Водата в София идва от язовир "Искър". Но кой е проектирал и построил язовира? Отговорът се крие зад името на най-успешния кмет на София - инж. Иван Иванов.
Съдбата го нарича да се роди в Сливен през 1891 г. в семейството на полк. Никола Иванов - герой от Балканската и Междусъюзническата войни. Като достоен син Иван Иванов записва Военното училище в София, но после е приет в Техническия университет в Мюнхен, Германия, където завършва хидроинженерство през 1915 г.
Междувременно участва в Първата световна война като ръководи строеж на железопътна линия в Македония. След края на войната се връща в Германия, за да вземе дипломата си и да доведе в България съпругата си Матилда, от която има три дъщери.
Още в първите години на работа в родината си, Иван Иванов, само 27 години, отправя смелото предложение водоснабдяването на София да идва от Рила. Самият той обикаля планината, проучва терена и проектира Рилския водопровод. Тогавашният кмет на София ген. Владимир Вазов е толкова впечатлен от размаха на младия инженер, че му дава прякора Рилски.
За строежа на водопровода е приет специален закон, а за сътрудници са поканени чуждестранни специалисти като инж. Франк Шьон Брюнер, един от авторите на Виенския водопровод. На 23 април 1933 г. софиянци се събират на стадион Юнак и след осемгодишно строителство водата от Рила бликва като гейзер. Мнозинството вика "Ура!", а поетесата Елисавета Багряна излива възторга си в стихотворението "Обузданите води":
И рукнахте води, струи пенливи, в разтворените устни загорели, в стоманените жили зажаднели на древната балканска хубавица - престолната и мъдра майка - София.
Най-високата точка на водопровода е на 920 метра над равнището на София, от която се спускат 200 литра вода на човек за денонощие на най-ниската цена в света.
Съдбата нарича и това: с царски указ N 210 от 24 май 1934 г. за кмет на София е назначен инж. Иван Иванов. Първата задача на новия кмет е да се справи с корупцията и бюрокрацията. Смело рита некадърници и хрантутници, налага строга финансовата дисциплина, а разходите на кметството се публикуват всеки месец в общинското списание "Сердика".
Втората важна задача е регулирането и благоустрояването на столицата, която расте ли, расте. Новият градоустройствен план е възложен на немския архитект Адолф Мусман, проектирал градовете Лайпциг, Бремен и Дюселдорф. Уви, проектът така и си остава само на хартия. Втората световна война отлага завинаги изпълнението на този проект.
Съдбата нарича инж. Иван Иванов да кметува от 1934 г. до 1944 г., по- точно 10 години, 3 месеца и 15 дни. За този период са построени много съвременни сгради като Телефонната палата, хотел и концертна зала "България", Българската народна банка, Военното министерство. Към София са присъединени околните села Княжево, Горна баня, Красно село, Бояна, Надежда.
Улиците са павирани, трамвайната мрежа е разширена, а през 1941 г. е пуснат първият тролей до Горна баня, на който гальовно му викали "трамвай безъ релси". Много от големите паркове в столицата са оформени, от тогава са и кестените по централните булеварди. Заради уредения и чист град, София са я наричали "Виена на Балканите" и "малкия Брюксел".
Европейските сравнения отпадат на 9-ти септември 1944 г. На ред е нова власт, която бърза да стъпче другомислието и да разпредели вината между бившите управници с ботуша на Народния съд. Пред мутрата на червения съд застава и кметът на София инж. Иван Иванов. Обвиненията срещу него са толкова съшити, че накрая се хващат за негово стихче във в. "Зора"от 1943 г. - "нека падат тука бомби/ ще се крием в хекатомби".
Ей с тоз ямб и смехотворни бомби Иван Иванов е обявен за "апологет на фашизма". Първо е осъден на смърт, но на 25 април 1945 г. присъдата е намалена на доживотен затвор. През това време новите другари умуват как да построят най-големия язовир на Балканите. Умуват, умуват, но не им стигат сили, та питат другарите в Москва.
На запитването идва спешна депеша от съветския хидроинженер Мойсеев, който признава, че по-голям от него е световноизвестният български инженер Иван Иванов, та дори пита как е той със здравето, къде се е запилял? Нашите се плесват през ръцете и докато тече процедурата по помилването му, инженерът работи върху проекта, охраняван от милиционери. На 9 декември 1946 г. е реабилитиран, а строежът на язовир "Искър" е приключен на 6 септември 1954 г.
Водата се плисва в Чамурлийското поле и язовира залива три села. Съдбата ли, голямата вода ли, но паметта за най-успешния кмет на София инж. Иван Иванов дълго време е в тинята на забравата. Днес има паметна плоча на семейната му къща на "Евлоги Георгиев", предложение от общински съветник за негов паметник и документалния филм от 2010 г. "Кметът" с режисьори Адела Пеева и Антоний Дончев.
