Летният трансферен прозорец донесе солидно разместване на вратарите във Висшата лига и отбори като Арсенал, Челси, Манчестър Юнайтед и Тотнъм се оказаха с нови хора под рамката - някои от тях привлечени за значителни суми.
И докато в Тотнъм се радват на същински удар с привличането на Гилермо Викарио, превърнал се в един от най-стабилните вратари поне в първите кръгове, новаците в останалите водещи отбори понасят тежки критики.
Най-труден старт записа Андре Онана, който не излиза от заглавията на спортните издания, в повечето случаи по неприятни поводи.
Робърт Санчес показа добри неща на вратата на Челси, но беше критикуван безмилостно за гафа си срещу Арсенал (2:2), който върна гостите в мача.
Най-големият вратарски дебат засега е този на "Емирейтс", където доскорошният титуляр Аарън Рамсдейл остава популярна фигура, макар че беше забит на скамейката.
Микел Артета демонстрира предпочитанията си към новопривлечения от Брентфорд Давид Рая, който обаче никак не впечатлява и непрекъснато внася напрежение с неубедителните си действия.
Защо мениджърът толкова държи на него и какво стои в дъното на вратарските страсти в английския елит?
Общото между тези клубове и селекционните им решения е фокусът върху играта с крака на вратарите и желанието футболистът под рамката да участва максимално активно в разиграванията и изнасянето на топката.
Слабостите на Давид де Хеа в тази област се коментираха постоянно и станаха причина дългият му престой на "Олд Трафорд" да завърши през това лято. Уго Лорис също е от "старомодните" вратари, които меко казано не са с качества на плеймейкъри - затова и той трябваше да отстъпи мястото си.
Изнасянето на топката от задни позиции с къси пасове не е новост във футбола, но в модерната версия на играта се е превърнало в нещо почти задължително, поне за топ отборите.
Всъщност в Премиър лийг останаха само няколко тима, в които вратарят редовно залага на дълги топки, вместо на къси разигравания. Дори състави от по-ниските дивизии в Англия и по света все повече изискват от вратарите тези толкова фундаментални разигравания със защитниците.
Естествено, рисковите подавания в близост до собствената врата изправят косите на феновете и нерядко водят до комични грешки и евтино допуснати голове. Предимствата обаче също са всеизвестни и не са за пренебрегване.
Най-базовото обяснение е, че разиграването от вратаря позволява на отборите да контролират мачовете и да се придвижват постепенно и компактно по терена, като така е по-лесно да приложат тактиката си в атакуващ план.
Когато стражът е активно замесен в откриващата фаза от атаките, това дава безценно числено предимство и помага да бъде преодоляна първата линия от пресата на противника.
Все още обаче сравнително рядко се срещат вратари, които са едновременно силни на вратата и майстори на разиграванията с необходимото спокойствие, тактическа зрялост и безупречна техника на подаванията.
Най-добрите в тази област умеят да мислят 2-3 подавания напред и да са наясно как може да бъде преодоляна най-ефективно противниковата преса.
Но е твърде трудно да намериш вратар, който съчетава всички тези качества - затова Алисон Бекер и Едерсон се оказаха едни от най-добрите инвестиции, които Ливърпул и Манчестър Сити някога са правили.
Разбираемо е, че конкурентите на тези отбори се стремят да намерят своите разиграващи вратари и в случая на Арсенал изглеждаше, че Аарън Рамсдейл е подходящ за целта.
Рамсдейл надмина очакванията на мнозина, след като пристигна от Шефилд Юнайтед срещу 30 млн. паунда. Той обаче си остава ниво под Алисон и Едерсон, затова Артета считаше, че е необходим ъпгрейд.
"Артилеристите" отдавна следяха Рая и беше ясно, че испанецът няма да продължи договора си с Брентфорд, така че не беше изненадващо привличането му в Северен Лондон.
За Рамсдейл сценарият беше жесток, защото му се наложи да отстъпи мястото си без да е натрупал някакви кой знае какви провинения.
По-големият проблем е, че до момента Давид Рая е много несигурен на вратата на Арсенал и откакто играе, Артета търпи критики от всички страни.
Статистиките на Рая от миналия сезон са по-добри от тези на Рамсдейл в редица аспекти, но засега просто испанецът не може да покаже най-доброто от себе си на "Емирейтс".
Той имаше вина за първия гол на Ланс при загубата в Шампионската лига този месец, беше несигурен срещу Манчестър Сити и се изложи срещу Челси, когато допусна Михайло Мудрик да го прехвърли от фланга.
Публиката може да не е доволна, а анализаторите могат колкото си искат да размахват пръст, но в един определен смисъл Давид Рая е голям успех за Артета - защото прави каквото мениджърът иска от него.
Затова и неговият треньор неуморно го защитава. "Всичко е по моя вина, нека критикуват мен, защото аз го карах да прави точно това", коментира Артета след рисковите пасове на вратаря срещу Сити.
Тогава мениджърът похвали специално сънародника си, че не се е поддал на виковете от публиката и не е започнал да изритва топката напосоки, за да се предпази от грешки.
Най-ценното при Рая е, че привлича към себе си противниковите играчи, преди да подаде на някой от своите съотборници. Топ отборите от ранга на Сити пресират изключително организирано и е много трудно да се пробие пресата им - а способността на Рая да остава спокоен и да чака точния момент за пас дава ново оръжие на Арсенал срещу най-ефективно пресиращите.
Широката публика вижда грешките, особено ако те станат причина за голове, но работата на треньорите е да гледат цялостната картина и да взимат правилните решения за развитието на целия отбор.
Преди този сезон Артета беше поставен пред огромната задача да измисли как неговият тим да направи още една крачка напред в развитието си и да се доближи максимално до Сити. За целта наставникът счита, че трябва да жертва Рамсдейл - пък дори Рая да превръща Арсенал в по-рисков отбор.
Ако Рамсдейл реши, че няма желание да бъде резерва, ще има богат избор къде да продължи кариерата си. Дори Байерн Мюнхен се спряга като вариант.
Говори се, че кандидат за Рамсдейл е и Челси, където Робърт Санчес се справяше добре до гафа си в дербито тъкмо с Арсенал.
Проблемите на Онана в Манчестър Юнайтед са най-широко документирани, но камерунецът стана герой при победата над Копенхаген, спаси дузпа в края и показа, че може да обърне нещата в своя полза.
Общото между тези вратари е, че са пламенно подкрепяни от мениджърите си, които поощряват техния стил на игра.
Ерик тен Хаг обясни грешките на Онана с контузиите на основни защитници и принудителните промени в защитната линия.
Бившият играч на Интер има потенциала да преобрази Юнайтед, защото обича да поема отговорността при всички разигравания от задни позиции - но отчаяно се нуждаеше от двубой като този с Копенхаген, защото самочувствието му беше доста пострадало.
Маурисио Почетино пък реагира много позитивно на грешния пас на Санчес срещу Арсенал, сложил началото на частичния обрат в мача.
"Смятам, че такива неща могат да се случат и човек трябва да го приеме. Днес сме в такава футболна ера, в която искаме да играем по този начин с изграждане на атаките от защитата", заяви Почетино.
Подобни реакции са типични за треньорите на днешния ден.
Когато вратарите играят толкова рисково, издънки могат да се случат във всеки един момент - но щом се опитваш да изградиш елитен отбор, предимствата на постепенните разигравания просто натежават пред рисковете.
За феновете остава да свикнат с тази мисъл и да приемат с повече разбиране вратарските грешки.
