Докато Дарио Сърна се придвижва югозападно от Киев, пред него се разкриват нови версии на картини, които отдавна са оставили отпечатък в съзнанието му.
Легендарният хърватски футболист и настоящ спортен директор на Шахтьор Донецк шофира в продължение на 36 часа и в кратки периоди се сменя с придружителя си, но изобщо не успява да заспи.
Когато най-сетне излиза от колата, открива, че благодарение на енергийните напитки и на натрупания адреналин е стигнал чак до Загреб.
"Видях много тежки сцени на пътя, които ме върнаха обратно през 1990 г., обратно в Хърватия", разказва Сърна. "Деца, напускащи домовете си, много семейства с опаковани багажи. Мрачни моменти. Но трябва да вярваме, че всичко ще бъде наред, нямаме друго решение".
Сега бившият десен бек, защитавал дълги години цветовете на Шахтьор и на хърватския национален отбор, е в безопасност заедно със семейството си, но не е способен да мисли за друго, освен за Украйна.
Той е същинска икона за клуба от Донецк, където изкарва цели 15 сезона, отказвайки оферти от далеч по-големи европейски отбори. От 2020 г. хърватинът е спортен директор на Шахтьор, а сега е принуден да види отблизо последиците от още една война.
Личи си дълбоката му любов към Украйна и мъката от случващите се безпричинни зверства. Сърна знае твърде добре какво преживяват украинците, защото още откакто започва войната в Югославия, трагедиите са го съпътствали постоянно.
"Искаха да вземат дома ми през 1990-а; взеха ми го през 2014-та; сега искат пак да вземат моя дом, нашия дом. Мисля, че това вече е прекалено", категоричен е той.
Войната е отнела на Дарио Сърна обичани от него хора и места. Такова място е и Донецк, където той не се е връщал, откакто подкрепените от Русия сепаратистки групировки запалиха конфликта в Донбас преди осем години.
Оттогава Шахтьор, грандът от региона и носител на 13 титли на Украйна от 2002 г. насам, не се подвизава в Донецк.
"Аз напуснах три дни преди да започнат да бомбардират летището. Вече имаше нахлули в града хора, но не очаквах нещо да се случи. Донецк е мирно място и винаги е приемал чужденците, както е по начало в цяла Украйна. Украинците са добри хора, не са нападали никого. Не заслужават нищо от това, което им се случва. Но очевидно един човек мисли по друг начин и ние ще направим всичко по силите си, за да променим нещата".
Откакто беше принуден да напусне Донецк, Шахтьор се премести в Киев, но сега се наложи да изостави и временния си дом.
Сърна разказва сложната и оплетена история за начина, по който играчите и служителите на клуба успяват да напуснат града, след като получават контрастиращи и противоречащи си съвети от различните посолства. Някои се радват на по-голяма подкрепа при евакуирането, други на по-малка.
Още щом чува първите експлозии рано сутринта на 24 февруари, Сърна бързо се свързва с изпълнителния директор Серхий Палкин, за да приюти в обичайния хотел на клуба възможно най-голяма част от чужденците и от украинците, които нямат къде другаде да се скрият.
"Бях спокоен, но и същевременно ме беше страх. Вече бях преживявал това. Клубът предложи два автобуса, но никой не можеше да гарантира, че по пътя ще бъде безопасно. На втория ден всички посолства казваха, че не могат да помогнат. Не беше безопасно, затова трябваше да останем в хотела".
"Тогава започна паниката, защото в първите дни е пълно с новини, някои от тях фалшиви, а зачестяват и позвъняванията от приятели и роднини, които казват "Махайте се оттам". Под напрежение си и не е лесно да останеш спокоен".
"Беше си хаос, а трябваха добри решения. Ситуацията е под контрол, но и не е под контрол, всеки очаква нещо да се случи. Бяхме заедно в ресторанта, общо 65 души, но после сирените се включваха и трябваше да слезем в мазето, много от бразилските футболисти трябваше да вземат и децата си. Бяха само два дни, но ги усетихме като 22".
Междувременно Сърна вече е говорил с близкия си приятел Александър Чеферин, казал е на президента на УЕФА, че ситуацията става нетърпима и е помолил за помощ.
Налагат се още по-спешни действия, когато хърватското посолство най-сетне поръчва на Дарио да си тръгва от Украйна заедно с други хървати като помощник-треньора на Динамо Киев Огнйен Вукоевич.
"Обадих се отново на Чеферин и му казах, че не мога да тръгна, без той да ми обещае нещо". Словенецът дава гаранции, че ще се погрижи за останалите и тогава Сърна предприема дългото пътуване с двама свои приятели на задната седалка и италиански треньор от школата на Шахтьор на предната.
На всеки час спортният директор звъни на бразилеца с украински паспорт и бивш футболист на българския ЦСКА Жуниор Мораеш - който е останал нервно да чака в хотела с останалите бразилски играчи на Шахтьор.
Сърна му описва какво е положението по пътя, има ли пречки, забавяния и опасности. Още когато минава покрай тренировъчната база на Шахтьор, хърватинът чува бомбардировки. Тогава пътят вече им е отнел три часа, вместо обичайните 20 минути.
На половината от пътя Сърна научава, че Чеферин е близо до намиране на решение за евакуацията на останалите. Уреден е влак благодарение и на президента на украинската федерация Андрий Павелко, като с него Мораеш и останалите получават възможност да се придвижат на запад.
Малко по-късно е уреден транспорт и за италианския контингент на Шахтьор, включително старши треньора Роберто де Дзерби.
"Чеферин и Павелко свършиха огромна работа", благодарен е Дарио Сърна. "Показаха, че са на най-високо ниво не само като ръководители, но и като хора. Чеферин прие задачата така, все едно трябва да се погрижи за собственото си семейство. По време на война разбираш кой ти е приятел и кой не".
Всички украински играчи на Шахтьор, освен тези, които имат по три деца, са задължени да останат в страната си.
Сърна съобщава, че всички те в момента са в безопасност и част от тях даже успяват да поддържат някаква физическа форма и да тренират самостоятелно.
Водещият приоритет засега е да се помогне на най-страдащите. Сърна е уредил подслон в Хърватия за 42-ма от юношите на Шахтьор, които са между 10 и 17-годишни.
Футболистите от първия тим пък оказват помощ на пострадали. Сърна предпочита те да правят това, вместо да се присъединят към армията, какъвто избор направиха други спортисти.
"Един играч може да помогне на Украйна на футболния терен, но той не знае нищо за армии, оръжия и война. Това си е негово решение, но може би е по-добре, ако отидат като доброволци да помагат за осигуряване на храна и други необходимости, а същевременно да използват платформите, за да бъде чут гласът им. Те работят с топката, не с оръжия. Всички се занимават с хуманитарна дейност в момента".
Дарио Сърна подчертава и колко е важно целият украински футбол да е обединен в толкова сурово време. "Оптимист съм, вярвам, че всичко ще бъде наред, че всички ние ще сме по-силни след това и всички клубове ще играят отново заедно. Оставаме близки. Животът е по-важен от всичко друго и трябва да правим каквото ни е по силите да спрем тази война и да спасим украинците".
Хърватинът признава и че има познати, които са останали в Донецк и даже такива, които са подкрепили руската агресия там.
"Трябва да намерят начин да бъдат честни и обективни. Днес целият свят знае, че Русия нападна Украйна, това не е тайна. Един ден те ще разберат всичко. Времето ще направи каквото е нужно".
Сърна се надява и че е въпрос на време той самият да се завърне. Това ще повдигне облака от депресия, спуснал се над него в последните 13 дни.
"Горд съм, че живея там. Горд съм, че играх в Шахтьор и работя за клуба, че познавам тези хора. Те са герои и вече са победители. Заставаме зад тях".
