Представете си, че сте астроном, който работи в лабораторията си денем и нощем, за да анализира сигнали от космоса. През пространството минават вълни от енергия, вие ги измервате и изчислявате какво означават - т.е. какво се случва със звездите, астероидите, квазарите, черните дупки и планетите, които се намират много далеч от тук.
Един ден в данните ви се появява странен сигнал. Проверявате дали това не е грешка на апаратурата. Започвате да проверявате всички възможни обяснения - очевидни и не толкова очевидни. Нищо не съответства.
Знаете, че сигналът не идва от тази планета. Може би започвате да си мислите за едно възможно обяснение - колкото и слабо вероятно да е то - че сте попаднали на признак за извънземен разум.
Това се случва от време на време, дори и на учени, които нямат намерението да търсят извънземен живот. В една лятна нощ през 1899 г. Никола Тесла улавя с лабораторните си приемници сигнал, за който вярва, че идва от Марс. Учените, които откриват пулсарите, за известно време смятат, че редовните импулси може да са дело на "малки зелени човечета."
Наскоро група учени излязоха с хипотеза, че необичайните и необясними флуктуации в светлината на една звезда изглеждат сходни на това, което би трябвало да се види, ако около нея обикалят мега-конструкции, построени от извънземни.
Странните сигнали пораждат особен проблем: какво се случва, когато откриете данни от необятния космос без логично обяснение?
Лабораторията на Тесла в Колорадо Спрингс има едни от най-чувствителните приемници на електрически сигнали, изобретени през 1899 г. и предназначени за работата му върху безжичното пренасяне на електричество. Приемниците му имат възможност да улавят изменения в радиус 1800 км; Тесла ги използва за прогнозиране на гръмотевични бури.
Той знае какъв е нормалният фонов шум на приемниците, а това, което чува във въпросната нощ през 1899 г., има специфичен модел на повторение. То се случва "периодично и с много ясна последователност на брой и ред", пише той по-късно.
Сякаш е броене. Едно. После две. Три. Четири.
Тесла чува сигналите няколко пъти в тази лаборатория и като всеки добър учен започва да обмисля възможни причини. Дали е Слънцето? Северното сияние? Електрическото напрежение на Земята? Той познава тези елетрически смущения. И това, с което си има работа, няма нищо общо.
"Бях толкова сигурен, колкото можех да бъда във всеки факт, че вариациите не се дължат на нито една от тези причини," пише той. "Постоянно се засилва усещането ми, че съм първият, който е чул поздрав на една планета от друга. Тези електрически сигнали имаха определена цел".
През 1899 г. все още се смята за възможно да има живот на съседните планети - точно такава е хипотезата на Тесла за произхода на сигналите.
Той счита, че ако изпрати обратно съобщение, вероятно ще може да получи отговор - доказателство, че предположението му е правилно.
Но една от трудностите да се докаже връзката между странните сигнали и извънземните е, че има предостатъчно други не-интелигентни (но въпреки всичко страхотни) неща, за които не знаем достатъчно. Продължаваме да откриваме нови космически феномени.
През 90-те години на миналия век Джеймс и Кенет Коръм, двама членове на нюйоркското Тесла общество с опит в електрическото инженерство, повдигнаха нова хипотеза за това, което е чул Тесла. Според тях това са електрически импулси от Юпитер, създадени от взаимодействието с една от луните му, Йо. Преди век по времето на Тесла те още не са открити. Сега обаче са достатъчно доказан феномен.
За да проверят теорията си, братята Коръм реконструират приемниците на Тесла от 1899 г. и при подходящи условия наистина успяват да уловят сигнали от Юпитер.
"Когато се слушат километрични сигнали от Юпитер с един от приемниците на Тесла в Колорадо Спрингс, от време на време се чува ‘Бип...бип-бип...бип-бип-бип," пишат те. Точно както го е описал Тесла - 1, 2, 3.
Този тип историческа реконструкция не е достатъчна, за да се установи без капка съмнение, че Тесла е уловил сигнали от планета, намираща се на 630 млн. км. (Дори Корум признават, че това не е достатъчно, за да "убедят скептиците".)
Но истината е, че те наистина успяват да уловят сигнал, подобен на засечения от Тесла. За да може да се каже нещо категорично за необичайния сигнал, това е първото изискване. И то понякога е по-трудно, отколкото изглежда. Един от най-известните необясними космически сигнали, сигналът Wow, е бил регистриран само веднъж и никога не се е повторил.
Учените, които откриват Wow-сигнала през 1977 г., всъщност търсят извънземен интелект. Те използват радиотелескоп, който претърсва космоса за обекти, подобни на квазарите. Проектът обаче губи финансирането си и повечето специалисти от екипа остават без работа.
Тогава телескоп е пуснат да търси сигнали за извънземен интелект, като сканира определени честоти, на които действат само разработени от човека технологии.
Един ден изследователят Джери Еман преглежда данните, които показват резултатите от работата на телескопа извън фоновия шум. Разпечатката използва букви, ако телескопът засече повече от 9 пъти по-високи нива от нормалния шум - A означава 10 пъти повече, B - 11 пъти и така нататък.
Обикновено разпечатките са поредици от единици и двойки, но този път има биеща на очи поредица: 6EQUJ5 - пик с над 30 пъти повече от фоновия шум.
Еман огражда с кръг поредицата и пише "Wow!" на листа.
Еман и колегите му успяват да изключат редица възможни причини на сигнала. Той не е грешка на апаратурата, военен експеримент, сателит или супернова. В много основни аспекти изглежда точно като евентуален сигнал от интелигентна цивилизация.
И все пак резултатът не означава непременно, че това наистина е сигнал от извънземен интелект.
"О, много ми се искаше да бъде така", казва Еман - но няма начин да се докаже, а и липсват допълнитлни данни, с които да работи. Любителят-астроном, който не участва в първоначалния екип от учени, прекарва години в опити да открие сигнала отново. Пътува по света и използва мощни телескопи в търсене на най-добрите периоди за наблюдение. Но накрая той признава, че сигналът "се оказа неуловим."
Друг учен, Антонио Парис, смята, че в рамките на следващата година ще може да реши загадката. Според него сигналът Wow идва от комета, която преминава само през големи периоди от време. Това би обяснило защо Еман не успява да го улови отново - просто не е проверявал в точното време.
Кометата ще премине отново през 2017 г. и Парис смята да насочи радиотелескоп към нея. Телескопът е бил собственост на НАСА, но преди години е продаден на търг за старо оборудване. Инженер с интерес към радиоастрономията го купува за по-малко от $1000 и го използва за хобито си. Той предлага на Парис да го използва за следващите 3 години: изпитанията ще започнат през юли, така че когато кометата се завърне през януари 2017 г., те ще са готови за нея.
Това, което ще открият обаче, може и да не е същият Wow сигнал.
"Все едно да пуснеш монета в океана и да се върнеш 34 години по-късно, за да я потърсиш", коментира Парис.
Затова е толкова трудно да се обяснят странните сигнали - и същевременно е трудно да бъдат изключени извънземните като вариант. Космосът е огромен. Необичайни сигнали се засичат постоянно в апаратурата за наблюдение, като често биват отхвърляни като просто случайност. Когато данните идват от един-единствен източник, е трудно да се достигне до сериозни изводи.
От друга страна, възможно е да има още източници на данни, а ние просто да не проверяваме за тях в точното време. Една от теориите за Wow сигнала е, че той наистина е дошъл от извънземни, че може би сме го уловили като светлината на фар през нощта и ще се появи отново в някакъв момент - просто не можем да предскажем кога.
Работата, с която се занимава Парис, не е от типа, за който НАСА и американската Национална космическа фондация отпускат финансиране. Бюджетът за астрономически иследвания не е неограниче, и много малка част от него се отпуска на проекти, концентриращи се върху търсене на извънземен интелект (т.нар. програма SETI).
Има ограничен брой часове годишно, в които телескопите могат да улавят сигнали от небето, затова конкуренцията между учените е ожесточена. Всички искат да запазят няколко часа, за да насочат мощен телескоп към определена част от вселената, която представлява най-голям интерес за тях.
Няма гаранция, че дори тогава ще откриете, каквото и да е. Нямаме представа какво точно търсим или как извънземните биха могли да разкрият съществуването си.
Има обаче логика зад най-добрите хипотези как да се търсят извънземни.
В доклад от 2005 г. един от учените в програмата SETI изтъква, че ако дадена извънземна цивилизация е създала мега-конструкции, обикалящи в орбита около звездите, телескопът "Кеплер" би ги видял.
При засичането на обект с размерите на Юпитер или още по-голям, "Кеплер" би могъл да определи и дали обикалящите обекти са кръгли или не. Извънземните мега-конструкции вероятно не биха били кръгли (изключваме Звездата на смъртта от "Междузвездни войни"...), така че би трябвало да търсим всякакви обекти с не-кръгла форма.
И учените ги търсят. Джейсън Райт, астроном в Държавния университет на Пенсилвания, отбелязва, че "Кеплер" вече е открил обекти с несферична форма, които обикалят около звезди. За всички от тях обаче има разумни обяснения, които изключват хипотезата за извънземен живот.
С едно изключение: денят, в който Табета Бояджиян от Йейлския университет засича странна промяна в светлината на звездата, която изучава.
Моделът на промяна първоначално е отбелязан от любители-астрономи, но когато Бояджиян започва да търси обяснение за странното поведение на звездата, тя не успява да намери логична причинно-следствена връзка.
"Наблюденията не попадат в ясна категория," коментира тя.
Астрономът започва да изследва сигнала с други учени, да проверява идеи, докато накрая се убеждава, че той е нещо наистина уникално.
Бояджиян публикува доклад за странното поведение на светлината на звездата, на базата на който Райт развива хипотезата за извънземна мега-конструкция. Работата им е отразена от репортер в Atlantic, след което изведнъж научната преса съобщава, че те са открили извънземни мега-конструкции.
Сега Бояджиян набира средства в Kickstarter, за да откупи време за работа с телескоп и да продължи да проучва звездата и странната промяна на светлината й.
Обяснението вероятно нямат нищо общо с теорията за извънземни мега-конструкции, твърди тя.
"Природата има много по-голямо въображение от нас. Не бихме искали да се отказваме от физическо обяснение," казва тя. "Вероятно е някакъв естествен обект, за който още не сме помислили."
Докато те се опитват да намерят този естествен източник, вършат до голяма степен същата работа, която биха свършили при търсене на извънземен интелект.
За Райт мистерията на звездата и източникът на нейните флуктуации е интересна научна загадка - с допълнителния бонус на потенциален космически разум.
"Не е нужно много, за да бъде нещо интересно от перспективата на SETI," коментира той. "Няма много ориентири."
Това означава, че въпросната звезда вероятно няма да ни насочи към извънземна цивилизация. Но поне докато учените не я проучат по-добре, остава някаква възможност, в най-консервативен смисъл, извънземните да са причината за странното й поведение.
