Лионел Меси и Кристиано Роналдо доминираха във футбола в световен мащаб повече от десетилетие, но в последно време отборната игра измества индивидуализма и носи все повече успехи на практикуващите я.
Звукът от освиркванията на феновете на Пари Сен Жермен срещу Лионел Меси и Неймар преди две седмици бе шокиращ. Това бе безпрецедентна проява на недоволство срещу лидера в лигата, който, да, току-що бе отстранен на осминафиналите в Шампионската лига, но не от кой да е, а от 13-кратния носител на трофея Реал Мадрид.
Но недоволството на публиката не бе в резултат толкова на отпадането, нито се изчерпваше с незадоволителното представяне на отбора на "Сантяго Бернабеу". То показа нещо по-дълбоко - опасенията, е любимият им клуб се е превърнал куха лъскава обвивка и е загубил правия си път.
За ПСЖ настоящото време е разделно. Клубът е заклещен в Чистилището с катарските си собственици, чиято основна цел бе да излъскат имиджа на страната си за предстоящия Мондиал 2022. Торбите им с пари създадоха нищо повече от един домашен хегемон, но все още е далеч от това да се мери с грандовете на европейската сцена.
Катарските милиони привличат много суперзвезди, но така и не успяха да създадат отбор. ПСЖ може да предложи всичките пари на света на играчите си, но на тях им липсва най-важното нещо в спорта - личната мотивация. Те пристигат на "Парк де Пренс", за да прибират заплатата си и няма кой да ги накара да дават всичко от себе си през целия сезон във "фермерската" лига, за да може да бъдат във върхова форма за решителните сблъсъци в Европа през март, април и май.
В ПСЖ на футболистите им е дадена прекомерна власт и дори един прекрасен модерен тактик като Марудио Почетино не може да сглоби отбор от тях. Индивидуализмът там е издигнат в култ, докато отборът остава на второ място.
Аржентинецът, както и Томас Тухел преди него, бе принуден да "освобождава" ПСЖ само в домакинските мачове, докато в гостуванията, особено в Шампионската лига, се предприема контраатакуваща система, която имаше за цел да ограничи до максимум егоизма на отделните играчи.
Но и това претърпя пълен крах на няколко пъти. Единственият случай, в който тази тактика бе зарязана, бе през втората половина от сезон 2019/20, когато директните елиминации бяха събрани в един мач заради пандемията от Covid-19. И точно тогава ПСЖ успя да достигне до финала в Шампионската лига, но само за да отстъпи на Байерн Мюнхен.
ПСЖ е нагледен пример как не бива да се развива един футболен клуб, как можеш да отнемеш от есенцията на целия спорт, концентрирайки се в единствената си цел да наливаш милиони, за да привличаш знаменитости; да предпочетеш блясъка пред наличието на стил.
Въпреки че не е достигнал до такива дълбини, Манчестър Юнайтед може да се поучи от неприятния опит на ПСЖ. Ралф Рангник може и да не бе точният човек за временен мениджър, но фактът, че ще остане и след края на сезона във функцията си на консултант, показва, че "червените дяволи" мислят в малко по-дългосрочна перспектива.
Но с привличането на Кристиано Роналдо Юнайтед направи това, което ПСЖ прави от години - "взриви" съблекалнята. Появява се фигура, около която трябва да се изгради цялата философия на отбора, а когато даденият футболист не демонстрира най-добрата си форма на терена, никой в тима няма идея за план Б.
Тактиката със суперзвездите, в частност Меси и Роналдо, работеше в продължение на години. Благодарение на Лео и на армията каталунци, която играеше за него, Барселона доминираше дълги години в Испания, а в рамките на десет години спечели четири пъти Шампионската лига.
Същото се случи с Реал Мадрид на Зинедин Зидан и Роналдо - да, в по-малка степен на домашната сцена, но безпрецедентните три поредни триумфа в лигата на богатите ще останат неподобрен рекорд за дълги години напред.
Тази ера приключи. В европейския футбол вече властва колективизмът.
В Англия Манчестър Сити и Ливърпул доминират, благодарение на изключителните тактически решения на треньорите си. Последните трима, които спечелиха Шампионската лига след доминацията на Зидан: Юрген Клоп, Ханзи Флик и Томас Тухел, разглеждаха футбола като отборен спорт, а не разчитаха на една-единствена пътеводна светлина, която да донесе успеха на тима им.
По този път тръгна и бившият отбор на Меси - Барселона, с назначаването на Шави, където след разгрома с 4:0 срещу Реал Мадрид в "Ел Класикото" вече се говори за раждането на третия велик отбор на каталунците след тези на Йохан Кройф и Пеп Гуардиола.
През този сезон всичко това се доказва отново.
За втора поредна година отборите на Меси и Роналдо отпаднаха още на осминафиналите в Шампионската лига. Миналия сезон това бяха Барселона и Ювентус, сега са ПСЖ и Юнайтед. Резултатът е един и същ - двамата най-велики в последните години постепенно слизат от голямата сцена, като донякъде дърпат и тимовете си надолу със себе си.
В ПСЖ засега няма изгледи да променят политиката си. Там проблемите са по-дълбоки и се коренят в собствениците и спортния директор Леонардо. През лятото се очаква смяната на Маурисио Почетино, като един от възможните варианти за негов заместник е Зинедин Зидан. Говори се дори за сценирий със Зидан треньор и Арсен Венгер спортен директор и това би било огромна стъпка в правилната посока, но не изглежда особено вероятно.
На "Олд Трафорд" вече започнаха с активното търсене на нов мениджър. Фаворитите за поста са именно Почетино и наставникът на Аякс Ерик тен Хаг. И двамата се славят с прекрасната си работа с младите таланти и със способността си да градят отбори. На аржентинеца това не му се отдаде в ПСЖ, но доказа, че е способен да го върши по перфектен начин с работата си в Тотнъм.
Който и да застане на начело на двата отбора, няма да има успех, ако не загърби остарялата тактика всичко да се хвърля върху един кон. Индивидуализмът е мъртъв. Суперзвездите-отобори са в историята. Пътят към успехите е в отборната игра.
