Възможно ли е цял град да „хване пътя" и да се премести? Да, ако питате жителите на шведския миньорски град Кируна, които се опитват да направят именно това - може би най-големия урбанистичен проект досега през този век.
Кируна се намира в далечния север на Швеция, в симпатичната, но брутална като климат Лапландия, а богатството на природни ресурси, най-вече на желязна руда, в продължение на години задържа населението, осигурявайки им препитание в тунелите, пълзящи под самия град.
Звучи като нещо подобно на Перник, само че в Кируна има център за космически изследвания и ракетна база, естествена туристическа атракция „Полярно сияние", както и световноизвестният Леден хотел.
Металното богатство, заровено под града, всъщност представлява 90 на сто от добива в Европа, достатъчно за построяването на шест Айфелови кули, а интересът към суровината непрекъснато нараства. Затова Швеция планира да продължи с разрастването на мината.
Проблемът е, че множеството минни галерии и тунели, някои с дълбочина от километър, застрашават стабилността на сградите на повърхността, а с това и живота на местното население - около 18 000 души.
Изправен пред дилемата безработица или масово преселение, Кируна избира втората опция.
През пролетта започнаха първите събаряния на сгради, а сега, докато четете този текст, частта в най-голяма близост до мините вече я няма. Кируна ще се премести бавно, много бавно - официално заложеният срок е 85 години. С постепенно разрушаване на старата част, също толкова постепенно новата ще се строи.
Още по-хубавото е, че емблематичните и любими сгради на местните жители ще бъдат действително преместени част по част и реконструирани наново. Сред тях са църква от 1912-та година и часовниковата кула, общо 20 исторически постройки.
Няма невъзможни неща
„В началото хората мислеха, че правим градска утопия, нещо невъзможно, но същевременно това е огромен шанс за нас", казва архитектът Микаел Стенквист. До 20 години над 3000 къщи и апартаменти, няколко хотела, офис сгради, училище и болница ще бъдат обезлюдени - и построени наново в бъдещата Кируна.
Така градът се „мести" на 3 километра разстояние в източна посока, далеч от железните мини, според различни оценки най-големите в света, за да не пропадне. Към 2100-та година жителите му ще се разполагат в съвременен екологичен град, с просторни квартали и изпълнен с живот център.
Авторите на амбициозният проект, общо около 1000 души, признават, че няма как да копират историческия център на града, защото е непосилно скъпо.
Все пак, целта им е запазят максимално автентичния дух и облик на града. Социалният антрополог Виктория Валдин твърди, че хората в Кируна отначало са знаели, че градът няма да съществува вечно заради нестабилността на земните пластове.
С разрастване на минните дейности, жителите в града стават все по-несигурни в покупката на жилище или в отглеждането на деца - тенденция, която е особено видна през последните години. Затова много от тях с нетърпение очакват да видят първите сгради в новия Кируна.
Той ще е значително подобрение на своя предшественик, чиято история започва през 1900-та година с обединението на няколко по-малки селища от шведската държавна компания за природни ресурси. "Иронично е, че градът ще трябва да загине от това, което го създаде и го направи богат", коментира местен жител.
