Може би никога не сте чували за Тони Костанте, но благодарение на мениджъра на Ливърпул Юрген Клоп, е много вероятно да сте го чували как говори.
Защо? Защото Костанте е преводач на свободна практика, който работи във футбола от 2003 година. Ако сте слушали някоя от пресконференциите на топ треньорите или дори някое видео интервю, със сигурност сте чували гласа му, тъй като той е неотменна част от големия футбол в последните 15 години.
Въпреки това, Тони Костанте бе сериозно неизвестно име за широката публика до април 2018-а. Тогава роденият в Нотингам в семейство на италианци преводач седна до Клоп преди реванша на Ливърпул срещу Рома в Шампионската лига.
След като наставникът на "червените" даде просторен отговор на въпрос на журналист, седя и гледа с възхищение способността на преводача не само да запомни всяка негова дума, но и да я предаде по възможно най-добрия начин за местните репортери.
Клоп започна да ръкопляска на Костанте, след което завърши с думите: "Какъв човек само!", а видеото веднага обиколи социалните мрежи, превръщайки преводача в моментална знаменитост.
Костанте, който освен английски и италиански, знае перфектно и френски, призна, че е бил леко смутен. "Притесних се от това, защото просто си вършех работата - обяснява той. - Въпреки че беше доста приятно, не беше нужно да ми ръкопляска, защото правех само това, за което ми се плащаше."
Първата футболна работа за Тони е сериозно предизвикателство - нает е да превежда пресконференциите на треньорите преди изцяло италианския финал в Шампионската лига между Милан и Ювентус на "Олд Трафорд".
Костанте работи и край тъч линията, помагайки със смените и предаването на важна информация между треньорските щабове и официалните лица.
Година по-късно, обяснява Костанте, в УЕФА започват да взимат на сериозно пресконференциите преди и след мачовете от Шампионската лига и Купата на УЕФА.
Това означава и доста повече работа за него, като оттогава е изключително важна част от цялостния процес в евротурнирите.
"Целта ми не е да превеждам абсолютно всичко дума по дума, но докато го слушам, аз вече мисля как може да се каже на английски това, което казва човекът, когото превеждам - без значение дали е италианско или френско говорящ.
Знам, че за някои хора е трудно да го проумеят, но със сигурност всеки от нас прави по повече от едно нещо с мозъка си едновременно.
Когато работя по някой мач, винаги го гледам от трибуните с тефтер е скута и си записвам какво се случва на терена. Ако някой се контузи или е изгонен, веднага го записвам, защото знам, че журналистите ще задават въпроси за подробности около него на пресконференцията след мача."
Освен с информация за футболистите, Костанте трябва винаги да е готов и за прищевките на треньорите. Разбираемо, някои специалисти са доста докачливи след загуба и когато трябва да се обясняват пред медиите.
"Работих по един мач между Юнайтед и Ювентус на "Олд Трафорд" (октомври 2018-а, който Юнайтед загуби с 0:1. Беше очевидно, че на Жозе не му се занимаваше (с медиите), но се отнесе добре към мен и ми благодари, след като пресконференцията приключи.
От видеото от пресконференцията се вижда дори колко доволен е Моуриньо от работата на Костанте, като на няколко пъти кима одобрително по време на превода му и го определя като "перфектен". Все пак, Моуриньо знае доста добре италиански от времето си в Интер, а сега си го упражнява и като наставник на Рома.
(вижте във видеото от четвъртата минута)
А и със сигурност познава в детайли работата на преводача, имайки предвид, че кариерата му във футбола започна именно по такъв начин - като преводач на сър Боби Робсън в Барселона.
"На всички е ясно, че много треньори говорят по повече от един език и слушат внимателно какво казва преводачът. Понякога дори се намесват и поправят преводача, ако сметнат, че е направил грешка.
На някои им се носи подобна слава и предварително се подготвяш за това, но на мен винаги ми се е разминавало досега. Това те държи пределно концентриран."
Работата на Костанте не се изчерпва изцяло с пресконференциите. Преводачът помага при допълнителните процедури преди мачовете при избирането на екипите и т.н.
Често присъства и по време на обяда, с който домакинските шефове посрещат тези на гостите, като е търсен и от двата отбора, ако се появи какъвто и да било проблем покрай двубоя.
Бях на един обяд преди мач между Манчестър Юнайтед и Милан преди няколко години, когато тогавашният вицепрезидент на Милан Адриано Галиани ме помоли да кажа на сър Боби Чарлтън, че винаги му е бил голям фен - разказва Костанте и продължава -
Имаше и един директор на Наполи, който се радваше като малко дете при срещата с Кени Далглиш.
Друг случай - когато Евертън игра с Аталанта в Лига Европа на "Гудисън Парк", Аталанта имаше белгийски играч, чийто братовчед пристигна, за да вземе билети за мача, но говореше само френски. Хората на касите бяха тотално объркани и пак трябваше да помагам."
Като дете Тони е фен на Фоджа заради баща си, чийто корени са именно оттам. Но винаги е харесвал и Ювентус, където прекарва голяма част от летните ваканции.
Винаги е бил фен и на Нотингам Форест и се сближава много с Андреа Силенци - първият италианец във Висшата лига. Нотингам го купува през лятото на 1995 г. срещу 1,8 млн. паунда, но нападателят успява да се разпише само два пъти в 20 мача, преди да бъде отпратен.
"Бяха настанили Силенци, приятелката му и бебето им в хотел - спомня си Костанте. - Той не говореше английски. Горкичкият, звънеше на мен, за да ми каже, че детето му е болно и не знаят какво да правят. Така че и с това съм се занимавал.
На тренировъчното игрище мениджърът Франк Кларк даваше указания, а единственият, който се опитваше да превежда нещо на Силенци, беше Брайън Рой - холандец, който беше играл малко във Фоджа. Така и не му осигуриха друг преводач."
Освен задълженията си към УЕФА, Костанте е редовен посетител на "Стамфорд Бридж" по времето на Маурицио Сари. Помага с превода и на Клод Пюел, докато водеше Лестър, както и на Роберто Манчини във времето му в Манчестър Сити.
А кой би бил мечтаният му треньор, за когото би превеждал, и за кой мач?
"Брайн Клъф, но когато беше начело на Дарби Каунти - когато се оплакваше, че бяха ощетени срещу Ювентус в Торино за КЕШ през 1973 г."
Каква мечта само!
