Около българската компания Telerik не спира да се шуми.
За най-големия софтуерен разработчик в България отново се говори като за някакво прекрасно изключение, като за някакъв нелогично добър пример на фона на почти всичко останало у нас.
И има защо. Само за последната година дружеството регистрира приходи от 60 млн. долара (според Wall Street Journal) и 20% растеж на клиентите. През съществуването си досега то е осигурило работа на над 700 души само в България, създаде офиси в САЩ (Пало Алто, Бостън и Остин), Великобритания, Германия, Дания, Австралия и Индия, и откри собствена академия за обучение на специалисти у нас.
Тази седмица постигнатото от Telerik беше оценено на 262,5 млн. долара. За тази сума американците от Progress Software Corporation придобиха компанията в една от най-големите сделки в българската корпоративна история за фирма, създадена и развита изцяло от българи - както и в най-скъпата софтуерна сделка в Централна и Източна Европа в историята.
Защо Telerik струва толкова?
Компанията създава инструменти за разработчици на мобилни и уеб апликации, предимно потребителски интерфейси, и за 12 години съществуване успя да си изгради огромна общност от над 1.4 млн. разработчици, които разчитат на нейните продукти и поддържат доброто й име. Най-голямата част от приходите й идва от Щатите, а около половината й продажби се извършват онлайн.
Сега всичко изградено от компанията ще бъде използвано от Progress Software, като и двете страни вече признаха, че считат, че се допълват идеално като продукти и като канали за продажби и маркетинг.
Американците извършиха най-голямата сделка в историята си, за да придобият Telerik и да й дадат възможност да достигне до техния пазар от над 4 млн. потребители на платформата на Progress, използвана и от 47 хил. компании в цял свят.
Но как един малък софийски стартъп се превърна в световен играч на софтуерния пазар, който редовно бива обявяван и за един от най-добрите работодатели у нас?
Историята за четиримата млади българи, създали компанията, е разказвана неведнъж и вероятно ще бъде разказвана още дълго. Съоснователите Светозар Георгиев, Васил Терзиев и Бойко Яръмов се запознават като студенти, но след това всеки започва напълно различна кариера. Впоследствие по стечение на обстоятелствата се събират в софтуерната фирма SwiftPro, където срещат и четвъртия създател на Telerik - програмиста Христо Косев. Той е единственият IT професионалист сред четиримата, докато изпълнителните директори Светозар Георгиев и Васил Терзиев например имат дипломи за бизнес администрация.
Те оформят екип, който цели да стартира бърз бизнес и софтуерът им се струва подходящ - "Печелиш бързо, също бързо разбираш, ако тръгнеш да се проваляш", както обяснява Светозар Георгиев. Първоначалните им планове са да бъдат типична аутсорсинг фирма за създаване на софтуер, но бързо осъзнават, че това не е точната концепция. А Васил Терзиев разказва, че тогава, през 2002 г. в България, „Хората не искаха да плащат за нищо виртуално. Ако не можеш да го пипнеш, не струваше нищо".
Изправени до стената, те пробват да превърнат в продукт един от експерименталните проекти на програмиста Христо Косев. Тогава Косев им дава ултиматум: „Момчета, оттук нататък имате три седмици да продадете първия лиценз. Ако не го направите, аз си събирам багажа и си отивам при родителите".
„Очевидно това щеше да е краят на нашия бизнес, защото тогава имахме само един разработчик", смее се днес Терзиев, когато разказва историята в лекция в Станфордския университет.
Но в тогавашната кризисна ситуация изпълнителните директори Светозар Георгиев и Васил Терзиев са принудени да впрегнат всичките си маркетингови умения и след две седмици успяват да продадат лиценз на една швейцарска компания, после на една американска и след още 4-5 седмици вече усещат, че са си извоювали възможността да изградят някакъв бизнес.
Започват да правят продукти и да привличат десетки, после стотици, после хиляди клиенти. Разрастването им се случва твърде бързо и основен проблем се оказва справянето с увеличаващите се мащаби.
Вследствие на развитието Telerik е една от малкото български фирми, които закупуват западни компании като датската ЕQATEC, а преди това и щатските NimblePros, ArtOfTest и германската Vanatec. Тя придобива и отделни продукти като JustCode от немската компания Omicore и Fiddler Web Debugger от разработчика Ерик Лоурънс, който също се присъединява към нея. На работа се привличат и известни софтуерни инженери, а бройката на офисите в чужбина става внушителна.
Но има и по-важни неща от статистиките. Васил Терзиев признава, че за него едно от основните постижения си остава фактът, че след 12 години с останалите основатели все още са заедно и все още са приятели.
А изпълнителният директор на Progress Software Фил Пийд сравни дуета Васил Терзиев и Светозар Георгиев начело на Telerik с Джон Ленън и Пол Макартни. И то с увереността, че техните фенове тепърва ще се увеличават още повече.
