Темата за себепознанието и позитивното мислене ми е много на сърце, но повечето книги в тази посока имат един център, около който се въртят. Бях започнала да чета „Клетъчно пробуждане” на Барбара Рен, но още от самото начало на книгата усетих, че тя ще е по-различна от този тип литература. Защото тук темата „познай себе си” не е просто на думи, а нагледно и научно е обяснена взаимовръзката ни със земята, небето, вселената и изобщо с нас самите.
Любопитно ми е какъв човек ще срещна, когато се уговарям да се видя с авторката. И когато виждам тази 72-годишна госпожа, която ми се усмихва толкова лъчезарно, започвам да усещам тази светлина, за която тя говори в книгата си. Авторката е световноизвестен натуропат, хомеопат и водещ специалист по нутрициология и здравословно хранене с повече от четиридесет годишен опит в областта на холистичната медицина. Тя е основател и директор на Института по нутрициология в Лондон – „The College of Natural Nutrition” – обучил едни от водещите специалисти в областта и чиито трансформиращи идеи са помогнали на хиляди хора да променят живота си. През 1972 г. основава „Natural Health Network Clinic”. През 1982 г. основава Института по нутрициология в Лондон – „The College of Natural Nutrition”. Днес Барбара Рен преподава в института и изнася лекции по целия свят, учейки хората на различен подход към здравето чрез хранене и лечебни техники.
Малко по-късно пък разбирам, че пред мен стои човек, който се е преборил с анорексията и множествената склероза, има 5 деца и 11 внука. И неслучайно тази жена нарича нашето тяло "транспортно средство". Разговорът ни започва научно с теми като електрони, фотони, кислород, светлина. Но госпожа Рен не обича думата наука. Реализираната от нея книга всъщност е плод на желанието й да създаде труд, който да отрази точното разположение на човешкото тяло между небето и земята.
Не пропуска да сподели, че ние отричаме истината за храненето. В своите изследователски търсения тя не намира нищо полезно в западната медицина, в центъра на която стоят фармацевтичните фирми и ламтежа им за печалба. Точно поради тази причина тя обръща взора си към Изтока. „Ние имаме невероятно тяло, което неизменно се стреми да намери баланс и хармония. Нашият потенциал е много по-голям, отколкото можем да си представим, и е неразривно свързан със ставащото вътре в нас на клетъчно равнище. Всяка от трилионите клетки в изумителното човешко тяло притежава способността да задържа и използва светлината под формата на биофотони – субатомни частици светлина.
Когато клетката бъде осветена, ДНК в тази клетка също се осветява, осигурявайки ни здраве и достъп до универсалната мъдрост в нейната матрица.“ Клетъчното събуждане на нашето тяло е свързано до голяма степен с водата - виновникът в процеса на запаметяване на информацията. А когато тялото ни е под срес, то се дехидратира и тогава настъпва дисбаланс между вътрешния и външния свят на клетката.
Ако не се грижим за "превозното си средство" по правилния начин ние намаляваме влиянието на светлината към нашите тела и съответно към нас самите. Аз лично смятам, че ние не знаем кои сме или поне сме забравили. Любопитно ми е какво е мнението на авторката по тази тема. Барбара Рен също се съмнява, че хората знаят кои са. А всъщност най-големият стрес се поражда именно от това да не знаеш кой си и какво правиш.