Този сезон Висшата лига ни предлага вълнуваща борба за титлата, при която на всеки няколко кръга очакванията и прогнозите се изменят в различни посоки.
Макар че до един момент малцина го очакваха, напоследък на дневен ред е сблъсък за първото място между най-титулуваните отбори в Англия Манчестър Юнайтед и Ливърпул.
Силната серия, на която Юнайтед се наслаждава, изкачи играчите на Оле Гунар Солскяер еднолично на първото място с 3 т. преднина пред шампиона, а победата с 1:0 над Бърнли снощи беше пореден изкован с много труд положителен резултат.
Колебливото начало на сезона изглежда далеч в миналото. Сега Юнайтед лети и за пръв път от години насам успява да оглави таблицата след Коледа.
Сблъсък за титлата между титаните с общо 39 шампионски трофея помежду им - каква по-добра заявка за един наистина знаков сезон в английския елит? Откакто Висшата лига беше основана през сезон 1992/93, рядко се е случвало двата колоса да са в силна форма по едно и също време и да се окажат преки конкуренти за върха.
Но някои все още се съмняват в способността на Юнайтед да удържи на темпото и да остане в надпреварата до края. Още тази неделя предстои голямото дерби между претендентите на "Анфийлд", в което Юнайтед може да увеличи преднината си на 6 т. и още веднъж да докаже, че е безумие да бъде отписван от борбата.
Поне дотогава обаче големият въпрос остава: могат ли манчестърци да станат шампиони този сезон?
Ето основните причини Оле и играчите му да изглеждат готови за триумф, както и няколко фактора, които продължават да поставят под съмнение заявката им за титла.
4 причини Юнайтед да стигне до титлата:
1. Невероятният Бруно
През миналия януари състоянието на отбора не предвещаваше нищо добро, но привличането на Бруно Фернандеш в края на месеца трансформира изцяло Юнайтед.
Оттогава португалецът има 26 гола и 17 асистенции в 45 мача и е абсолютно фундаментален за атаката и за цялостния облик на тима. В този период няма играч от Висшата лига, който да е замесен в повече голове или да е направил повече асистенции. Само Мохамед Салах е отбелязал повече попадения.
Фернандеш направи от "червените дяволи" различен отбор, който вече не се чуди как изобщо да влезе в топ 6, а се бори директно за първото място.
Великите състави на сър Алекс Фъргюсън имаха поне по един такъв играч, способен да промени всеки мач с магията си - Ерик Кантона, Райън Гигс, Кристиано Роналдо, Уейн Рууни.
Фернандеш вече доказа, че е от този тип фигури и е сред най-големите звезди на Висшата лига в момента. Ако отборът спечели нещо през този сезон, най-вероятно ще е благодарение на него.
2. Отборът прогресира в най-проблемните звена
Началните седмици от сезона бяха болезнени за Манчестър Юнайтед и дупките в халфовата линия и в защитата донесоха много главоболия.
Унизителното 1:6 от Тотнъм на "Олд Трафорд" беше абсолютното дъно в дефанзивен план и по това време никой от титулярните бранители не показваше, че притежава класа като за Юнайтед.
С натрупването на мачовете обаче Солскяер успя да подобри формата на всички свои основни футболисти. Хари Магуайър изигра повече минути през миналата календарна година от всеки друг футболист и през есента изглеждаше разсеян и уморен, но сега е лидерът, от който отбраната се нуждае.
Виктор Линдельоф, Ерик Баи и Люк Шоу също демонстрират подобрено разбирателство и концентрация, одумваният Давид де Хеа постепенно се завръща към най-добрите си дни, а в халфовата линия прогресът също е очевиден.
Новото попълнение Дони ван де Беек не може да се дореди до състава, защото конкурентите му доста повишиха нивото си. След поредните спекулации около неговото бъдеще, Пол Погба отговори по най-добрия начин с все по-силни мачове - а вчера отбеляза един от най-важните си голове с екипа на тима.
Недъзите, заради които Юнайтед стартира слабо във Висшата лига и заради които отпадна от Шампионската лига, в момента почти не се забелязват.
3. Непримиримият дух се завръща
Сравненията със славните времена при сър Алекс са неизбежни и феновете вече намират още общи черти между този Юнайтед и печелившите отбори от миналото.
Съставите на шотландеца бяха най-силни, когато трябваше да наваксват изоставане в резултата и когато трябваше да се вдигнат на финален щурм в заключителните минути.
Тимът на Оле показва подобен дух през този сезон, дори когато играта му не потръгва и когато пръв допуска гол. Успехите срещу Саутхемптън, Уест Хем, Евертън и Шефилд дойдоха след пълни обрати, а този над Уулвърхемптън - с гол на Рашфорд в 94-ата минута.
Точно този тип победи обикновено биват определяни като шампионски и в случая донесоха точките, с които Юнайтед достигна и задмина Ливърпул.
4. Колебанията на фаворита
Ливърпул от миналия сезон беше недостижим, но сега имаме един по-различен отбор от "Анфийлд" в един твърде различен и хаотичен сезон.
"Мърсисайдци" остават фаворити за титлата, но допускат колебания покрай контузиите, претоварената програма и останалите причини Юрген Клоп да е толкова затруднен в момента.
Коледните мачове протекоха зле за Ливърпул и равенства срещу преодолими отбори като Уест Бромич и Нюкасъл доведоха до стопяване на преднината в таблицата. Кризата в резултатите продължи през новата година със загубата от Саутхемптън, дала на Манчестър Юнайтед шанса да изскочи първи.
Най-вероятно до края на сезона Ливърпул ще е без най-добрия си защитник Върджил ван Дайк, а атомното трио в нападение не действа с познатата прецизност. Пандемията продължава да предизвиква бъркотия във Висшата лига и да прави предстоящите събития още по-сложни за предвиждане, но сигурното за момента е, че Ливърпул изглежда уязвим и засега Юнайтед успява да се възползва от това.
Разбира се, не бива да си мислим, че единствено двата най-големи английски гранда гледат към титлата. Някои анализатори определят Манчестър Сити като скрит фаворит заради подобряването на формата, стабилизирането на защитата и по-малкото изиграни мачове (които, ако бъдат спечелени, ще доближат Сити на точка от градския съперник).
Недалеч от първото място остават също Лестър, Евертън и Тотнъм.
И 4 причини "червените дяволи" да се провалят:
1. Ливърпул остава по-класният отбор
Най-очевидният проблем за Оле е всеизвестният факт, че Ливърпул е по-стойностният и завършен от двата отбора.
Играчите на Клоп все още са способни да наваксат пропуснатото и да надмогнат колебанията във формата, ако започнат да показват на какво са способни. На "Олд Трафорд" не бива да си правят илюзии - и този сезон Ливърпул държи всичко в ръцете си и стига да заиграе според собствените си стандарти, няма кой да го спре.
Съставът на Клоп вече знае как се печелят най-големите трофеи, продължава да е гладен за още от тях и едва ли до края на сезона ще играе толкова колебливо, колкото напоследък.
Преди близо десетилетие германецът защити титлата на Бундеслигата с Борусия Дортмунд, така че тази ситуация не му е непозната. Да не забравяме и че Ливърпул беше впечатляващо безмилостен в началото на този сезон и няма да е никак изненадващо, ако успее да си възвърне искрата съвсем скоро.
2. Лига Европа и натоварената програма
Голямото разочарование за Юнайтед дотук през кампанията е отпадането от Шампионската лига.
Напролет отборът е изправен пред сложната, но не толкова мотивираща задача да се включи в Лига Европа. Жребият за 1/16-финалите отреди коварен съперник в лицето на Реал Сосиедад и Солскяер не може да си позволи да заложи на напълно експериментален състав срещу испанците.
Налага се да играят поне част от основните футболисти, което означава цикъл сряда-неделя, плюс още мачове за ФА Къп, от които само първият е сигурен - и отново е срещу Ливърпул.
Неизбежно е в Юнайтед да се натрупа известна умора, но същевременно, клубът няма как да пренебрегне шансовете за трофей в допълнителните турнири. Ситуацията вещае трудни решения пред мениджъра и има вероятност резултатът да е изпуснати решаващи точки в първенството.
3. Зависимостта от Фернандеш
Вече се спряхме на ефекта, който португалецът оказва върху целия тим, но от това произлиза проблемът, че Юнайтед става твърде зависим от един-единствен футболист.
Откакто Бруно е на "Олд Трафорд", той е бил замесен в около половината от всички попадения на отбора.
Рано или късно обаче ще претърпи спад във формата, ще го застигне умора или някоя контузия. Тогава не се вижда как Юнайтед ще запази сегашното ниво на играта си, колкото и да е подобрил представянето си Пол Погба и колкото и амбициозен да е чакащият на скамейката Ван де Беек.
И проблемът даже не е само в зависимостта от Фернандеш. Откъм разширен състав Юнайтед отстъпва на преките конкуренти и нищо чудно това да проличи по-нататък през сезона.
4. Непостоянството остава проблем
Напоследък Юнайтед постига така нужното постоянство в резултатите, но то си остава нещо нетипично за периода със Солскяер начело.
Освен това играта на отбора продължава да е бледа в големи периоди от мачовете, което навежда на мисълта, че резултатите лесно могат да се обърнат срещу Оле и отбора му.
"Червените дяволи" продължават да редуват силни със слаби периоди - и в рамките на самите мачове, и като цяло през сезона. Непостоянството беше недостатъкът, заради който отборът получаваше най-много критики преди да стане първи в класирането.
Въпреки това, в момента Юнайтед се намира в най-добрата си серия от доста време насам, а с всяка следваща победа самочувствието на тима расте.
Шампионите от предните сезони Ливърпул и Манчестър Сити демонстрираха направо свръхчовешко постоянство - но очевидно, този сезон никой няма да може да се доближи до рекордите, които те постигнаха. В настоящата кампания всички водещи отбори са на принципа "две крачки напред, една назад". И може би именно в това е шансът на Юнайтед.
