Telerik: 12-те години на успеха

Около българската компания Telerik не спира да се шуми.

За най-големия софтуерен разработчик в България отново се говори като за някакво прекрасно изключение, като за някакъв нелогично добър пример на фона на почти всичко останало у нас.

И има защо. Само за последната година дружеството регистрира приходи от 60 млн. долара (според Wall Street Journal) и 20% растеж на клиентите. През съществуването си досега то е осигурило работа на над 700 души само в България, създаде офиси в САЩ (Пало Алто, Бостън и Остин), Великобритания, Германия, Дания, Австралия и Индия, и откри собствена академия за обучение на специалисти у нас.

Тази седмица постигнатото от Telerik беше оценено на 262,5 млн. долара. За тази сума американците от Progress Software Corporation придобиха компанията в една от най-големите сделки в българската корпоративна история за фирма, създадена и развита изцяло от българи - както и в най-скъпата софтуерна сделка в Централна и Източна Европа в историята.

Защо Telerik струва толкова?

Компанията създава инструменти за разработчици на мобилни и уеб апликации, предимно потребителски интерфейси, и за 12 години съществуване успя да си изгради огромна общност от над 1.4 млн. разработчици, които разчитат на нейните продукти и поддържат доброто й име. Най-голямата част от приходите й идва от Щатите, а около половината й продажби се извършват онлайн.

Сега всичко изградено от компанията ще бъде използвано от Progress Software, като и двете страни вече признаха, че считат, че се допълват идеално като продукти и като канали за продажби и маркетинг.

Американците извършиха най-голямата сделка в историята си, за да придобият Telerik и да й дадат възможност да достигне до техния пазар от над 4 млн. потребители на платформата на Progress, използвана и от 47 хил. компании в цял свят.

Но как един малък софийски стартъп се превърна в световен играч на софтуерния пазар, който редовно бива обявяван и за един от най-добрите работодатели у нас?

Историята за четиримата млади българи, създали компанията, е разказвана неведнъж и вероятно ще бъде разказвана още дълго. Съоснователите Светозар Георгиев, Васил Терзиев и Бойко Яръмов се запознават като студенти, но след това всеки започва напълно различна кариера. Впоследствие по стечение на обстоятелствата се събират в софтуерната фирма SwiftPro, където срещат и четвъртия създател на Telerik - програмиста Христо Косев. Той е единственият IT професионалист сред четиримата, докато изпълнителните директори Светозар Георгиев и Васил Терзиев например имат дипломи за бизнес администрация.

Те оформят екип, който цели да стартира бърз бизнес и софтуерът им се струва подходящ - "Печелиш бързо, също бързо разбираш, ако тръгнеш да се проваляш", както обяснява Светозар Георгиев. Първоначалните им планове са да бъдат типична аутсорсинг фирма за създаване на софтуер, но бързо осъзнават, че това не е точната концепция. А Васил Терзиев разказва, че тогава, през 2002 г. в България, „Хората не искаха да плащат за нищо виртуално. Ако не можеш да го пипнеш, не струваше нищо".

Изправени до стената, те пробват да превърнат в продукт един от експерименталните проекти на програмиста Христо Косев. Тогава Косев им дава ултиматум: „Момчета, оттук нататък имате три седмици да продадете първия лиценз. Ако не го направите, аз си събирам багажа и си отивам при родителите".

„Очевидно това щеше да е краят на нашия бизнес, защото тогава имахме само един разработчик", смее се днес Терзиев, когато разказва историята в лекция в Станфордския университет.

Но в тогавашната кризисна ситуация изпълнителните директори Светозар Георгиев и Васил Терзиев са принудени да впрегнат всичките си маркетингови умения и след две седмици успяват да продадат лиценз на една швейцарска компания, после на една американска и след още 4-5 седмици вече усещат, че са си извоювали възможността да изградят някакъв бизнес.

Започват да правят продукти и да привличат десетки, после стотици, после хиляди клиенти. Разрастването им се случва твърде бързо и основен проблем се оказва справянето с увеличаващите се мащаби.

Вследствие на развитието Telerik е една от малкото български фирми, които закупуват западни компании като датската ЕQATEC, а преди това и щатските NimblePros, ArtOfTest и германската Vanatec. Тя придобива и отделни продукти като JustCode от немската компания Omicore и Fiddler Web Debugger от разработчика Ерик Лоурънс, който също се присъединява към нея. На работа се привличат и известни софтуерни инженери, а бройката на офисите в чужбина става внушителна.

Но има и по-важни неща от статистиките. Васил Терзиев признава, че за него едно от основните постижения си остава фактът, че след 12 години с останалите основатели все още са заедно и все още са приятели.

А изпълнителният директор на Progress Software Фил Пийд сравни дуета Васил Терзиев и Светозар Георгиев начело на Telerik с Джон Ленън и Пол Макартни. И то с увереността, че техните фенове тепърва ще се увеличават още повече.

#37 Оня Дето Го Трият 28.10.2014 в 08:42:22

Размислите на един държавен служител за бизнеса или как малката заплата води до озлобление и напълно грешни изводи. Ама сигурно от бюрото на държавната хранилка такива се виждат нещата, кои сме ние та да спорим @ Гюлеметов Ресурсите няма да свършат, не бери грижа. В момента в който петрола почне да приключва, ще се намери ново гориво за колите. Пеша няма да ходим. И това ще стане именно заради човешката нанеаситност - тя е причина за прогреса! Ти ако искаш (или ти е малка заплатата като на Роуън) ходи пеша за да икономисваш ресурси, но това няма да помогне за нищо

#38 VK 28.10.2014 в 08:53:04

"Има точно три причини да си продадеш бизнеса: да си пред фалит, под натиск или от глупост да повярваш, че да работиш за някого е по-добре, отколкото други да работят за теб" Айде бе! Има поне още 10 причини да продаваш бизнес, ама тука все специалисти по покупки и продажби на фирми са се събрали! Ако са четирима собственици и си поделят по около 60 млн. ...ми с тези пари спокойно може да се пенсионираш на някое райско кътче и да си живееш живота, та и деца и внуци да са осигурени. Защо се приема, че една фирма е за цял живот, та и деца и внуци да я карат? Ми в тази сфера нещата се развиват с много бързи темпове . Какво пречи да се създаде нова фирма, с малко по-различна специфика. Също толкова успешна, ако си си направил добре сметката. Сигурно има и други варианти , но не ми е работа какво точно са решили собствениците. Създали са успешен бизнес - браво! Ако има повече като тях, още по-добре.

#39 Govedo13 28.10.2014 в 09:04:03

"Ако са четирима собственици и си поделят по около 60 млн. ...ми с тези пари спокойно може да се пенсионираш на някое райско кътче и да си живееш живота, та и деца и внуци да са осигурени." Със същия бакалски прийом аз бих добавил, че можеха спокойно за следващите 4 години да си съберат по 60 млн. от печалбата, да отидат на някое райско кътче, да назначат кадърни мениджъри да ръководят и да оставят компанията на децата и внуците си. Роуън е 100% прав. Само тези който не са работили за себе си не могат да разберат какво казва.

#40 VK 28.10.2014 в 09:26:13

То пък си личи ти колко понятие имаш от собствен, или какъвто и да е бизнес ! Щом не правиш разлика между приходи и печалба...

#41 Оня Дето Го Трият 28.10.2014 в 09:59:31

"...Роуън е 100% прав. Само тези който не са работили за себе си не могат да разберат какво казва..." Е точно акъл от един цял живот държавен чиновник за бизнес да искаме - е, айде моля ви се

#43 Rowan 28.10.2014 в 10:57:17

Красимире, като си бил винаги последна дупка на кавала, разбира се, че никога няма да разбереш, какво е да имаш власт и да нямаш никой над тебе, освен Господ. Нека те светна – тези неща са като наркотик, от който няма отказване… доброволно. Иначе, гледай си спокойно по повърхността на нещата и блажено си стой в заблуждение. Явно на теб не ти е писано да вкусиш свободата… и по-добре да не разбираш.

#44 Оня Дето Го Трият 28.10.2014 в 11:06:35

А ти кога и къде разбра тия неща като цял живот гниеш в някоя държавна канцелария бе, философе ?! Дали твоето мнение е с нещо по-достоверно от това на КРасимир например? Първия умник на Уебкафето ни дърдори глупости за бизнес, без 1 ден да е бил на нормална работа в нормална фирма сигурно

#45 паяка 28.10.2014 в 11:07:08

http://www.webcafe.bg/id_1604713275/cform_1Свободна позиция в WEBCAFE.BG Търсим човек, отговорен за продажбите на реклама на webcafe.bg. Очакваме кандидатури от хора, познаващи интернет медиите, рекламните агенции и медиашоповете, принципите, по които работи пазарът на реклама. Комуникативен, бърз. Задължителен английски език. Изпращайте вашето представяне на info@webcafe.bg Позициите на чистачки с прахосмукачки, парцали, мопове и най вече с гуми еraser са заети от доверени хора. Моля, не губете нашето и собственото си време с кандидатстване за тези отговорни позиции

#46 Rowan 28.10.2014 в 11:18:28

А, между другото, Телерик беше компания изградена по уникален за България модел. Не знам кой го е измислил, но идеята с Академията е добре изпитана от Щатските колежи и Английските футболни отбори. Да обучаваш деца, освен приходите от платеното обучение и отсяването на най-добрите в безплатна форма, е стратегия за дългосрочно развитие. Щото така си изграждаш лоялни към фирмата топ-специалисти и имаш вътрешно наблюдение за най-качествен подбор на най-добрите. Както фирмите спонсори на Щатските колежи обират каймака на випускниците, а английските футболни отбори си отглеждат бъдещи световни величини от 5 годишни келеши, така и Телерик си възпитаваха кадри, с които след десетина години можеха да са световен фактор в бранша. Не че няма да продължи стратегията им и няма да даде очакваните резултати, но сега всичко произведено от тях ще носи марката “Made in USA”.

#48 John Smith 28.10.2014 в 13:58:58

Човек си запазва последната дума дори пред Божията воля. В противен случай – в какво би се състояла свободата му? И в какво – смисълът и, ако не е в състояние да заплаши заплашващия?“ К.Г.Юнг,

#49 Дракон с кисело зеле 28.10.2014 в 15:55:47

Прочетох коментарите доста повърхностно, но да кажа няколко думи по повод приказките на Боби и Шрайка. Пичове, печалба от този порядък в България НЕ МОЖЕ да бъде реализирана. Държавата е прекалено малка и бедна. Няма начин да се постигнат такива печалби само или предимно на наша територия. Съответно с какви очи ще искате пари, взети отвън, да бъдат харчени само тук??? Вие четете ли се изобщо?

#50 Citizen X 28.10.2014 в 17:46:45

Ха, паячке, то и аз я мернах тая, хм, "обява". Звучи редко нелепо, на 110% да отговарях, нямаше да я помня след 5 мин. Явно толко си могат...

#51 Citizen X 28.10.2014 в 17:58:21

Специално за Роуън: Абе, чета те и не мога да повярфам... Значи като си най-отгоре на пирамидата си цунал на Кихотя патъците и си се закачил за безкрайната амброзия на свободата?!?!? Е, при мен ОПРЕДЕЛЕНО е по-иначе (сещай се за японския вариант). В смисъл, ти си къркаш напитката, а при мен тепърва започва най-интересната част от деловия ми ден - вечерта!

#52 deowin 28.10.2014 в 18:46:01

Както вече се спомена, има много причини да се продаде една фирма. M&A е огромен бранш, и дори бегъл поглед върху това кой кого купува и с кого се слива би следвало да ти вкара поне някакво съмнение, че да продадеш фирмата си вероятно не е винаги заради неминуем фалит, натиск, или глупост. Тоест, ако си способен да приемеш, че хората може би могат да са различни от теб, да имат различни ценности и приоритети в живота, както и различно виждане за свобода. Ако, от друга страна, имаш сериозни личностни комплекси и търсиш потвърждение на жизнената си позиция като я представяш като обективна моралност, от която би трябвало да се води всеки "нормален" човек, то, да - няма как да си извадиш главата от пясъка и да видиш света какъвто той всъщност е. Апропо, браво на основателите на Телерик, наистина създадоха нещо много успешно и вложиха много труд и компетентност да го разрастнат до такива сериозни размери. Колкото до академията - да, не беше тяхна оригиналната идея, те просто поеха тази на Наков, която така или иначе вече се беше превърнала от образователно в чисто бизнес предприятие. Не че в това има нещо лошо, естествено.

#53 Оня Дето Го Трият 28.10.2014 в 20:56:54

Бедата е, че такива като въпросните от Телерик са рядкост по наш'те земи, а и няма стимул да се появяват такива. Първо електората галфони като Докс избира неграмотни управляващи като кандидат-депутата Гюлеметов, които както виждаме са готови да е*ат майката на всеки читав бизнесмен. Второ въпросния бизнесмен попада в ръцете на абсолютно некадърната и завистлива държавна администрация в лицето на Роуън, която 'абер си няма как стоят нещата извън държавната хранилка, но е готова да налива акъл и да пречи на всеки по-кадърен от нея. Трето, ако все пак успее да завърти бизнес, всички му гледат в паницата и е враг на народа. В час по родолюбие няма да следват примера му, а ще пеят за Българията на трите морета и приказките за Андрешко. Тоя успелия ще е изедник разбира се. И всичко го виждаме пред очите ни в тоя форум в умален вариант.

Новините

Най-четените