Из родолюбивия летен дневник на един патрEот

Ден нулев

Аз по принцип летото си ходим гол до кръста, защото ми е топло. А и патриотичните татуировки за KLETA MAYKA BALGARIA, къде съм си ги направил, могат да ми ги виждат другите и така да прихванат и те от патриотизма.

Много уважавам Ботев и затова първо него си го татуирах на левия бицепс. На десния ми е Левски, а в средата, на гърдите, ми е Раковски. Каблешков мислех да го туря на гърба, ама нема да имам място за всички велики българи, къде искам да си ги нося винаги с мен, та затова съм започнал един по един да си ги правя в кръг около Раковски. Е, верно, като значки са, ама па ше са ‘сичките!

По часовниковата стрелка ги връткам - сега за морето си го турих Каблешков на един часа, после ми идва Димитър Общи на два и Панайот Волов на три. Кога се прибереме от Китен, ще продължа с Бенковски и Филип Тотю.

Гърба ше го оставя за съвременните велики - Путин отляво, Тодор Живков - отдясно.

А в средата един кръст - от врата да тръгне  - там, къде ми е закопчалката на ланеца с българския герб - та до цепката на задника ше стигне. Аз от година, година и нещо съм патриот и много ме вълнуват тея нашите работи, българските.

Ден първи

Тръгнахме с момчетата на море. Открай време си ходим на едни бунгала на Китен, ама тая година много различно ще е, защото вече сме се събрали само патриоти, наши хора, без примеси. Сметаме да си организираме мястото като старобългарски форд - така, както го е правил хан Аспарух кога навремето се е сетил да направи България. Оня ден до късно гледахме и филма за него и видехме кое как е изглеждало да го направим и ние така на бунгалата.

Решихме и четири-пет трикольора да вземем, за да ги набучим по покривите и да се знае, че това е българска територия. Един от другите патриоти, къде е от по-дълго патриот от мене, има две пръчки с конски опашки и дървен щит на български войн. Откраднал ги едно време от Киноцентъра, кога работил там като охрана на продукциите. И добре е направил, защото сега можем съвсем родолюбиво да си направим селището баш каквото е било!

Натоварихме всичко в една УАЗ-ка, къде е останала от ТКЗС-то в село, метнахме се по Москвичите и ‘айде, хаирлия да е, както се казва на български! Да вметна само, че по-голема кола от Москвича не е измислена! Това минава през камъни и дърве, честен кръст! Руска работа, само братушката може от танк да ти направи кола!

Ден първи вечерта

Пристигнахме целата дружина по обед и, как си му е редът, първо се избичихме на плажа за по едно уиски. Москвичите прегреваха на неколко пъти, а и зареждахме на три бензиностанции и веднъж с туба, че бая харчат, ама па каква кола е - един път! Само един се наложи да го теглиме, добре, че Войводата кара едно яко беемвенце, та го измъкнаме и него до тука.

А па за Войводата требва отделно да разправям - голем патриот е той. С едни мустаци като на Панайот Хитов е, пушка си има под седалката на бавареца и е изловил има-няма сто-сто и петдесет бежанеца по границата! И не е като оня, къде ги лови със свински опашки.

Войводата ги връзва с домашна червена прежда. Нема мърдане после - лежи онова бежанчето в краката му и вика "плиз-плиз", ама като го стисне червената прежда и млъква. Българска прежда е това, не е на баба ти хвърчилото!

Та като пристигнахме вече, нали се бехме изпопотили, та си направихме едни момски хански борби и ‘айде в редица на юруш в морето! Като на Йордановден, кога сме голи до кръста в реката.

И после като му седнахме на барчето и дай, дай, дай! Изпихме целото уиски на тоя, къде го държи, зор виде той с такива юнаци. По едно време Войводата, ама вече дръпнал така неколко чиваса, му вика: "Що си кръстил ти бара Mister John, бе?! Я да 'земеш да го махнеш това име чуждо - се едно си немаме ние наши си!".  И оня, хъката-мъката, "Заради чужденците", вика, "съм го кръстил така, да не се бъркат".

Че като се ядоса Войводата, че като стана, че като засука тоя мустак!

"Я", вика, "веднага да го прекръстиш на "Бай Иван", докато не съм извадил кълбото с червената прежда и тебе да те завържа тука за кея като некоя гемия европейска! "Бай Иван" ще е - хем за нас българско, хем историческо, хем на братушките да им е мило!".

И така Войводата прекръсти бара за нема и пет минути - като некой хан Аспарух направо каза "Тук ще бъде Бай Иван!" и те ти го на!

Ден втори

Станахме рано сутринта, защото си правиме сбор на момците за вдигане на знамената. До нашите бунгала има некакви французи, излезнаха да ни гледат и те, кога рогът засвири за сбор в пет и половина. Подредихме се на плаца така, вдигнахме знамената по покривите на бунгалата, а ония снимат ли, снимат с телефоните.

По едно време нещо ни викат там "вулево не-знам-си-какво", ама като не са научили грам български, как да се разберем?! Това па не го разбирам - ми това е древен език, оттука цялата цивилизация е тръгнала. Па дошъл си на море, ‘щото си нямаш нищо там в твойта Франция - ми па научи го тоя език малко! После па английски тръгнаха да ни говорят.

И аха-аха да им теглим един бой, по едно време единият изкара некво шампанско да почерпи, та се разбрахме. После ги водихме на "Бай Иван" да ядат шкембе и кюфтета, че те такива неща хептен не са виждали.

Накрая се изпокарахме, защото не искаха да поверват, че Наполеон е българин. Смеят се, моля ти се, и викат "но, но, не па посибл". Ма как "не па посибл", бе, аланкоолу, ти това име откъде мислиш, че идва, бе?!

'Ми то си е ясно - на поле он - тоя, къде е на полето. Ето ти го Наполеон!

Нема к’во да се разправяме, викаме ние и се фащаме за ножовете! А ония си свиха френските перки набързо. ‘Ма к’во ми се праят, бе, нали им видехме ‘сички националния отбор. Всичките са баш франсета, е, нема що - черни като печки, оня ден слезнали да не казвам откъде, че па ше ми кажат, че съм расист. Па аз расист не съм, само мразим черни, това е!

Ден пети

Всички почиващи сме ги организирали. Войводата надува рога в пет и половина и кой не дойде на плаца до двайсет минути, един час пее възрожденски песни. Франсетата, понеже все се успиват, знаят "Облаче ле бяло" и "Къде си вярна ти, любов народна" цялата! Даже ни подсказват, когато спретнеме чевермето вечер и некой запее. ‘Щото па ние текстовете на българските песни не ги знаем целите.

После закусваме старобългарска попара с вино и хляб и местиме бивака на плажа. Там кой к’во прави един час си е негова работа, а към единайсе’ идва един гайдар, дето вечер свири в една механа със сестра си и мъжа й - те па са нестинари. Цанили сме го да идва да свири за всеобщото ежедневно плажно хоро. Че като надуе той тая ми ти гайда, че като рипнат сите българи наоколо, че като наскачат в морето - водата кипва!

Плът е това българска, ей, сърца не траят! И гледа бай чужденец и се чуди, защото той такава единна нация не е виждал и нема и да види!

Па и франсетата, уж революционери, не знам си какво, едно право хоро не могат да вържат, толко са кьопави! Рипат там нещо, ама накрая пак ме ядосаха, защото викат, че революция била техна дума. И ‘айде пак требваше да им обяснявам доказани от българската наука неща - рев-на-улицата - революция, това е думата и оттам идва, к’во ми се тупат в пилешките гърди.

Както и да е, де, важното е, че вече знаят няколко български думи. Нема да пишем кои са, че не е удобно малко. Ама и "таковам" и "таковата" се научиха да викат. Навсякъде го използват и сички ги разбират! Нема по-универсален език от българския, не съм ли го казал досега?!

Ден последен

Бря-бря, бряяяя! Оттука направо на годеж ще ходим!  Войводата, кога виде сестрата на гайдарчето, откачи. "Знам си аз, че българките са най-красивите жени на света", вика. "Ще я взема!"

Ама па тя женена за другия нестинар. А и нещо се хареса с единия от франсетата. Ей затова идват тука тия европейци, да ги… Да ни взимат жените идват! Защото ей ся да ми каже някой на мене красива французойка виждал ли е. Ами англичанка, италианка, испанка, американка… абе, к’вато се сети, виждал ли е, а? Не е, нема и да види, щото нема.

Виж, германчето е красиво, ама само като младо, после и то става като гребец от ГДР-то.

А па наш’те момичета - то коси, то кръстче, то цици, то задник… ей, от едно време такива са си били и такива са си и днеска - земи която искаш фолк певица и не ми обяснявай после!

Та мъжа й на тая (Риана се казва, на баба си Райна била кръстена) го оправихме набързо. "Дръжте я", казва, "аз за българщината всичко си давам, че и жената". А вечерта замина с една от сервитьорките за Златните.

Франсето много й се увърташе, па и тя не се дърпа, ‘щото нали чужденец, европеец, па и французин - галантен един вид, любовник… Бе любовник! Че нали се избиват чужденките да идват у нас, защото по-добри любовници от българските мъже няма! Та и Рианчето за малко да направи грешката, ама Войводата като я метна на беемвето, че като почна - па на суши, па на коктейлчета, па френско парфюмче, па айфонче, па гучи-мучи, шанелче-манелче, и тя се осъзна.

Сега украсяваме москвичите. Най-отпред ще е бавареца с конските опашки и четирите знамена. После в ескорд караме ние с клаксоните. Моят свири "Назад, назад, моме Калино". В УАЗ-ката сме натоварили няколко бъчви вино и ракия от Поморие. Две печени агнета и три тави баклава ще ни чакат в сръбския ресторант на магистралата.

Ще пиша пак по-късно, че някакви репортери са дошли на място да ни снимат. Разчуло се е, че сме група смели момчи, които сеят българщина из морските ни курорти.

Скоро и в други градове!