Откакто мобилните телефони влязоха през вратата на животите ни, без да чукат, ежедневието ни се промени, и то драстично. Вече няма вариант, в който по телефона да те търси приятел и да вдигнат родителите ти. Сега сме откриваеми винаги и в много отношения животът стана по-лесен. И по-бърз.
Все пак, не липсват негативи и критики към мобилните телефони, като основните са към развиването на зависимост към тях. Често ставаме свидетели на компания от хора, всеки от които забол поглед в смартфона си. В градския транспорт трудно може да се види човек, зяпащ разсеяно през прозореца.
Улесниха или затрудниха живота ни смартфоните? Разговаряме с психолога Валентин Стоилов, който коментира резултатите от проучванието на Huawei и IPSOS - проучване, насочено към моделите и потенциалните заплахи от инвазията на смартфоните, което разкрива спецификата на това използване в България на фона на още 11 стани, в които е проведено.
Какво се промени в хората след навлизането на мобилните телефони?
Резултатът от появата на мобилните телефони е многопластов, но най-ясно осезаем е по отношение на личното пространство: то се намали драстично, но за сметка на това се увеличи усещането за свързаност. Идеята, че ние контролираме ползването на съответните услуги или технологии, е трудно осъществима, но не и невъзможна - ако се замислим, почти няма място, където да не бъдем потърсени и открити по всяко време на денонощието: от дивата природа високо в планината, та до тоалетната в дома или офиса.
Има си и положителна страна, разбира се: много семейства живеят на различни места по света, но благодарение на мобилните телефони, могат да бъдат „свързани", макар и виртуално. Когато обаче се злоупотребява, се стига до намаляване на личното пространство, прекомерен контрол и пр.
А какво ни дадоха смартфоните? Кои са положителните посоки, в които промениха общуването?
Основната разлика между „обикновения" телефон и смартфона е наличието на апликации - можеш да управляваш устройството и услугите с докосването на един пръст, така самите смартфони се превърнаха в съвременна магическа пръчица за възрастни и деца.
На практика, това са малки преносими компютри, които не само ни свързват с някого, но и ни предоставят достъп до необходимото ни знание. Плюсовете са, че не трябва да помним огромни масиви с информация, защото във всеки един момент можем да потърсим нещо из необятния, свръх-изобилен интернет, който може да ни предостави буквално всякаква информация, дори такава, за чието съществуване не сме подозирали, и то моментално!
Проблемът е, че това не е наше лично придобито познание, поради което ние се свързваме с него по съвсем различен начин: именно затова се забравя бързо, може да е тотално подвеждащо, опасно, а в добавка ни прави и откровено зависими.
Социалните медии, които всеки от нас ежедневно ползва (а за по-младите хора са почти жизнено важна необходимост), са се превърнали отдавна в една „независима" институция.
Вие за какво ползвате телефона си?
Използвам телефона изключително по предназначение: най-вече за разговори, там е ежедневният ми график и програма за цялата седмица. Реално работя през него, защото част от пациентите ми са пръснати по цял свят и благодарение на различни приложения за комуникация успявам да проведа сесия с човек, намиращ се на хиляди километри разстояние от мен. Макар и рядко през телефона работя по сайта си www.detskorazvitie.com - качвам статии, отговарям на запитвания, водим дискусии по определени теми.
Вярно ли е твърдението, че има „зависимост от технологиите"? И ако има - всички ли са зависими от нея? Изследването на Huawei показва, че 28% от хората се хващат за мобилния телефон веднага след събуждането си, а 79% от хората заспиват с него.
Всички сме зависими в известна степен. Телефонът е нещо, което психолозите наричаме „преходен обект", като това е най-вече заради незабавния достъп. Ще се опитам да поясня. Зависимостта не е от технологиите сами по себе си, а от това, което те ни предлагат - незабавен достъп до желаното; „свързаността", която все повече смятат за единствена реалност; трибуна за създаване на алтернативна реалност - аватар идеологията (другото аз), където можеш да се представяш за някой друг.
Особено популярните и търсени лайкове или масовата употреба на емотикони, също те правят зависим, поради постоянното им идване на малки порции и свързаната с това илюзия, че можеш да имаш контрол над тях или ефекта, който предизвикват. В екипите, разработващи различните апликации, за никого не е тайна, че работят много психолози, които се интересуват единствено от тяхната бизнес- успеваемост, а не от психичното благоденствие на личността.
В нашето съвремие непрекъснатата употреба на технологиите е норма, която не може да бъде избегната. Тук важният въпрос е как ги употребяваме, за какво, и до колко те обогатяват и развиват вътрешния ни психичен свят, до колко ни помагат да сме по-адаптирани и добре функциониращи в заобикалящия ни свят.
Факт е ,че много днешни деца, младежи, а и възрастни са така погълнати от тази „друга" реалност, която съвременните средства за комуникация и информация предоставят, че способността им за създаване и поддържане на отношения, и дори за съществуване извън виртуалната реалност, е сериозно затруднена, неразвита, а понякога изцяло липсва.
В този смисъл, за зависимост можем да говорим, и това е сериозно предизвикателство пред всички нас - как да използваме достиженията на технологиите по най-добрия начин за нас, а не обратното - да сме използвани от тях, например за комерсиални, политически или други цели.
Най-сериозната опасност пред нас като хора е опасността да загубим способността си да мислим критично и креативно, да общуваме непосредствено, да сме спонтанни, както и способността да понасяме състоянията на незнание и неудоволствие, които са неизбежна и важна част от живота ни.
Кои са нещата, които съвременният смартфон ви даде и които никога не бихте „върнали"?
На първо място това е възможността за комуникация с хора, които не са до нас в този момент. Пространството се скъсява. Тази възможност е еднакво привлекателна и за личните взаимоотношения, понеже съвременният свят се е превърнал в едно глобално село, чиито изисквания са чести или продължителни отсъствия от дома; и за служебните необходимости, понеже можем да комуникираме с екипа си или с клиентите си, които са на съседен континент, в момента.
Второто нещо, от което не бих се лишил, е възможността да имаме един куп джаджи под ръка - телефон, фотоапарат, радио, музика, филми, книги, фенер, навигация и пр.
Кои полезни навици е хубаво да развием, използвайки съвременните смартфон технологии и изкуствения интелект, който носят.
Начинът, по който разбирам този въпрос, е как да мислим, а това основно означава да сме критични, да не се доверяваме и да проверяваме информацията, която ни залива (и има опасност буквално да ни удави) от няколко източника. Нека не забравяме, че мисленето е човешки процес, а не машинен. Машините, технологиите и в частност - изкуственият интелект, трябва да ни подпомагат, а не да стоварваме върху тях отговорността да мислят вместо нас.
А кои са навиците, които е хубаво да се опитаме да отстраним.
От практиката си на психолог съм установил, че може би най-големият враг на семейното добруване е навикът ни непрекъснато да поглеждаме към екрана, да сме в абсолютна зависимост от това дали нещо не е дошло - смс, имейл, съобщение в комуникатора, посещение на сайта ни и пр. Технологията е измислена, за да ни улесни - да речем, да прегледаме пощата, докато се возим в градския транспорт или да прочетем бюлетина с важна информация, докато чакаме полета си на аерогарата. За съжаление, липсата на работна хигиена (кога се трудим и кога почиваме) ни тласка към това непрекъснато да посягаме към някое от мобилните ни устройства, за да свършим „само ей това", което означава възможностите, които тези умни устройства ни предлагат, всъщност да ни държат в позиция на напрегнато очакване, което, всъщност е едно от най-често срещаните психични страдания.
Кои са последните трима човека, с които говорихте последно?
Използвам телефона си изключително за работа, така че не само последните, а повечето позвънявания са работни.
А последните 3 снимки, които ще намерим на телефона ви?
На близките ми, които по този начин са до мен, когато не сме заедно.
С какъв ринг тон звъни вашия телефон - традиционен или не?
С традиционен.
73% от хората в 12 държави според проучването на Huawei, и 98% от българите, носят смартфона си винаги със себе си. Смятате ли, че това се отразява на психичното здраве на хората?
Това е така, защото в него е всичката ни информация. В този смисъл идеята да загубим телефона си е много плашеща - все едно да загубим част от себе си, както и връзката си с другите. Повечето хора не знаят телефонните номера на най-близките си, дори собствения си номер, детайлите на банковата си сметката, и т.н. Телефонът осигурява достъп в движение по всяко време до всичката важна информация за нас и света около нас, и като такъв той е непрекъснато с нас. Идеята да сме без него може да е катастрофална за много хора.
Хората използват мобилните си телефони средно около 4 часа на ден всеки ден. Какво правеха хората с тези 4 часа преди появата на смартфоните?
Това е много интересен въпрос. Живеем в общество, в което „да се прави", да сме активни, много заети е все по-модерно. Но какво се крие зад това? Дали всъщност по този начин не бягаме от чувството за самота, от личните си проблеми, или от това да останем насаме със себе си или с близките си, да разговаряме, или пък да не правим нищо. Може би тези "четири" часа на ден с телефоните, от една страна ни отнемат това време за „нищоправене", а от друга ни дават легитимност да не правим нищи, като например „сърфираме" в Интернет.
