Още веднъж за Жозе Моуриньо всичко приключи. Отново по време на третия му сезон в съответния клуб и отново в атмосфера на засилващ се негативизъм, старателно създаден от самия него.
Португалецът вече не е треньор на Рома и виждайки резултатите и посоката на развитие на тима, няма нищо по-логично от това.
Жозе беше посрещнат като бог, когато пристигна на "Олимпико", изстрадалите привърженици го приеха като техен спасител и той им се отблагодари с европейски трофей, спечелен още в края на първия му сезон.
Легендарният наставник наистина беше месия за "джалоросите" и те бяха готови да го последват във всичко. Когато той атакуваше вербално съдиите, и тифозите го правеха. Дори когато хвърляше вината за несполуките навсякъде другаде, те му вярваха и го подкрепяха.
Разбира се, съществуваше недоволство сред някои групи относно стила на игра, а в медиите имаше гласове срещу него - предимно от бившия нападател на Рома Антонио Касано - но най-закоравелите фенове на стадиона до последно запазиха доверието си.
Цялата любов към треньора не помогна на Рома в често фаталния за Жозе трети сезон от управлението му.
Загубата от Милан в неделя остави "вълците" чак на деветото място в Серия "А" със само една победа в последните 6 мача. Преди това беше дошло отпадането от Купата на Италия с безславно поражение от местния враг Лацио.
И собствениците на Рома - семейство Фридкин - просто трябваше да действат.
Истината е, че Моуриньо не беше уволнен, защото е загубил съблекалнята или защото публиката е поискала главата му, а защото се наложи босовете да вземат необходимото бизнес решение.
Клубът беше на загуба от 184 млн. евро през 2020/21, а през 2021/22 (първата година на Моуриньо в клуба) инвестира още по-сериозно и загубата беше в размер на 219 млн.
Тогава Рома беше сред най-щедро харчещите европейски отбори и превиши рамките на финансовия феърплей, което наложи силно ограничаване на харчовете впоследствие.
На "Олимпико" поеха риск, като взеха именития треньор и инвестираха сериозно в състава (в началото за трансферни суми, а после и за заплати на скъпи свободни агенти) - а целта беше редовно участие в Шампионската лига, което щеше да донесе консистентни печалби от фонда на УЕФА и от спонсори.
Рома се оказа с третия най-висок бюджет за заплати в калчото и с втория най-високоплатен треньор, но в две поредни години зае шестото място в крайното класиране.
Доброто представяне в Европа, спечелването на Лигата на конференциите и достигането до финал в Лига Европа нямаше как да компенсират финансово липсата на Шампионска лига.
В момента съставът е на 5 т. от топ 4 в таблицата и отново му остава да се стреми към място в зона "Шампионска лига", което при новите правила на турнира може да бъде постигнато и с петата позиция в Серия "А".
Другият път към целта е спечелване на Лига Европа, но и това няма да е лесно и тимът е едва на шесто място в списъка с фаворити на букмейкърите.
Заради трайния спад под ръководството на Моуриньо, собствениците вече не вярват, че той е способен да обърне хода на сезона. Неговият легендарен статут беше извоюван отдавна, докато днес португалецът вече не може да мине за някой от топ треньорите на съвременния футбол.
Показателно е, че беше уволнен преди края на сезона в последните си пет клуба: Реал Мадрид, Челси (на два пъти), Манчестър Юнайтед, Тотнъм и сега Рома.
Безспорно неговата специфична аура още е налице, също и способността му да влиза в заглавията на пресата и да ангажира цялото внимание с провокациите и психологическите си игри.
Миналата седмица покрай поредната порция оправдания той подхвърли, че според хората пълното му име е "Жозе Хари Потър Моуриньо".
В Италия обаче треньорските магии напоследък бяха извършени от други. Например от Лучано Спалети, който накара Наполи да играе магически футбол и да стане отново шампион 33 години по-късно. Или от Симоне Индзаги, който засили Интер към финал в Шампионската лига.
Или дори от Тиаго Мота, който със скромния Болоня се бори за място в евротурнирите и в момента е над Рома и Наполи в класирането.
Практикуваният от тези отбори футбол кара "вълците" и Моуриньо да изглеждат като призраци от далечното минало на играта.
В същото време, Специалния разгърна целия си арсенал от номера през времето си начело на отбора и по-рано този месец получи два червени картона за четири дни. През миналия сезон изгонвания му бяха три - повече от тези на всеки един играч от Серия "А".
Мнозина ще запомнят периода му в Рома с грозната вербална атака срещу рефера Антъни Тейлър на паркинга след загубения финал в Лига Европа.
Такива прояви помогнаха на Жозе да съхрани скандалния си имидж, но те правеха все по-лошо впечатление, когато не бяха подкрепени от убедителни резултати.
А дори когато резултатите бяха добри, Рома играеше грозен, овехтял футбол.
Моуриньо не пропускаше да се оплаква от липсата на достатъчно трансфери, като удобно забравяше, че Рома трябва да пести, защото хвърли 100 млн. евро в първия трансферен период след назначаването му.
По-късно клубът му уреди големи имена като Пауло Дибала и Ромелу Лукаку, но първият е често контузен, а вторият има навика да изчезва в големите мачове. Впрочем големите мачове вече не са по вкуса и на самия Жозе, който някога беше най-силен именно в тях.
През този сезон Рома победи Наполи, но загуби два пъти от Милан и по веднъж от Интер, Ювентус и Лацио. В дербитата на Рим треньорът постигна само една победа и загуби четири пъти.
За двата му сезона и половина на "Олимпико" балансът му е отрицателен срещу Милан, Интер, Ювентус, Наполи и Лацио, а през миналата кампания отборът му отбеляза само 50 гола в първенството - най-слабото постижение от 26 години.
Постигнатите средно 1.61 точки на мач от първенството са повече от скромни и всъщност са най-лош показател за треньор на Рома в последните 39 години.
Но дори когато възможностите му да доминира на топ ниво очевидно са се изпарили, желанието на Моуриньо за работа все още е налице.
През лятото той твърдеше, че е отказал огромна оферта от Саудитска Арабия и сега със сигурност отново ще бъде търсен от кралството, където с готовност прибират всякакви именити футболни фигури.
Но пред Моуриньо остава един друг възможен сценарий, който ще му позволи да се бори за още нещо голямо към края на кариерата си.
Тъй като Карло Анчелоти удължи договора си с Реал Мадрид, позицията в бразилския национален отбор остава потенциално отворена за треньор с репутацията на Жозе.
От много години се говори за възможното преминаване на Специалния в някой национален тим и може би моментът е дошъл.
А какво повече би могъл да иска 60-годишният португалец от шанс да се бори за световната титла на Мондиал 2026?
Но ако все още търси тръпката от клубния футбол в Европа, едва ли ще я намери. Или поне няма да е в някой водещ отбор с големи амбиции.
Защото двете години и половина в Рома затвърдиха впечатлението, че славните му моменти на клубно ниво ще си останат все по-далеч в миналото.
