Webcafe започва инициатива с подкрепата на Vivacom, която цели да погледне напред в бъдещето на градовете ни. В поредица текстове за „умните" градове ще разгледаме различни аспекти на това как новите технологии навлизат в ежедневието ни и как Internet of Things, Big Data, комбинацията от софтуер и хардуер и свързаността между тях го променят.
Милиони дребни сензори и камери, свързани в собствени вселени, управлявани чрез изкуствен интелект, разкриват огромни възможности както за обществения, така и за частния сектор.
Част от технологиите, които доскоро се смятаха за научна фантастика, вече се прилагат на практика. Кои са те, какви нови проекти се очакват и как това ще подобри живота на хората в градовете?
Ще ви разкажем за видеонаблюдението - такова, каквото най-вероятно не предполагате, че може да бъде.
В масовия случай: наблюдението на даден обект е оставено на един-единствен охранител, често - неквалифициран служител или пенсиониран полицай на минимално заплащане. Работният му пост е позициониран в тъмна стаичка с монитор, разделен на 4, 8 или 16 екрана със сигнал от различни аналогови видеокамери, чиято картина е толкова некачествена, че трудно различават куче от джудже.
В момента, в който охранителят излезе от кабината, за да си направи кафе, например, „видеонаблюдението" приключва. И да се случи престъпление, няма кой да го забележи, за да реагира незабавно. Ако собственикът на обекта е спестил пари от сървърно пространство - няма и запис.
Тази ситуация, която до неотдавна беше честа практика, е на път да остане в миналото.
Камерите вече са с full HD или 4k резолюция, образът им е много по-ясен, свързани са по IP, изпращат изображения към облачен сървър, който пази данните 60 дни назад, а ако кабелът за интернет бъде прекъснат или има друг технически проблем - минават на 4G пренос на данни.
Ако става дума за видеонаблюдението на верига от обекти - достъп до всички тях може да има в централата на компанията или в оперативен център към общината. Връзката между камерите и сървърите минава по криптиран VPN тунел или т.нар. виртуална частна мрежа.
Видеото е един от онлайн ресурсите, които "изяждат" най-голям дял от мобилните данни. То е ресурсоемко, заема много място и изисква добра инфраструктура при стрийминг.
Въпреки това, решенията, които вече са реално приложими в България, надминават въображението на сценаристите на CSI: Маями.
На мястото на пенсионерската душегубка - си представете контролна зала. Заменете монитора, разделен на 16 миниатюрни изображения, с видеостена, по която върви поток от съобщения. Камерите разпознават обектите, а сензорите им са настроени така, че да подават сигнал, ако засекат движение в помещение, в което не би трябвало да има активност. Настройките позволяват да се прави разлика, когато движещият се обект е куче, котка или човек.
Нещо повече - ако една чанта бъде изоставена за повече от няколко минути в наблюдаваното, софтуерът на камерата възприема това като необичайна ситуация и изпраща сигнал.
Разпознаването на лица се подобрява все повече благодарение на развитието на изкуствения интелект и сложните системи за машинно самообучение, комбинирано с високото качество на картината и на сигнала.
При достатъчна изчислителна мощ и продължително натрупване в базата данни, това може да доведе до значителна качествена промяна. Не само защото може да осигури разпознаване на издирвани или подозрителни лица на изходни пунктове или летища. На практика, технологията може да се използва и за информирането на менъджъра на моден бутик за това, че е влязал важен клиент, който трябва да бъде обслужен приоритетно.
Ако камерата е поставена в галерия, например, може да бъде настроена така, че да подава сигнал, когато статичен предмет отсъства от полезрението й. Ако някой премести една от картините в помещението, системата за сигурност веднага ще подаде индикация към охранителите. Те могат да преценят дали има опасност някой да открадне ценен предмет.
През нощта, когато обикновено липсва физическа охрана, системата може да бъде конфигурирана така, че директно да изпраща кадри към охранителите и към собственика, при задействането на алармата на СОТ.
Системите за видеонаблюдение са способни и да разпознават регистрационните номера на автомобили, да ги изпращат към сървър и той да маркира данните върху билет от автомат за паркиране.
Всички примери, които даваме, са актуални и наложени технологии, които се "учат" как да разпознават картината от камерите в реално време. Така намаляват или елиминират човешка грешка.
От Vivacom, които предлагат такива услуги, разказват, че техни клиенти в България използва камери в търговските си обекти, за да засича секциите и рафтовете, пред които потребителите се задържат най-дълго време. Технология, за която преди пет години се говореше само като потенциален прототип.
CCTV-камерите регистрират огромно количество информация, която е безумно пропилявана, ако просто минава през очите на охранителния екип.
Когато данните от видеото са "преведени", следващата стъпка е да бъдат анализирани.
Чрез правилно анализиране могат да се постигнат огромни масиви от данни, които да подпомагат работата не само на частния сектор, но и в системата за национална сигурност.
Технологиите могат да помогнат за бързото засичане на потенциален експлозив в съмнителни изоставени багажи, но с камери могат да се следят още нивата на язовирите, да се отчита пътникопотока в градския транспорт, натовареността на пътната мрежа и др. Резултатът представлява натрупване на полезни данни, които могат да помогнат за цялостното развитие на всеки град. И това е нещо много още по-важно и комплексно в сравнение с ползите от традиционния антикриминален ефект.
