В началото на миналата година една тема премина през репортоара на водещите в късните американски комедийни програми. Темата беше пиенето на т.нар. "сурова вода". Един от хората, които се пошегуваха с нея, беше Стивън Колбер, който разясни на аудиторията си, че става дума за нова (тогава) мода сред стартъп екипите в Силициевата долина. Идеята им - да пият вода, която е нефилтрирана, необработвана и не е стерилизирана.
По думите на Колбер пиенето на такава звучи и не-нормално.
Шегите продължават и в печатните издания в САЩ като New York Times, например, посочва, че компании като Live Water продават бутилки с необработена изворна вода на цени от рода на 36,99 долара.
Не всички обаче се смеят – някои си водят бележки. Разпространението на бутилирана вода за пиене обикновено е сериозно регулиран бизнес, а пазарът за продажба на необработена такава все още е малък.
Сайтът FindASpring обаче показва, че пиенето на "сурова вода" през последните две години се е превърнало в глобално движение на хора, които сами търсят своите диви водоизточници.
Запалени потребители дори подготвят списъци и карти с хиляди естествени извори и кладенци по света, от които други хора да пият. И макар в сайта да има призив хората да тестват всяка изворна вода преди да я консумират, в обяснителното видео с името Why Spring Water ("Защо изворна вода") от основателя на сайта Даниел Виталис се правят смели изказвания. От рода на това, че "сме биологично адаптирани към [сурова вода] като животни".
Човек обаче не трябва да се рови много, за да забележи проблемите. Под видеото на Виталис има коментар на потребител, който обяснява, че някои извори могат да бъдат "заразени с ешерихия коли, например". Човекът дава пример с това как са той и двама негови близки са се разболели сериозно след пиене от кладенец в Охайо.
Вал Къртис е професор по хигиена в Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина. Тя има сериозни опасения що се отнася до движението за пиене на "сурова вода" – за нея това е "стъпка назад".
"Направили сме толкова много като общество, за да решим проблема със замърсяването на водата за пиене чрез пречистването й и доставянето й в добро състояние. Дори сме я подобрили чрез използване на хлор и флуор в нея, за да унищожим всички бактерии … това са аргументи, по които има консенсус от години", обяснява Къртис.
Тя задава въпроса "Наистина ли искаме да се върнем в Каменната ера?". Същевременно от сайта на Live Water (в който има доста линкове към FindASpring) може да предположи, че точно това е целта – твърди се, че хората са "пили непреработена изворна вода през 99%" от времето, в което сме съществували като вид.
Даниел Виталис от FindASpring очевидно практикува това, което проповядва. Неговият Instagram акаунт има над 29 000 последователи и е пълен със снимки от лов и събиране на храна от природата. Онлайн шоуто му WildFed възхвалява "надигащата се модерна култура на препитание" и събирането на храна от околната среда. Според неговата гледна точка натуралното винаги е най-добро и връщането към корените ни е желаната цел.
Проф. Къртис посочва, че макар някои изследвания да подкрепят т.нар. "палео диета", трябва да бъде поставена граница по въпроса за чистата вода. По думите й предците ни също така са умирали масово от "коремен тиф, холера, лямблиоза" и други заболявания, а продължителността на живот при предшествениците ни по време на палеолита е била малка.
Що се отнася до твърденията, че "суровата вода" съдържа много от добрите бактерии, които са нужни за коремното ни здраве, Къртис казва, че макар че може и да е така, тя съдържа и лошите бактерии.
Видеото на Виталис твърди, че "чешмяната вода е заразена с антибиотични субстанции", както и "хлор и флуор", които според основателя на FindASpring са "невротоксични". Твърдение, което Къртис също отрича. По думите на професора се знае, че двете вещества не причиняват никаква вреда на хората в количествата, които се съдържат във водата. Същото важи и за възможното присъствие на остатъци от антибиотици. Тя посочва, че хората така и не разбират, че ако нещо е налично в много, много малки количества, "то не е опасно".
Гейлън Дзинк напуска работата си в технологична компания в Силициевата долина през 2018 г. в търсене на самодостатъчност и "оптимизация на храненето" на отдалечен остров в южните части на щата Аляска. Въпреки че е наясно с притесненията, които и Къртис посочва, той почти не пие вода от друго място, освен от местен извор. Казва, че е обичайно за това място и самият той вярва, че помага за здравето. По думите му в "суровата вода" има пробиотици, а освен това пиенето на такава в продължение на няколко дни според него води до "забележимо по-гладка кожа".
За едно нещо обаче Дзинк и Къртис са на единодушни. Това е, че девствените провинциални райони с малобройно човешко население са най-вероятните места, където могат да бъдат открити безопасни диви източници на вода.
Дзинк обяснява, че е трябвало да дойде до "ненормално отдалечен остров", за да открие това, което се усеща като "чисти вода и въздух". На острова с име Принцът на Уелс живеят едва 3000 души, който са разпръснати на територия от 5776 кв.км. Земеделието е оскъдно, какво остава за наличието на някаква индустрия.
Дзинк е съгласен, че ако си близо до "нещо цивилизовано", шансовете подпочвените води да са заразени е голям. Според него търсенето на извори, препоръчани онлайн, не е най-правилният избор. Той е на мнение, че първоначално решението може да изглежда добро, но впоследствие да се окаже, че човек "бавно се трови с хербициди".
Отговор ли "суровата вода" на качеството на чешмяната такава? Снимка: iStock / Getty
Във FindASpring има опция да се търсят извори по държава. За Англия резултатите са 56. За България – 3. Единственият начин да се тества качеството на водата, посочва Къртис, е проби да бъдат изпратени за микробиологичен анализ, което струва пари. Освен това, за да е сигурен човек в резултатите, трябва да вземе проби през различните сезони.
Скорошни изследвания показват, че 90% от брандовете за бутилирана вода и 83% от чешмяната вода в 12 държави (България не участва в изследването) съдържат микроскопични следи от пластмаси. Най-голямо е замърсяването в чешмите в САЩ. Така че макар пиенето на "сурова вода" да изглежда екстремно, не е ли то естествен отговор на притесненията за качеството на водата, която пием?
"Тревожа се, че заради това, ентусиастите на тема "сурова вода" може би подценяват опасността от необработената вода", казва Гейл Тейцъл, редактор в изданието Trends in Microbiology. По думите й със сигурност е нужно допълнително проучване на замърсяването на водата, която пием, но същевременно се "знае, че зони, където липсва обработена вода за пиене, страдат от по-висока детска смъртност, в голяма степен заради пренасяни чрез водата болести".
В крайна сметка, ако хората искат да пият непречистена вода, това не е ли техен избор в едно свободно общество? Проф. Къртис прави паралел с антиваксърското движение. По думите й една от причините човек да не е болен твърде често е фактът, че не пие мръсна вода. Но ако го направи и се разболее, той се превръща в риск за колегите и близките си. Чрез обикновени неща като обществена тоалетна или храната в офисната кухня могат да се разпространят бактерии като ешерихия коли, които пиещият "сурова вода" е приел.
Т.е. пиенето на такава вода означава да се поеме отговорност не само за личното здраве, но и за околните.
Някои хора, като Дзинк, са базирали избора си на познанията на местните. В неговия случай – в Аляска. В други – в Исландия, където 98% от водата не е обработвана химически и е от ледници. Но тези места са изключения.
За живеещите в градска среда пречистената вода остава по-здравословният и безопасен вариант.
