Когато надмогнеш съсипваща кариерата контузия, психически проблеми и рак, трудно нещо може да те уплаши.
Такъв е случаят на Хосе Енрике, бившия футболист от Премиър лийг и Ла Лига, който все още е само на 35 години, но му се наложи да премине през огромни изпитания за кратко време - и излезе от тях позитивен и мотивиран, какъвто беше и на терена.
"Първата година след като се отказах, започнах да ям всичко, което не можех да си позволя като играч. Внезапно вече не изглеждах както искам. После дойде и туморът. Психически съм преминал през най-лошото, ходех на психиатър, все още посещавам психолог. Никога не съм вярвал в такива неща преди да претърпя психически срив", започва своя разказ испанецът.
"Някои приятели изобщо не ме разбираха. Казваха ми "Хосе, ти имаш всичко. Беше футболист, изкара много пари от това, имаш хубава къща".
"Но аз им казвах, че не съм щастлив, искаше ми се да съм щастлив, не исках да се чувствам така. Тренировките и психолога ми помогнаха страшно много, промениха живота ми".
Той успя да възстанови физическата си форма и вече постави началото на програма, която да подтикне други хора да се насочат към тренировки за подобряване на здравето и кондицията.
В активните си години испанският ляв бек остави сериозна следа във Висшата лига, където се състезаваше в продължение на 9 сезона между 2007-а и 2016-а с екипите на Нюкасъл и Ливърпул.
Трудностите го съпътстват още през футболната му кариера, когато му се налага да се откаже през септември 2017 г. заради хронична контузия в коляното. Тогава той играе във втора дивизия на Испания с екипа на Сарагоса.
Осем месеца по-късно идва страшната диагноза.
Хосе Енрике помни кристално ясно страха, треперенето, отказа му да повярва и въпроса му към докторите дали ще умре. Тогава той е преодолял тежкия период, в който травмата и принудителното отказване са породили панически атаки и срив в психиката му. Енрике изпитва проблеми и със зрението, но си мисли, че става въпрос просто за мигрена.
"Една сутрин вече знаех, че нещо наистина не е наред. Страхувах се, но не съм си представял, че е тумор". Изследванията обаче показват именно това - рядка форма на мозъчен тумор на нерв зад лявото око.
Този път обаче той не позволява на болестта да го срине, а успява да реагира позитивно.
"Ако мога да благодаря на коляното си за нещо, то е, че ме промени в психологически план", обяснява Енрике.
"Когато получих контузията, не можех да я приема. Психиката ми пострада, имах лош период, психиатър, хапчета, всичко, така че се изненадах колко позитивен бях при болестта. Заедно с Ейми [приятелката му] си казахме: "Това е положението, трябва да се борим, хайде да започваме".
Около месец по-късно Енрике преминава през сложна 7-часова операция. Признава, че за Ейми тя е била по-тежка, защото е трябвало да чака и да се тревожи, докато той просто е спял.
В следващите пет дни Хосе изобщо не може да се движи, впоследствие се подлага на двумесечна протонна терапия в Париж.
С огромната помощ на Ейми бившият играч се справя с предизвикателствата, докато най-сетне получава радостната вест, че вече е здрав.
"Очаквах го - онази машина [в която му е извършена операцията] има 95% успеваемост. Но бях невероятно щастлив, особено за Ейми: тя най-сетне вече можеше да поплаче".
Самият Хосе Енрике губи способността да плаче, което е един от страничните ефекти от операцията. Това обаче е сред малкото трайни последици и днес испанецът има възможността да води пълноценен живот.
Той няма как да забрави първите дни след интервенцията.
"Известно време не можех да правя каквото и да е, не можех да се движа, трябваше да спя под ъгъл, не можех дори да отида до тоалетната. Беше много тежко за Ейми. Тя е всичко за мен. Мислех го и преди, но сега още повече".
"Вярвам в Бог и вярвам, че всичко се случва с причина. Най-важното в живота е да се учиш от нещата, които ти се случват. Смятам, че преживяното ще ми помогне да израсна като човек и да осъзная кои са най-значимите неща в живота".
През кариерата си Енрике не случи на успешен период за Ливърпул и успя да спечели само един трофей с "мърсисайдци" - Купата на лигата през 2012 г. Успехите му в живота обаче се оказват по-големи.
"Преживяното промени и моя живот, и този на приятелката ми, и на доста хора около нас. Звучи абсурдно, но всъщност беше за добро. Докато го изживявах не беше хубаво - лечението, страничните ефекти - но такива неща те карат да цениш живота повече. Напълно променят мисленето ти", уверява Енрике.
"Вижте, във футбола се чувствах невероятно, прекарах страхотно и винаги ще ми липсва, защото нищо не може да замени това да си футболист. Но в живота има и нещо повече", допълва той.
Възстановяването му протича превъзходно и сега бившият ляв бек трябва единствено да минава профилактика по веднъж на половин година. Той продължава да се вълнува от случващото се в бившите му отбори Ливърпул и Нюкасъл и редовно публикува коментари и реакции след техните мачове.
Хосе Енрике обаче вече не е същият човек - защото е по-силен от всякога и защото и най-простичките неща в живота го изпълват с радост.
