1 май 1994 е дата, врязала се в съзнанието на всички фенове на моторните спортове, но ние ви предлагаме точно днес да се върнем към един по-радостен ден - 21 април 1985 година. Това е датата, на която Сена печели първата си победа във Формула 1 в едва втория си старт за Lotus. В началото на едва втория си сезон във Формула 1.
Мнозина са на мнение, че най-силното състезание на Айртон е Гран при на Европа на „Донингтън" през 1993 когато в дъжда той се справи със съперниците си по наистина невероятен начин. Самият Сена обаче винаги е твърдял, че цени много повече състезанието на „Ещорил" на 21 април 1985 година, и то не защото това е била първата му победа в световния шампионат.
Нека се върнем 30 години назад и да си припомним емоциите от онзи вече далечен 21 април в Португалия. А и да не забравяме, че „Ещорил" винаги е била една от любимите писти на Сена.
Половин час преди началото на състезанието дъждът над „Ещорил" става много силен, а Сена е на първа редица заедно с Ален Прост с McLaren, на втора са Кеке Розберг с Williams и Елио де Анжелис с другата кола на Lotus. На трета редица са Микеле Алборето с Ferrari и Дерек Уоруик с Renault.
В квалификацията Сена печели първото място с 0,4 секунди аванс пред Прост, който обаче е уверен, че има сериозен шанс за победата, стига да не вали. Но дъждът, който се усилва и намалява, прави настройките трудни за всички. В днешно време при подобни атмосферни условия колоната ще стартира зад кола на сигурността, но не и през 80-те.
Още в първата обиколка двамата пилоти на Lotus оглавяват класирането, следвани от Просто, Алборето и Уоруик. Сена, който е начело, започва бързо да се откъсва напред - той има най-добра видимост и демонстрира отличен контрол върху колата. В края на втората обиколка авансът на Айртон пред Де Анжелис достига 3 секунди.
Другите започват да губят време, а скоро Нелсон Пикет оформя опашка зад себе си - мокрите гуми на Pirelli не държат изобщо колата, бразилецът спира няколко пъти в бокса, като единият път слиза от болида, за да облече сух гащеризон. Накрая се отказва от надпреварата.
„Карах и проклинах Бърни Екълстоун, който реши да вземе парите на Pirelli, за да караме с техните гуми", обяснява по-късно Пикет.
Малко по-късно дъждът се засилва и няколко пилоти започват да жестикулират от колите към маршалите и на стартфиналната права, че състезанието трябва да бъде спряно. След това идва ред на катастрофата на Розберг - Кеке се удря в дългия десен завой преди стартфинала, колата му отскача от металните мантинели и се връща в средата на трасето. Финландецът се отървава със счупен пръст, а няколко безумно смели маршали се опитват да избутат колата му, заобикаляни в дъжда от другите болиди.
30 обиколки след старта Сена води с аванс от над половин минута, Прост преследва Де Анжелис за второто място, а зад тях се движи Алборето. Точно тогава колата на Прост се завърта в края на стартфиналната права - с почти 300 кмч/ч!
Към края на състезанието Алборето успява да изпревари Де Анжелис, а почти веднага Патрик Тамбе с Renault също изпреварва Елио. Състезанието е спряно след 67 от предвидените 69 обиколки, тъй като продължава два часа.
На финала Сена е на над 1 минута пред Алборето и е затворил всички други на пистата с обиколка. Още преди да стигне до бокса Айртон разкопчава коланите и се подава на половина от кокпита, не може да сдържи емоциите си от победата.
„Всички казват, че в това състезание съм демонстрирал фантастичен контрол над колата - заявява по-късно Сена. - Но истината е, че допуснах много грешки, на няколко пъти щях да се завъртя, като единият случай беше в края на правата, точно като Прост, веднъж излязох и с четирите колела в тревата и т.н. Всъщност, извадих огромен късмет, че стигнах до финала, имах много проблеми, но тв камерите не успяха да ги хванат. Затова отстрани изглеждаше, че всичко е наред. Всъщност беше адски трудно и на моменти, много забавно."
