Представете си град, разпръснат върху група изкуствени острови, който може да подслони 700 000 жители. Това е Форест Сити - китайски строителен проект за 100 млрд. долара, който се разполага край бреговете на Малайзия. Близостта на локацията със Сингапур е основното му маркетингово предимство.
Промо-материалите го наричат "глобален търговско-културен клъстер," сякаш той не принадлежи към никоя държава.
Огромните размери на града са демонстрирани чрез лъскав макет, който сам по себе си е достатъчно голям, за да може малко дете да вилнее из него като Годзила. Извитите сребристи жилищни небостъргачи на Форест Сити са обсипани с висящи градини и виолетови LED светлини, което му придава атмосфера на модна лунна колония. Няколко от тях вече са с табели "РАЗПРОДАДЕНО" върху фасадите си.
Младо момиче на име Фенси, облечено в кебая с ретро излъчване, представя моделите на апартаменти с 3 и 4 спални в шоурума. Нищо не убягва от лазерната й показалка: креслата с високи облегалки, украсените със скъпоценни камъни възглавници, кухненското оборудване от висок клас. Прозорци от пода до тавана осигуряват изглед към електриковосиньо море. На монтирания на стената на хола телевизор се върти промо-видео с китайски двойки, които казват неща като "Много етнически китайци живеят тук. На нас това прилича повече на живота в родния ни град, отколкото в чужда държава."
Това е предложението на Форест Сити: живейте като в Китай, но в Сингапур.
От самото начало целевият пазар на Форест Сити са жители на градове, намиращи се на хиляди километри разстояние - претъпкани, покрити със смог. Строителната компания Country Garden, която стои зад Forest City, е откупила рекламно време в местните медии на градове като Тянжин и Гуанджоу и предлага "близки до Сингапур" жилища на китайските купувачи, желаещи да избягат от действителността.
Малайзия има опит с вълните от китайски емигранти в миналото. В средата на XIX век, войските, сражаващи се в Кримската война и Гражданската война, увеличават драстично търсенето на консервирани храни. Малайзия има големи залежи на калай, и кани китайски работници да работят в мините й. Към края на XIX в., страната е осигурявала половината от световните доставки на калай.
Постепенно хиляди китайски работници се заселват в Малайзия за постоянно, като отварят ресторанти, пушални за опиум или заводи за калай.
В наши дни китайците са втората по големина етническа група в страната, въпреки че правителството не изгаря от желание да дава пълно гражданство на новопристигащите.
Вместо това то създава уникалната по щедростта си виза Malaysia My Second Home (MM2H), която дава почти неограничени права за влизане в страната на емигранти с достатъчно голям доход, без реално да им дава гражданство. MM2H е направила Малайзия една от най-лесните за емиграция държави в света. Визата важи за 10 години и се подновява изключително лесно. На практика тя е вратичка към почти постоянно гражданство.
Основните й изисквания са банкова сметка с около $120 000 в ликвиден кеш и месечен доход в чужбина около $2500, което е сравнително ниска граница за доживотен престой. През 2016, 44% от кандидатствалите успешно за такава виза са били китайци.
Форест Сити е само малка част от "Искандар Малайзия", коридор за икономически растеж, който обхваща малайзийския бряг точно срещу Сингапур. Коридорът е приблизително направен по модела на Шенжен - известната китайска специална икономическа зона, с план за развитие, който цели да го превърне в "силен и устойчиво развиващ се метрополис с международен авторитет" към 2025 г.
Независимо дали сравнението с Шенжен е уместно, Китай определено харесва Искандар, като покрива бреговете му с огромни количества жилищни небостъргачи, осигуряващи достъпен лукс.
Ако Форест Сити не ви устройва, обяснява Фенси, може би бихте проявили интерес към Данга Бей, "интегриран в бреговата линия" град нагоре по пътя, само на 7 км от моста към Сингапур. Налице е и Принсес Коув, три пъти по-голям от Данга Бей комплекс, и много други сходни строени от китайци проекти в различна степен на завършеност.
Ако "Един пояс, един път" е опит да бъдат направени националните граници по-пропускаеми, места като Форест Сити, подпомогнати от инструменти като визата MM2H, са убедително средство за постигане на тази цел - финансово достъпна среда за живот за определен тип азиатски емигранти.
Инвестиционната стратегия на Пекин е призив към китайския народ да обикаля света с агитационна мисия, предприемачески начинания и спекулативна недвижимост.
В идеалния случай всички отделни компании ще се интегрират в цялостни икономически екосистеми, както американският инфраструктурен щурм е помогнал на Европа преди 70 години. От всички амбиции на "плана Маршъл", начело в списъка е било гарантирането, че Европа ще е достатъно стабилна и богата, за да поеме следвоенния външнотърговски излишък на Америка.
Сега Китай има подобен излишък и подобна цел: да урбанизира ивиците от блатиста обработваема земя, които дремят между градските ядра на югоизточна Азия.
Не е трудно да си представим шаблона на Форест Сити, клониран по маршрута на високоскоростната железница. Въпросът е как експертите по планиране ще го използват, за да превърнат тези селища в общности. В някои от спирките на железницата гарите са в кампонг - селце с дъсчени къщи върху дървени опори, с покриви от нагъната ламарина.
С наближаването на високоскоростната железница се увеличава и цената на земята, като и плътността на населението. Съпротивата на общността към нови строежи вероятно ще е малка.
Бившият премиер на Малайзия Махатир Мохамед предупреждава за рисковете от всички проекти, финансирани от Китай. „Голяма част от най-ценната земя вече ще се притежава и обитава от чужденци", пише той в блога си.
Не само китайските предприемачи са готови да се включат в тези проекти, но и милиони редови граждани имат огромен интерес към тях, като ги възприемат като възможност за лични изгоди.
От всички средства за придобиване на печалба, транспортната инфраструктура е сред най-привлекателните.
Си Дзинпин напоследък често цитира една китайска поговорка, когато говори пред провинциални лидери и изпълнителни директори на свързани с държавата компании: "Ако искате да забогатеете, първо постройте път".
Не самият път е това, което предлага възвращаемост на инвестициите, а хората, които избират да поемат по него и да го използват. Инфраструктурата на "Един пояс, един път", независимо в коя държава се намира, съществува донякъде за "хайуай хуарен" - "китайците в чужбина"- като свързва техните лични житейски амбиции с дългосрочните макроикономически стратегии на Пекин.
Във Форест Сити все още липсват хайуай хуарен. Основните обитатели тук са малайзийски семейства, чиито жени са забулени с традиционния хиджаб, и добре облечени сингапурски инвеститори, разпитващи за политиките за преотдаване под наем.
През 2016, китайски купувачи са похарчили общо $33 млрд. за недвижими имоти в чужбина, с 53% повече от предишната година. Изпаднали в паника за валутните си резерви, властите в Пекин инструктираха китайските граждани да държат парите си в родината, вместо да ги изнасят навън - с което разтърсиха пазарите на имоти от Окланд до Лос Анджелис.
Изведнъж бъдещите жители на Форест Сити, които вече бяха внесли над 10% от началните вноски от цената на имотите, бяха изпратени в Хонконг и Макао, за да продължат да плащат остатъка от дължимите суми.
Търговските офиси на Форест Сити в континентален Китай затвориха "за реновиране," а новите започнаха да търсят нова клиентела в Сингапур, Джакарта и Куала Лумпур. В мобилното приложение на Шанхайската банка, изскачащ прозорец предупреждава потребителите да не купуват чуждестранна валута, ако възнамеряват да я използват за покупка на имот извън Китай.
Дебатът бързо се преориентира към това дали Форест Сити ще се превърне в един от известните китайски "призрачни градове". Внимателно планирани и построени за милион купувачи, тези градове са се превърнали в метафора за грешките на китайското планиране.
В книгата си "Китайските призрачни градове" Уейд Шепърд обаче твърди, че много от тях са проектирани да се запълнят в период от 20 години, а очакването те да бъдат населени веднага е демонстрация на неспособността ни да разберем китайския модел на урбанизация - градът генерира население, а не обратното.
Шепърд наскоро се е завърнал в Ордос Канбаши и е открил "сериозна населеност" благодарение на агресивно социално инженерство от страна на китайските власти. През 2006 г., административната столица на местната власт е преместена там от Доншен. Автобусните линии между двата региона са спрени, което е принудило правителствените чиновници да се преместят в близост до офисите си в Канбаши. По-желаните училища също са преместени в Канбаши. И ето, че град, побиращ близо 300 000 жители, вече е пълен на една трета.
