Мълчат ли феминистките

Доста неразбираем брътвеж, където вместо да се изкаже по темата "афторката" пак се заяжда със стандартните пациенти - злите бели мъже, които като диви зверове бродят по улиците търсейки поредната плячка. Жалка история.

Нищо не мога да кажа, защото в сайта не са препоръчителни коментари на език различен от български, но статиите им са с линкове към материали на английски език. А втъпителното слово казава твърде малко по конкретния въпрос.

Вородецки, още с първите две изречения първо ме отказа да чета, и второ само затвърди написаното в другата статия. Останалото като го прегледах се оказа вездесъщата феминистка омраза (или хейт, ако това определение ти звучи прекалено тежко и ще загубиш сън заради него).

Много добър коментар,Маринов!

Ден денувам - кътища потайни нощ нощувам - пътища незнайни няма тато, нито мама - тато да ругае, мама да ридае... Леле моя ти Пирин планино! Море черно цариградско вино. С враг врагувам - мяра според мяра, с благ благувам - вяра зарад вяра нямам братец, ни сестрица - братец да ме хвали, а сестра да жали... Леле моя сабя халосия! Море люта одринска ракия. Бог богува - нека си богува, цар царува - века ли царува? Нямам либе, първа обич - мене да очаква и да ме оплаква... Леле моя пушка огнебойка! Море тънка солунска девойка.

https://youtu.be/q5K7HSbLJAM Поздрав за всички феми- нистки !

Ние много мразим когато ни се наднича през прозореца, разнасят ни наляво и надясно , че и ни се дава акъл, как аджеба да направим у нас си да ни е по-хубаво. Тия момчета са съвсем официално и сърдечно поканени и посрещнати лично на съвсем високо държавно ниво там. Когато каниш в дома си някого, нормално е да знаеш кой е той. Иначе си разграден двор, че даже аврамов дом.

Дом с постоянно широко отворени врати за посетители.

Напълно лишена от смисъл бълвоч. Въпреки многократните напомняния, не казва нищо по въпроса за муслимите в Кьолн. Авторката само доказва, че и е извършена едновременно двустранна аднексектомия, последвана от лоботомия.

Маринов не е прав - тук не опира до финансов ресурс =================================== Напротив, аз пък си мисля, че точно до това опират нещата. Когато през 2004-та година в Испания изборите бяха спечелени от социалистическата партия, нейният лидер Хосе Луис Родригес Сапатеро формира, по собствените му думи, „най-феминисткото правителство“, съществувало някога, а самият той се самоопредели като „радикален феминист“. Създадените от неговото правителство закон за равенство между половете и закон за защита от насилие, базирано на пола, пак според него, бяха „най-модерните в света“ и „всички страни ще ни копират“. Към днешна дата, 12 години по-късно, проблемите с насилието в Испания не само че не са решени, но дори се създадоха нови, а други проблеми бяха задълбочени. Сигурно е едно обаче – че мъжете в Испания бяха лишени от някои основни права (например презумцията за невинност, както и много други) и че беше похарчена огромна сума пари без никаква ефективност. За това време Испания е вложила над 24 млрд евро (както от собствения бюджет, така и от фондове на ЕС) за (уж) борба с домашното насилие и насилието, базирано на пола. За сравнение, за борба с инцидентите на работното място са похарчени през същия период 132 млн евро, а за борба с инцидентите по пътищата – едва 87 млн. Да не говорим, че за предотвратяване на насилие спрямо децата в рамките на семейството Испания не е похарчила нито евро. Не е чудно тогава, че асоциации за защита на жената от „мачизма“ никнат непрекъснато и на всички тях се отпуска една значителна сума пари при почти нулева ефективност. Това си е по същество един огромен и циничен бизнес, покровителстван от испанските политически партии.

Когато става дума за модерния феминизъм, не мога да премълча очевидното му лицемерие и горната статия е поредното доказателство. Енея за пореден път е дала достатъчно материал за това. Бих могъл да споря с нея почти за всяко изречение от статията й и предполагам, че тя точно на това разчита – че никой няма толкова свободно време, за да опровергава всички глупости. Колкото и да съм зает обаче ще си позволя един сравнително кратък коментар. „По темите с насилието се изказаха много хора, повечето от които, сякаш са озадачени от появата на екзотичния нов вид, наречен „жена" - жените не са като нас, затова на техните права не е нужно да се обръща много внимание. “ – казва Енея. Всъщност е точно обратното – феминистите са тези, които твърдят, че жената е нещо различно и че за нея са нужни други правила и закони. Примери колкото щеш: отделен закон за защита на жената от домашно насилие, заместването на затвора с други алтернативи за осъдените жени на лишаване от свобода, по-леки изисквания за приемане на работа и много други. Дори линкът в края на статията е едно потвърждение за това – статистиката, посочена от Енея, включва само жени, като че ли мъже и деца не страдат от насилие. Всъщност вероятно точно жените страдат най-малко от физическо насилие в сравнение с мъжете и децата, но пък упорито твърдят, че са най-засегнати. В неотдавнашна статия тук, в Уебкафе, се твърдеше, че 5% от българите одобрявали мъж да удари жена си. Но какъв беше проблема да се попитат анкетираните колко от тях одобряват жена да удари мъжа си? Не е никаква тайна, че в обществото има много по-голяма толерантност към физическото насилие на жени над мъже. Но има и друго – очевидно на тези статистики трябва да се гледа с голяма доза недоверие. Например, в доклада на Евростат за 2014-та за разликата в заплащането между мъжете и жените в Испания посочва 17.8%, базирайки се на данни от 2012-та. (http://ec.europa.eu/justice/gender-equality/files/gender_pay_gap/140319_gpg_en.pdf). За 2013-та испанските медии посочват ръст на разликата до 19.3% (http://www.eldiario.es/politica/Espana-crecio-brecha-salarial-genero_0_363264087.html). За 2014-та пък испанският синдикат UGT посочва 24% разлика (http://www.huffingtonpost.es/2015/02/16/brecha-salarial-espana_n_6691294.html). Реално, данните от испанския национален институт по статистика INE показват, че най-голямата разлика е в ресторантьорството и търговията, където мъжете печелят с 3% повече, а при заетостта в офис жените дори печелят с 1% повече от колегите си от мъжки пол (https://www.youtube.com/watch?v=BRGhQy5lgsI). Това са данни, направени по профили за мъже и жени за еднакъв тип работа, еднакъв стаж и еднаки условия на работа - нещо, което очевидно при феминистките статистики не се има предвид. И за финал ще споделя това, което смятам за най-възмутително – въпреки всичките си клетви как феминистите се борели за равни права на жените с мъжете всъщност борбата им е за привилегии, дори и ако са за сметка на правата на децата. В доклад на испанския център за изследване на младежта Reina Sofia, направен по поръчка на испанското министерство на здравеопазването през 2011-та показва, че 64.81% от случаите на малтретиране на деца са извършени от жени и в останалите 35.19% - от мъже (http://www.observatoriodelainfancia.msssi.gob.es/productos/pdf/malt2011v4_total_100_acces.pdf, стр.54). За изминалата 2015- та година от 23 случая на насилствена смърт на деца в Испания 16 са били извършени от жени и само 7 – от мъже. За мен е възмутително как при това положение феминистите настояват, че жените са най-честата жертва на домашно насилие, а мъжът – главният извършител и настояват за по-сурови наказания за мъжете. Бих се съгласил жените да имат известно предимство в обществото за сметка на мъжете, но когато жените настояват да са по-защитени и по-привилегировани от децата... това минава всякакви граници на нахалството и лицемерието.

При цялата ми симпатия и респект към Енея и идентифицирането ми като феминистка не мога да не цитирам Джудит Бътлър, че феминистката теория "трябва да остава самокритична към тоталитаризиращите ходове на феминизма" и че "усилието да се идентидифицира единичен враг" е дълбоко погрешно. Особено когато става въпрос за насилие, трябва да има оразличаване на насилниците (което не е оневиняване) и да се реагира конкретно. Има качествена и количествена разлика между обичайните форми на насилие над жени в западните общества и кьолнските събития-това са 800 случая на публично сексуално насилие, с множество свидетели. Знам, че лесно се влиза във феминистката реторика и патос, но за да е конструктивно и говоренето, и политиката трябва да са конкретни и коректни.