София не е сред най-подредените европейски столици.
И не говоря само за боклуците, които се търкалят свободно около кошовете, нито за найлоновите торбички, които се веят като арт инсталация по дърветата.
Из града на всеки няколко крачки по тротоара се налага с ловкост на змия да заобикаляме паркиралите автомобили - я като долепим гръб до фасадата, я като излезем на пътното платно. За майките с колички дисциплината е двойно по-трудна, разбираемо защо.
Любопитното обаче е, че този път Столична община показва воля за действие като предлага постепенно цяла София да бъде разпределена на зони.
Предвижда се за начало синята и зелената зона, които и сега оцветяват картата на центъра, да се разширят и да поскъпнат, което е прекрасна и дори закъсняла идея.
Крайно време е паркирането в сърцето на града да се превърне в удоволствие, което водачите практикуват пестеливо и с мярка, иначе сценарият с провирането ще продължи да властва.
Не смеем и да си фантазираме да последваме примера на Париж и да направим целия център пешеходен, макар че това е далеч по-правилно решение от "Сделка или не" със зоните.
Вместо това все пак можем да помечтаем за по-уредена централна част, в която разходката не е изпитание за гръбнака и ставите, докато се гънем около паркиралите коли, а е наслада. Все пак до центъра се стига с лекота от почти всяка точка на София и автомобилът не е първа необходимост.
И, да, казусът с живущите в района и служебните коли ще бъде решен с режими на достъп, няма нужда да "измисляме колелото" наново.
••• Как София постепенно се превръща в града на паркираната ламарина:
Разпределянето на София на зони пък най-вероятно ще доведе и до още един положителен ефект - ще намали броя коли на домакинство.
От години властва порочната практика семейство с двама активни шофьори да има две коли, та всеки да си има. Навикът не е породен толкова от въпиеща необходимост, колкото от наследени от соца комплекси и лоши спомени за дефицити и години трепетно очакване на заветния "Москвич".
В наши дни дефицит няма, но пък има вече споменатите затлачени тротоари.
Като панацея за проблема се сочат митичните многоетажни паркинги, които в някакъв момент трябва да изникнат из столицата, само че те също няма да са безплатни и няма да примамят като магнит водачите. Затова се налагат по-крути мерки, ако не искаме да осъмнем някой ден съвсем без пространство за ходене.
Преди се лансираха екзотични идеи като пускане на четни и нечетни номера в зависимост от деня, но слава Богу, те си останаха в областта на научната фантастика.
••• Защо финландците пак са най-щастливи? Разказваме тук:
Това, което истински ще спре София да се претъпква с коли, са по-високи данъци за тях и все по-трудното им паркиране.
Решенията в тази насока ще са непопулярни и ще разсърдят мнозина. Ще ги накарат да протестират, сякаш колите са им по-важни от тротоарите. Ще трябват сериозен контрол и кански санкции за нарушителите.
Само че такава е цената, за да се придвижи столицата ни от град по азиатски образец към град по европейски образец. Веднъж потеглила в тази насока обаче, София бързо ще дръпне и ще се изравни с градовете, които все ни изглеждат по-уредени.
И на всички ще ни е по-добре така, обещавам.
