От момента, в който се представи на света с екипа на Арсенал като един от най-обещаващите тийнейджъри във футбола, Сеск Фабрегас се отличаваше със зрялост, неприсъща за неговата възраст.
Роденото в Аренис де Мар край Барселона момче сякаш изпреварваше времето.
Почти две десетилетия по-късно от първата му поява в Северен Лондон, Сеск продължава да е с няколко хода напред в играта. Вече е на 34 и иска да даде още за каузата на Монако на терена, но мислите му са насочени и към бъдещето в треньорството.
Аут от септември с контузия на подколенното сухожилие, ветеранът не успява да бъде силата на терена, която би искал да бъде за "монегаските", които се сражават на няколко фронта. И все пак играчът с безброй триумфи на международната сцена, във Висшата лига и Ла Лига със сигурност намира начин да помогне на младия отбор на Монако, който включва такива ярки таланти като Орелиан Чуамени, Елиот Матазо и Софиян Диоп.
А тези момчета едва ли могат да намерят по-добър ментор от човека, който на 19 години взе фланелката с №4 на великия Патрик Виера в Арсенал, а на 21 сложи капитанската лента на "топчиите".
Години по-късно Фабрегас признава, че по време на продължителната си кариера в сърцето на халфовата линия винаги се е чувствал като треньор на терена.
"Гледате на играта по друг начин, вие сте в центъра на всичко - казва Сеск. - Не е като да играеш на крилото, на бека, като централен защитник или дори като вратар. Виждаш терена от друг ъгъл. В средата на терена си заобиколен от всички и трябва да виждаш цялата картина през цялото време.
Винаги съм се опитвал да анализирам играта по-бързо от останалите. Не бях много силен, много бърз или много физически надарен. Така че винаги трябваше да бъда по-добър в други аспекти на играта. Винаги се опитвах да бъда умен и по-бърз в мозъка."
Фабрегас наистина е футболен мозък, на когото много велики треньори са разчитали. Той беше на разположение на едни от най-добрите футболни умове на нашето време: от Венгер до Антонио Конте чрез Пеп Гуардиола, а сега е при бившия наставник на Байерн Мюнхен Нико Ковач. Последният е решен да използва знанията на Фабрегас и вече сондира какво е мнението на каталунеца за това един ден да се присъедини към щаба му.
Неотдавна го поканил да изпълнява ролята на помощник във вътрешна контрола в Монако.
"По време на мача обсъждахме и анализираме играта. Говорехме си какво може да се направи по-добре. Ковач ми задаваше въпроси, а за мен това беше фантастично обучение", разказва Сеск.
Испанецът е изградил силна връзка с младото ядро на отбора и оценява, че ключов принцип от философията на този клуб е вземането на "играчи, които всъщност никой не познава, и превръщането им в суперзвезди".
Очите му светват при констатацията, че играе подобна роля за Чуамени и другите, каквато са изпълнявали Виера, Жилберто Силва и Робер Пирес за неговото развитие.
"Обичам да играя с младите играчи. Това ми напомня за мен самия, когато започнах в Арсенал в много ранна възраст. Различно е, когато имаш някого, на когото можеш да разчиташ и който говори с теб, когато правиш грешки, за да можеш да се подобриш. Дойдох тук заради футбола, разбира се, на 100 процента заради него, но една от целите беше да се опитам да бъда някой, на който младите играчи могат да се уповават, който може да им даде пример и мотивация да се стремят винаги да бъдат по-добри. Постоянно ми задават въпроси и, честно казано, за мен това е невероятно, доставя ми изключително удоволствие."
Може да се приеме за даденост, че играч с такъв талант и бляскава кариера като Фабрегас разбира как се играе ефективен футбол. Но това, което отличава топ треньорите от просто добрите специалисти, е способността им да предават визията си за играта на своите играчи.
Едва когато седне на горещия стол, ще стане ясно дали каталунецът притежава тези умения.
Междувременно той със сигурност може да обясни ясно и кратко защо преминаването от 4-3-3 към 4-2-3-1 изстиска най-доброто от Монако през миналия сезон: "Всичко опираше до това да бъдем малко по-директни, винаги с концепцията, че искаме да задържим топката и искаме да доминираме в играта, но да се прегрупираме по-бързо и да имаме по-добра връзка между линиите, за да минем зад гърба на опонента."
Ясно е, че Сеск ще се пробва в треньорския занаят и още от сега се е посветил на него.
Внимателно следи всичко в големия футбол, а това включва и процесите във Висшата лига, където са Томас Тухел, когото познава от сблъсъците на Монако с ПСЖ, когато германецът водеше столичини, и Антонио Конте, който му беше мениджър в Челси.
Като бивш играч на Тотнъм и Арсенал едва ли му е много приятно, че италианецът избра именно "шпорите", но знае, че с него в Премиършип ще е още по-зрелищно и интересно.
А разказът му за работата с Конте е есенцията в това интервю, което даде за CBS Sports пред бившия си съотборник в националния отбор на Испания Луис Гарсия.
"Мисля, че с Антонио беше първият път, когато видях някой, който знае точно какво иска... Беше като да се върнеш в училище. Уверявам ви, че той може ти каже какво да се прави - от първия пас на вратаря до гола. Абсолютно всичко, всяка крачка. Може би е по-различен начин от този, по който аз виждам футбола. И в началото ми беше трудно, но не ме разбирайте погрешно. Много тичане, много интензивност, дълги тренировки, двуразови занимания, фитнес сесии...
Винаги съм разчитал на собствените си качества, на собствената си визия. Подавам топката там, където чувствам, че ще бъде най-опасно и където мога да нараня опонентите.
Имал съм треньори като Пеп, които държат много на притежанието, но въпреки това имахме известна свобода. С Конте свободата не съществуваше и той ми казваше къде трябва да подавам топката. Бях вече на 29 години, с 13 години в големия футбола, бях играл във всеки финал, бях спечелил много неща и този пич ми казваше къде трябва да подавам топката... Но бяхме като съвършена машина - без свобода, но всеки знаеше какво трябва да прави. Това ми помогна много."
Нямаме търпение да видим треньора Фабрегас. Със сигурност има блестящи идеи за футбола, след като в кариерата си игра под ръководството на толкова велики наставници.
