"Един тотално провален сезон!" - това е краткото и точно описание на Андрей Крамарич за случващото се в Хофенхайм, чиито цветове брани вече близо десетилетие. Отборът, който през миналия сезон завърши на седмо място и се класира за евротурнирите, сега се намира в дъното на класирането на Бундеслигата и се бори за оцеляване.
Но винаги трябва да се търси и нещо позитивно. В създалата се ситуация своя шанс получи 19-годишният полузащитник Том Бишоф. Постепенно младокът се утвърди като лидер на отбора и един от най-интересните и многостранни млади играчи в германския елит.
Но дори и тук нещата не преминаха по мед и масло за Хофе. Шефовете отчаяно искаха да убедят халфа да продължи договора си, който изтича в края на юни, но тийнейджърът прие офертата на колоса Байерн. Така до края на сезона Том ще помага на родния си клуб да не изпадне от Бундеслигата, а през лятото ще се премести при баварците.
Най-младият дебютант в историята на клуба
Том израства в малкото градче Аморбах, недалеч от Зинсхайм, с население от едва четири хиляди души. Запалва се по играта от съвсем малък и започва да тренира в местния клуб, а скоро след това се премества в Хофенхайм.
Но не точно. Уговорката е да продължи да рита и за клуба си в Аморбах, като се стига до странния прецедент да играе за два тима.
"Чувството беше, че съм по цял ден на терена", разказва Бишоф за онези години.
Ясно е обаче, че това няма как да продължи вечно и на десетгодишна възраст се присъединява изцяло към школата на Хофе.
Една от причините, поради които не се мести в Зинсхайм, е силната му привързаност към дома, фамилията и приятелите. Да се изнесе на пансион изобщо не е вариант пред семейния съвет и майка му е тази, която го вози, чака и прибира обратно след тренировките в съседния град.
Доскоро Том живееше с родителите си и продължава редовно да посещава както тях, така и баба си и дядо си. "Моят дом, моят кръг от приятели, семейството ми - това са важните неща в живота ми. Те винаги ще бъдат моето убежище", споделя играчът в интервю.
Под надзора на близките си прогресът му на терена е бърз.
Бишоф преминава светкавично през детските формации юноши-младша, а на 16 вече е твърд титуляр при 19-годишните. Преди началото на сезон 2021/22 е включен в предсезонния лагер на първия отбор в Тегернзее и веднага впечатлява треньорите и съотборниците си.
Успехът не го главозамайва и използва максимално времето си да се учи от опитните играчи. "Ако футболисти като Кевин Фогт или Бенямин Хюбнер ти кажат нещо, го изпълняваш. Нормално е младите играчи да върши черната работа", казва с усмивка Том.
Не му се налага да чака дълго за дебюта си и на 19 март 2022-ра - само на 16 години и 263 дни - излиза на терена срещу Херта и става най-младият дебютант в Бундеслигата в историята на Хофенхайм.
"Когато стъпих на терена, мечтата ми се сбъдна - спомня си тийнейджърът. - Това беше много специален момент, особено заради факта, че съм свързан с този клуб от толкова дълго време."
Скоро цяла Германия започва да говори за полузащитника, който слуша похвали и от свои, и от чужди.
"Том е един от най-големите ни таланти. Той може да стане лидер дори на тази крехка възраст. Феновете могат да се гордеят с академията ни", казва бившият треньор на Хофе Себастиан Хьонес.
Пролетта на онази година бе доста динамичната за изгряващата звезда. Договорът му изтичаше и към него проявяваха сериозен интерес големи клубове, включително и Байерн. Бишоф обаче реши, че му е рано да поема по друг път и удължи договора си, за да продължи да се развива в позната среда.
През лятото 2022-ра начело на Хофе застана Андре Брайтенрайтер, а тимът започна сезона с големи надежди. Том искаше да се докаже и да си извоюва стабилно място в основния състав. "Имам добро чувство от работата си с наставника. Той харесва това, което правя на терена", коментира полузащитникът.
Нещата обаче не се развиха по план. Тимът започна добре, спечелвайки четири от първите си шест мача, но след това изпадна в криза. В началото на февруари серията без победа достигна 10 поредни срещи - от тях осем загуби.
Именно в този период Том получи най-много игрово време, докато треньорът търсеше решения и изигра седем поредни мача, като два пъти започна като титуляр.
В крайна сметка Брайтенрайтер беше уволнен, а на негово място пристигна Пелегрино Матарацо. И Бишоф започна да среща сериозни трудности. Предвид ситуацията треньорът предпочиташе да залага на по-опитни играчи, а до края на сезона полузащитникът записа едва около сто игрови минути (преди това беше играл над 200).
"Не ми е лесно, но разбирам. Все още съм млад и имам много да уча. Когато влизах, не успявах да окажа ефекта, който се очакваше. Проведох открити и честни разговори с треньорския щаб и те ми помогнаха", даде адекватна оценка тийнейджърът тогава.
През следващия сезон играеше още по-рядко. Халфът записа едва 170 минути, като бе титуляр само веднъж. За да трупа игрова практика, го прикрепиха основно към отбора до 23 години и това беше крачка назад за него. Началото му в регионалната лига беше трудно, но в един момент Том стъпи на крака и отново заигра на ниво.
"Промених отношението си и се освободих от първоначалния гняв и разочарование. Беше наистина важно да извлека нещо положително от цялата тази ситуация", връща се назад той. А това мислене до момента му носи огромни дивиденти и го превръща в завършен професионалист. Всичко си има обяснение.
Още на 17 години започва работа с личен треньор и ходи на допълнителни тренировки във фитнеса, за да трупа мускулна маса. Извън спорта изучава английски, испански и френски. Първо - защото разбира важността на образованието. Второ - защото му хареса.
"Изживявам мечтата си и нямам проблеми да се откажа от нещата, които правят повечето ми връстници. Това не означава, че не излизам и не се забавлявам. Просто трябва да избера правилните дни за това", обяснява играчът.
По време на пандемията тренировките на младежкия отбор спират за известно време и Том поддържа форма у дома. Заедно с баща си окосяват малка ливада, на която слагат футболна врата. Остановката е малко спартанска, но нищо не му липсва. Кросове в гората, удари към вратата на ливадата, добра храна и пълноценен сън...
Том е наясно, че психиката трябва да е също толкова стабилна, колкото и физиката.
На 18-годишна възраст започва редовно да посещава психолог, който му помага не само в ежедневието, но и на футболното игрище. Със специалиста разработват ритуали, чрез които да преодолява стреса.
"Преди мач пиша числото 7 (играе с този номер) от вътрешната страна на ръката си. Свързвам това число с креативността, а именно това ме определя като играч. Ако сгреша, знам, че номерът е с мен и ще ми помогне в следващата ситуация", описва Бишоф една от рутините си преди излизането на терена.
Сезонът на истинския пробив
Лятото на 2024-та не вървеше добре за Хофе. Клубът се раздели с дългогодишния си спортен директор Александър Розен и покани Андреас Шикер от австрийския Щурм. Старши треньорът Пелегрино Матерацо пък бе сред кандидатите да поеме националния отбор на САЩ, но не беше писано да се случи.
Всичко това доведе до доста слаб старт на сезона и в първите 10 кръга тимът спечели всичко на всичко два мача и завърши три пъти наравно. Множество контузии също връхлетяха Хофе, което го обезкърви, а Бишоф се бореше с травма още по време на подготовката.
Когато се възстанови, имаше сериозен недостиг на халфове и Матерацо опря до него.
Той влезе първо като резерва срещу шампиона Байер, а след това бе титуляр срещу Унион. Срещу Мидтиланд и Динамо Киев в Лига Европа пък беше сред най-добрите на терена. После помогна за победата над Бохум и вкара важен гол срещу РБ Лайпциг.
Нещата се случваха, а Германия отново заговори за талисмана на Хофе.
Въпреки че отборът играе с трима централни защитници, защитата определено не е силната му страна и това само улеснява Бишоф, който може да се съсредоточи върху силните си страни: преса и креативност.
Освен това треньорът изобщо не го ограничава с конкретен фланг и често сменя позициите си, въпреки че най-добре се чувства като "обърнато крило" (силният му крак е левият).
От мач на мач халфът изненадва все повече и повече и само за шест месеца стана един от лидерите на отбора и продължава да е такъв и при новия треньор Кристиан Илцер.
Защо Байерн го искаше толкова много?
Млад германски футболист, с универсални качества, вече доказал се на ниво Бундеслига и с изтичащ договор през лятото. Съберете всичко това и ще разберете причината Байерн да го иска на всяка цена. Още повече, че баварците не успяха да го привлекат през 2022-ра.
В Мюнхен бяха притиснати и от конкуренцията, тъй като Айнтрахт и РБ Лайпциг също душеха около младока. Така преди няколко седмици Байерн реши да натисне педала на газта и Бишоф подписа предварителен договор за четири години.
"Том идеално пасва на нашата философия като технически надарен полузащитник. Радваме се, че избра Байерн", коментира спортният директор Кристоф Фройнд.
Въпросът сега е дали талантът ще започне да получава игрово време още с идването си на "Алианц", а на него не може да се говори еднозначно.
В момента нещата в халфовата линия на Байерн са доста неясни. Единственият полузащитник, за когото със сигурност може да се каже, че остава, е Александър Павлович.
Леон Горецка бе в трансферния лист още миналото лято и въпреки че през този сезон играе на ниво, ситуацията с договора му едва ли ще се промени. Йозуа Кимих също е с изтичащ договор, който не бърза да подновява, а и отношенията му с ръководството се обтегнати от години.
Конрад Лаймер играе като десен бек и се справя толкова добре, че засега не се обмисля връщането му в средата на терена. Жоао Палиня пък изпитва трудности да се впише във философията на треньора Венсан Компани.
Така погледнато, Бишоф е най-вероятно да заеме мястото на Горецка. Не е сигурно дали ще влезе веднага в титулярния състав, но първоначален вариант пред него би бил да е алтернатива на Кимих (ако остане).
Стилът му е сходен с неговия, като и двамата обичат да се хвърлят агресивно в преса, да се изтеглят към десния фланг при изграждането на атаката, имат отлично виждане за играта и страхотен пас.
Освен това универсалността му ще бъде голям плюс и може да играе не само в средата на терена, но и в по-офанзивна роля. А като се има предвид честите контузии в Байерн през последните години, това ще му отваря допълнителни опции за игрово време. Дилемата тук по-скоро е - къде точно ще играе, а не дали?
Защото в настоящата схема на Байерн играч с такъв профил като неговия липсва, а не е като да не е необходим.
Приносът му би бил особено голям срещу съперници, играещи с наситена защитна линия, които често създават проблеми на баварците.
В този аспект той прилича на Райън Гравенберх - и двамата започнаха като офанзивни играчи, но постепенно се адаптираха към по-дълбоки роли. Нидерландецът напусна в посока Ливърпул, а сега Бишоф изглежда готов да заеме неговото място.
Каквото и да се случи, без съмнение Байерн направи страхотен удар, привличайки един от най-талантливите млади полузащитници в Германия, и то напълно безплатно.
За самия Бишоф остава надеждата, че ще успее при баварците, което не е гарантирано на никого. Без значение от класата му.
