Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ужасът all inclusive

Аll inclusive е като затвор. Целта е да не напускаш пределите на комплекса и като сомнамбул да вървиш от маса на маса, от анимация на анимация
Аll inclusive е като затвор. Целта е да не напускаш пределите на комплекса и като сомнамбул да вървиш от маса на маса, от анимация на анимация

All inclusive трябва да бъде забранен. Не знам точно по какъв начин, но трябва да бъде забранен.

Стигнах до този извод след 4 дни, прекарани на Слънчев бряг в хотел, където се предлага единствено и само all inclusive. Това обаче не важеше за паркинга, който струваше допълнителни 10 лева на ден.

Хотелът, в който почиват (ако това може да се нарече почивка) около 1000 души, във всеки един момент бе населен предимно с англичани, скандинавци и румънци. Учудващо, поне за мен, имаше и доста туристи от Израел, чуваше се и арабска реч. Повечето с деца.

Когато си в схемата на all inclusive, всичко се върти около храната. В нашия случай, това са около 3 тона на ден! Как протича един такъв ден под хипнозата на all inclusive?

Събуждане - на етажите има кафе машини, така че още сънен да се поразбудиш, преди да слезеш на закуска.

Закуската - ресторантът е огромен и шведските маси се вият като спирала в средата и по краищата. Хората се нижат като зомбирани и пълнят чиниите - наденичка, яйца, боб, палачинки, мекици, хляб, шунка. В чиниите се трупат безразборно всякакви видове храна. Поне половината остава непокътната и се отсервира, т.е. изхвърля се.

Гледам, че повечето хора са млади или на средна възраст. Болшинството бяха с наднормено тегло. Тийнейджъри с размери на сумисти, деца с вече разширени и провиснали кореми, родители, които очевидно не се интересуват от това, защото и те самите изглеждат като борци тежка категория. Пълни-тъпчи, пълни-тъпчи.

Закуската приключва. Излизаш навън, на басейните. Аll inclusive е като затвор. Целта е да не напускаш пределите на комплекса и като сомнамбул да вървиш от маса на маса, от анимация на анимация. При басейните вече чака следващата примамка - сладолед, сокове и бира в неограничени количества.
Към 10.30 тръгват и първите анимации.

В зависимост от това кой ден в седмицата сме, подредбата е различна, но общо взето репертоарът е следният: аеробика, водна аеробика, стрелба с въздушен пистолет, танци, мини голф, kids show kids show ухаха (така викаха), а вечер разни музикални програми.

Водата в басейните е студена. Дори детският, който е само 30 см., не може да се стопли достатъчно през деня. След 10-15 минути престой вътре и на възрастен зъбите му започват да тракат.

Сред персонала има голямо текучество. Хората идват и си отиват, недоволни от ниското заплащане и не толкова доброто отношение. Няма кой знае какво обучение - нещата вървят на конвейер. Нищо чудно, че на първия ден в нашата стая никой не дойде да почисти. Вечерта се появи една жена и смотолеви, че нашата стая са я забравили.

"Ако искате, все пак да почистя нещо?" Няма нужда, мерси. На другия ден се появи камериерка. "Разбрах, че вчера са ви забравили, ама добре, че е станало при наши хора", ми каза. Наши хора - разбирайте българи. Самата тя говореше със силен руски акцент.

Часът е 12. Навън вече е отворил откритият бюфет и се е извила дълга опашка. Който иска да не яде на крак или на шезлонга, влиза отново в ресторанта. И отново го чакат дългите шведски маси. И пак препълнени чинии като на едно място са събрани салатата, основното и десерта. И пак половината остава.

След обедната дрямка се появяваме отново на басейна. По масите между шезлонгите и на земята лежат остатъци от храна - полуизядена пица, разхвърляни пържени картофи, размазани домати. Персоналът недостига. Ролята му се поема от хищни чайки и гларуси, които се разхождат необезпокоявани сред хората и децата, и разнасят хранителните остатъци.

О, пропуснах нещо много важно. Почти през цялото време навън около басейните върви музика. Това е навсякъде. С наближаването на вечерта се усилва, превръща се в нещо като тътен, който те държи в напрежение до късно през нощта. Спането на отворен прозорец или балкон е невъзможно. Тътенът продължава цяла нощ и приключва някъде към 4.30 - 5 часа сутринта.

Идва вечерята - да описвам ли пак дългите шведски маси и отрупаните чинии?


All inclusive ни превръща все повече от потребители в консуматори. Изтрива и последното чувство за мярка и баланс между наяждане, преяждане и откровено оливане. Нещо повече - при толкова много избор, човек всъщност е оставен без избор и е сведен до едно тъпчещо се същество, чиито спомени от лятната почивка се въртят около отрупаните шведски маси и отегчените аниматори. Последните не са виновни.

All inclusive трябва да бъде забранен или най-малкото силно ограничен, защото не стимулира туризма, а го убива по един ужасно системен и безвъзвратен начин.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените