Ханзи Флик се радва на перфектен старт начело на Барселона.
Тимът е единственият в Ла Лига с 4 победи от 4 мача и има 4 т. преднина пред Реал Мадрид на върха в класирането.
Освен това Барса показа отлична резултатност дотук с 13 отбелязани гола и над 3 средно на мач, а в последния кръг разгроми Валядолид със 7:0.
Смелият, открит футбол на германския треньор радва феновете и ги накара бързо да забравят неприятната раздяла с предшественика му Шави Ернандес.
Проблемите и тревогите около клуба и неговото управление остават, но те няма как да не са притъпени, когато на терена резултатите са толкова убедителни.
Флик вече има публиката на своя страна, защото в някои отношения даже надмина очакванията с това начало - и е време да разгледаме какви са промените, с които го постигна.
Когато наставникът водеше Байерн Мюнхен, основен елемент на неговата преса бяха двете крила, които пресираха централните защитници на противника.
Централният нападател и атакуващият халф зад него бяха разположени по-дълбоко. Същата конфигурация вече наблюдаваме и в Барселона.
Феран Торес и Ламин Ямал повеждат пресата, докато Роберт Левандовски и Рафиня се стремят да покрият дефанзивните халфове на опонента.
Трудно е да си представим по-смел модел на пресиране.
В центъра целта е играчите да са максимално гъсто разположени, а ако другият отбор прати топката по фланговете, връщащото се назад крило или излезлият напред бек трябва да покрият пространството.
Системата цели сгъстяване на пространствата, затова и линията на защитата е изнесена изключително високо - именно тя позволява целият отбор да е компактен, макар че това създава и големи празнини зад гърба на бранителите.
Още преди време Ханзи беше обяснил: "Нашият стил разчита на много висока преса - използваме я, за да не даваме на опонента никакво пространство в неговата половина от терена. Естествено, оставяме празнина отзад - близо половината терен".
Това е начинът на игра, който работеше добре за треньора в Байерн и той просто го пренася и в Каталуния. Но се вижда, че степента на радикалност на пресата е способна да изненадва противниците.
Ефектът от тази преса определено е позитивен, защото така Барса контролира двубоите и често печели топката близо до противниковата врата.
А промяната на стила се забелязва с просто око, макар че и при Шави отборът беше в топ 3 в първенството по интензивност на пресата.
Разбира се, този подход си има и негативни страни. Когато се получат грешки, те са по-очевидни и носят повече риск.
Срещу Валенсия допуснатият от Барса гол се случи, след като вратарят Гиорги Мамардашвили преодоля първата линия на пресата с един-единствен пас.
Каталунците определено имат нужда да поработят по реакцията си след като този първи стадий на пресата им бъде преминат.
И тепърва ще дойдат мачове срещу топ съперници, разполагащи с повече възможности да играят срещу преса и да се възползват от открилите се пространства.
Промени са забелязват и когато Барселона държи топката и атакува.
При Шави отборът се нареждаше в 3-2-4-1, когато атакуваше, а схемата позволяваше образуването на квадрат в центъра.
Сега базовото подреждане е с един подчертано дефанзивен халф и трима атакуващи полузащитници, които играят близо един до друг - често изглеждат направо като трима души в ролята на №10.
В първите мачове почти винаги опорният халф беше Марк Бернал, а пред него се разполагаха Рафиня, Феран Торес и Педри (или Марк Касадо).
След като новопривлеченият Дани Олмо беше регистриран, и той влезе в ролята на атакуващ халф и оставя блестящи впечатления.
Това подреждане е само една основа, но в него се забелязва много динамика и размяна на позиции, търси се непредвидимост и свободно взаимодействие между играчите.
Тук също подходът е свързан със сериозен риск при загуба на топката, но превръща Барселона в по-директен отбор.
При Шави често "блаугранас" изграждаха атаките по-търпеливо, докато Флик очевидно изисква рязко вдигане на темпото в нападение, дори без постепенна подготовка.
Ефектът е подобен на този от високата преса: повече риск, но дотук и повече дивиденти за отбора.
Една от големите надежди при назначаването на Флик беше, че той ще може да върне старата форма на добрия си познайник Левандовски.
И до момента наистина е така, защото голмайсторът стартира с 4 гола в 4 мача и донесе победите над Валенсия и Атлетик Билбао в първите два кръга.
Треньорът доказва, че знае как да извлече най-доброто от нападателя, не само в тактическо, но и в психологическо отношение.
Полякът не само завършва атаките, но и се връща по-назад и ги изостря с някой пас, а движението му без топка е образец за всички футболисти на неговата позиция.
В предните сезони се породиха въпроси колко още му остава на Левандовски на най-високо ниво.
Но и на 36 години той е сред най-смъртоносните нападатели в света и явно ще бъде безценен за Барселона и през тази кампания. След отпадането на Полша от Евро 2024 Лева подчерта, че подобно на повечето си колеги почти не е имал почивка в последните години.
Но обеща, че този път ще използва времето преди началото на сезона, за да се вкара в по-добра физическа форма. По време на ваканцията си в Майорка е работил с личен треньор, а резултатите си личат още в първите мачове.
Забелязва се и израстването при други играчи, които до момента са изключителни и направо незаменими за Барса на Флик.
Ламин Ямал например се завърна от Европейското първенство със статута на още по-голяма звезда и дотук напълно го оправдава. Тийнейджърът е станал още по-активен и поема още повече инициатива да дриблира и да създава хаос в противниковата защита.
Рафиня пък далеч не беше считан за сигурен титуляр преди началото на кампанията. От самото начало обаче бразилецът се доказва като основна фигура при Флик.
Схемата му дава възможност да покаже своята универсалност откъм позициониране и изпълнявани функции, а и при пресата е абсолютна машина.
За представянето му срещу Валядолид е достатъчно да напомним, че заби три гола, добави и една асистенция.
Педри се завърна в игра и е страхотен, диктува темпото, осигурява контрол върху двубоите и демонстрира солиден опит. В негово лице Барса има истинска звезда и е направо невероятно, че Педри още е само на 21.
В защита твърд титуляр е Иниго Мартинес, който се възползва от травмата на Роналд Араухо и оправдава доверието. На много силен старт се радваше и Марк Бернал, поредният бисер от "Ла Масия", но за съжаление той се контузи тежко и скоро няма да го видим на терена.
Но доверието към Бернал и игровите минути на Жерар Мартин и Марк Касадо показват, че Флик не се притеснява да налага и нови хора от школата, а не само да развива вече изгрелите таланти.
Цялостно, феновете няма как да не бъдат щастливи, че Ханзи Флик привнесе толкова бързо своята футболна философия към играта на Барса.
Вече виждаме доста познати механизми от времето му в Байерн, но те се съчетават добре и с традиционния стил на Барселона.
В Мюнхен смелата игра и огромните рискове работеха добре, тъй като тимът беше най-силният в лигата, с много пред останалите. Тактиката позволяваше на футболистите постоянно да показват по-високата си класа от съперниците.
За момента същото се случва и с Барса и публиката се наслаждава на победи, постигнати с ефектен футбол. Независимо дали ще продължи да побеждава или не, Барселона на Флик е гаранция за интересни мачове, които ще привличат и неутралните зрители.
Само че сериозните тестове предстоят - а в големите дербита вероятно ще са необходими и някои важни тактически корекции за постигане на повече сигурност.
