава идва контузията в глезена, освобождаването и от този клуб, за да се стигне до края на кариерата. И едно ново начало.

"Беше момент, в който си казахме: "Какво да правим сега?"

И семейство Екърсли решава напълно да смени посоката.

"Първо си казахме, че ще живеем някъде, където искаме да живеем, така че защо не на южния бряг? Дойдохме в Тотнес, не бяхме идвали дотогава. Мястото беше невероятно. Наехме къща и имахме идеята да отворим магазин. Започнахме оттам".

"Сега сме една интернационална общност от около 40 души. Имаме собствена къща, градина, споделяме 10 акра земя. Отглеждаме си сами храната. Направо сме като село без пътища."

Техният магазин е строго екологичен. Без отпадъци, без никакви животински продукти. Постепенно се насочват и към млякото от овесени ядки. 

"В момента произвеждаме 25 000 литра месечно, до януари вече ще са 70 000. И всичко е в стъклени бутилки за многократна употреба. Струваше ни страшно много, но вярваме, че е бъдещето на производството на храни".

"Искаме да сме най-големият дистрибутор на растително мляко във Великобритания в рамките на следващите пет години. Кой знае, може един ден дори Манчестър Юнайтед да зарежда хладилниците си с него".

Екърсли отбелязва и че веганството все повече навлиза във футбола. Вярва, че в следващите 10-15 години чувствително ще намалее употребата на животински продукти сред футболистите.

От време на време Екърсли все още рита с приятели, но осъзнава, че спортът му е дал нещо по-ценно и все още се усмихва като си го спомни.

"Продължавам да извличам ползите от него, не финансово, но от това, което съм научил - професионализъм, дисциплина, организираност. То си е вътре в мен, защото произхождам от Юнайтед. Вкоренено ми е. И определено чувствах хората там като семейство".

 

Най-четените