Наскоро бях на гости в Стокхолм, където се запознах с Миранда - ЛГБТ активист и майка на дете на възраст две години и половина. Използваме умишлено думата "дете", защото Миранда избира да отглежда детето си като "полово неутрално", което означава, че се опитва да го отгледа в среда, лишена от стереотипите, наложени от културата за половете.
Това изглежда като типично шведски модел. И не е странно, при условие, че шведското правителство раздава книгата "Всички трябва да бъдем феминисти" на Чимаманда Нгози Адичи на всички 16-годишни младежи в страната и насърчава шведските бащи да вземат 90 дни платен отпуск, за да помагат при отглеждането на всяко бебе.
Предвид този факт, не е изненадващо, че първото "полово неутрално" училище Egalia отвори врати именно в Стокхолм през 2010-та и беше финансирано с пари на общината.
И все пак отглеждането на "полово неутрални" деца не е специфично шведска идея.
Бек Лакстън и Кийран Купър са най-прочутите родители във Великобритания, отглеждащи "полово неутрални" деца. Те често говорят пред медиите по темата. Известно време те поддържаха блог, който обяснява концепцията на този тип грижа за децата.
Понастоящем двойката не желае медийно внимание.
В блога си Бек Лакстън пише, че те "случайно са се оказали в устата на всички медии, след като са дали невинно интервю пред приятел на приятел, който работел за Cambridge News" през януари 2012-та.
Днес съществуват доста Facebook групи за родители, които желаят да отглеждат децата си като "полово неутрални" - и там откривам Дани, който е склонен да разговаря с мен.
Дани от Дартфорд в Кент е родител на 5-годишно дете, което идентифицира като "аджендър" (аполово). Освен с Дани и Миранда, разговарях и с Лота Раялин - основателка на шведското полово неутрално училище Egalia - за това какво означава да отглеждаш детето си по този начин.
Според Миранда, както и според Дани, философията им като родители не звучи особено радикално.
"Идеите ми за половата идентичност бяха вече част от живота ми преди да родя, така че това просто беше продължение на нещата, в които вярвах и които практикувах", обяснява Дани.
Миранда споделя, че приема за феминистка концепция убеждението, че всички ние сме ограничени от половите роли и очакванията, които вървят в комплект с тези роли.
Според Дани, половата неутралност не е намиране на "средна територия" по отношение на пола, а предлагане на детето на избор да бъде каквото пожелае, без да се чувства задължено да избира розово или синьо.
"Обичаме всички цветове - обичаме дъгата", смее се Дани. "Светът е многоцветен".
За своите деца те се опитват да смесват играчки и дрехи, предназначени и за двата пола.
"Независимо дали детето ми иска да носи нещо розово или блуза със Супермен - няма проблем," обяснява Миранда. Което не звучи нещо твърде радикално, но според Дани хората често приемат малката Матилда за момче, когато носи синя блузка.
Това обаче не притеснява нито Дани, нито Матилда.
И Миранда, и Дани казват, че начинът, по който те са били отгледани, е повлиял за поведението им като родители.
Майката на Миранда е била донякъде "мъжкарана".
"Майка ми се притесняваше, че не й идва отвътре да прави момичешки неща с мен, така че активно ме водеше на балет и езда. Аз обаче мразех да ходя там". Майката на Дани е била различна: "Майка ми толкова обичаше червеното, че ме основно ме обличаше в този цвят. Тя не харесваше факта, че исках да съм с къса коса, но израснах в Източна Германия през 80-те години, така че не беше толкова голям проблем, колкото би бил във Великобритания сега".
Когато са открили, че са бременни, и двете жени са решили, че не желаят да знаят пола на детето си преди раждането. Миранда казва: "Забелязах, че когато хората научат, че си бременна, първият въпрос, който задават, е дали е момче или момиче. Честно казано, не ме вълнува - така че защо другите хора толкова държат да разберат какви са половите органи на детето ми?"
Миранда не нарича детето си "той" [han] или "тя" [hon], а използва джендър неутралното hen, което официално съществува в Швеция от миналата година.
Тя също така не използва традиционните местоимения, когато чете на детето.
"Историите в книгите за деца съдържат много клишета по отношение на половете, а аз искам детето ми да запомни героите и действията, без да ги свързва с конкретен пол".
Тя е дала на детето си унисекс име, така че то да не повлияе на усещането за пол. "Честна съм за това какво знам и какво не знам. Детето ми е само на две години и половина - колко може вече да се знае за пола му?", възкликва тя.
Критиците твърдят, че усилията, влагани в полово неутралното родителство, са неестествени - и че има реална биологична разлика между мъжете и жените, като тази разлика се проявява за първи път още преди раждането.
Миранда обаче счита, че освобождава детето си от половото идентифициране, което обществото налага на хората.
"Абсурдно е да се твърди, че половото поведение е напълно естествено - то е културен феномен. Представянето на мъжете и жените в историята е много различно и се опитвам да освободя детето си от този калъп".
"Хората казват, че налагам някакви догми на детето си, но всъщност не аз съм тази, която ги налага".
Лота Раялин, директор и основател на Egalia, разказва, че отношението към нея е било предимно враждебно, с много омраза и заплахи при откриването на училището. Сега очевидно омразата е изчезнала: "Дори има голям списък с чакащи за постъпване при нас", разказва тя.
Според нея Egalia подготвя децата за реалния свят. "Светът се променя много бързо: има много нетрадиционни семейства, и много деца израстват в семейства с двама бащи или две майки, а в традиционните семейства ролите на половете се променят. Подготвяме ги за това". Тя допълва, че много хора смятат, че няма играчки-коли в предучилищната група на Egalia. "Но защо да нямаме играчки-коли? Не ограничаваме никого. Намираме начин за игра с коли, който да заинтригува всеки".
Въпреки че живее в Стокхолм, детето на Миранда не посещава Egalia
"Мисля, че хората, които изпращат децата си в Egalia, имат нужда от помощ в отглеждането на децата си като полово неутрални. Детето ми и аз сме заобиколени от хора, които вече се идентифицират като "полово флуидни". Освен това предучилищната група е в Сьодермалм - богат бял квартал. Не искам детето ми да израства в среда, доминирана от бели хора".
Тя също така не очаква от детската градина, която е избрала, да се отнася към детето й като към полово неутрално: "Не съм утопист, но искам да предложа среда, където детето ми да се чувства свободно от половите роли".
Реакциите на философията им за родителството са разделени наполовина, твърди Дани: "Някои хора се съгласяват с мен, но други около мен игнорират принципите ми и продължават да купуват на Матилда момичешки неща".
Миранда от друга страна се възприема за вдъхновител на някои други родители
"Те започват да си задават въпроса защо желаят да научат пола на бебето си", коментира тя. Според нея основно по-старото поколение има трудности да възприеме нейния начин на живот. "Когато по-старите хора искат да направят комплимент на дете, той често се изразява под формата на полов стереотип. Казват неща като "Ти си голямото ми силно момче" или "Не си ли ти една наистина очарователна малка принцеса?".
Нейното семейство обаче уважава решенията й и се опитва да избягва такива обръщения към детето й. "Светът се променя и адаптира към новото възприятие за пола", обобщава тя. "Просто е нужно още време".
Природата е умна. Всичко в нея е подредено и е с точни причинно-следствени връзки. Ако нямаше ясното различие между мъжко и женско, нямаше да я има. От пренасищане с информация и слободия, в главите на някои същества, щото биха се обидили, ако бъдат наречени лейдита, настава бОзава боза, а не пъстротата на дъгата, както се самоопределят.
С всяка следваща година се убеждавам все повече, че случващото се с човешкия род е ДЕволюция.
От ояждане Швеция се разплува и затъва все по-дълбоко в блатото на упадъка и безпътицата. Съвсем според библейската мъдрост "След гордостта следва падение." Има и българска "Въшката като се насмуче излиза на чело." Изглежда социализмът, дори в най-мекия и цивилизован шведски вариант нанася вреди на човешкото съзнание. Дивият азиатски социализъм искаше да обърне теченията на сибирските реки, та да напоява пустините. Слава Богу не успя, даже да започне. Цивилизованият шведски обръща натиска навътре в душата. Шведското правителство раздава книга "Всички да станем феминисти" Следващата стъпка вероятно ще бъде да задължи младежите да я прочетат, обсъдят, конспектират и положат изпит. Оценката от който да има решаващо значение за дипломата. (Както при нашия социализъм изпитът по култура и политическа подготовка.) С общински средства откриват училище за полово неутрални деца. Как ще се изрази този неутралитет не е ясно. Заглавието на статията е сбъркано. Следва да бъде КАК ДА ОСАКАТИШ ДЕТЕТО СИ Защото е известно, че нищо не може да изтрие първите седем години. Тия деца са програмирано нещастни. От изследвания на кръв и урина съм забелязал, че референтните стойности за мъже и жени се различават, някои чувствително. Не знам, доколко тази тенденция е изявена при децата, но се чудя, как тези пародии на майки ше ориентират медицинския персонал за неутралния пол на детето си. Или лаборантките ще трябва да им свалят гащите, за да отчетат референтните стойности. А бе остави болниците, как ги учат тия деца да пикаят - прави или клекнали.
Забавното е, че е доста вероятно децата на тези хора, които критикувате тук, да станат шефове на вашите деца. Половата неутралност не е да кажеш на сина си, че не е момче, не е да му вменяваш, че всъщност няма пишка между краката, не е да му пробутваш кукла, когато той иска камионче, не е да го обличаш насила в розово. Половата неутралност е да не му насилваш каквото и да било, да не позволяваш на обществото да му вменява идеи и очаквания, и да му осигуриш обстановка, в която той самият да избере дали да играе с кукла или камионче, дали да се облича в розово, синьо, черно или електрическо зелено, дали като порасне да харесва момичета или момчета, дали да стане боклукчия, инженер или балетист и т.н. Именно това би му осигурило душевно спокойствие и би му спестило толкова характерната за огромното мнозинство хора фрустрация от това, че не оправдават нечии очаквания - на обществото, на родителите си, на партньорите си. И докато вашите дъщери ще ходят на психотерапевти заради daddy issues (в по-добрия случай), и на пластични хирурзи за увеличаване на бюста за да са толкова женствени и по този начин, който обществото очаква от тях, детето на шведските лезбийки ще расте без такива проблеми. Естествено, изборът дали да обричате децата си на същите проблеми на развитието, на които сте били подложени самите вие, е изцяло ваш. На мен просто ми се струва невероятно егоистично да не им ги спестите, просто защото не са били спестени на самите вас.
Оф, полово неутралното прасе си мечтаело да стане шеф… Прасюга, топките не са гаранция за кариерен успех, но силно помагат в корпоративната джунгла. Горкичкото, винаги съм подозирал, че мама ти е отрязала кайсиите в първите 7 години живот, не беше необходимо да го демонстрираш публично…
Защо бих мечтал за това, което отдавна е настояще, и как това има каквото и да било общо с темата?
Деовин, явно сме чели различни статии, защото това горе не ми се връзва много с това, което пишеш. Горе става дума за хора, даващи на децата си полово неутрални имена, обръщащи се към тях с полово неутрални местоимения, идентифициращи децата си като хора без полова принадлежност... Това - за мен - е доста психиращо и, отново, за мен, е твърде близко до експеримента на Джон Мъни, когото споменах по-назад. Предполагам, знаеш какво представлява въпросният експеримент и как завършва, въпреки че дълго време се е водил за успешен. За който не знае - потърсете го единствено ако искате да почетете малко документален психотрилър с елементи на хорър. Иначе, който ме е чел, знае колко съм против делението на мъжки и женски или момчешки и момичешки... каквото и да е - защото това са ограничения, базирани на остарели предразсъдъци - само че да отнемеш половата принадлежност на детето си не е начинът това да бъде преборено - а е ясно, предполагам, какво виждам в статията.
Едно от въпросните деца, макар още да не ни е шеф, се слага за ментор и просветител.По-малко нещастен ли си така, Прасчо? Тамам бях помислил, че статията е толкова фрапираща, че на никого от дежурните защитници на перверзиите не му е удобно да се изходи по нея, и неутралното сърце на Прасчо не издържа.
>явно сме чели различни статии Постулирам, че сме чели една и съща статия по различни начини. Конкретно, според мен всички критикуващи сте прочели в нея това, което ви е нужно, за да можете след това да я критикувате - тоест, че половата неутралност по някакъв начин означава вменяване на детето на някаква конкретна сексуална ориентация (асексуалност), начин на обличане и избор на играчки (рокли и кукли за момчетата), и прочие. Аз, от друга страна, не виждам нищо такова. Виждам желание да се избегнат всички модели на поведение, свързани в половете, които съществуват в обществото, и чието налагане се запазва от поколение на поколение просто защото на родителите им липсва достатъчно прозрение и почтеност да спрат да насилват на децата си поведенческите модели, които са им били насилвани на самите тях, и които, както споменах, наблюдаемо създават богата среда за развиване на психични разстройства. За Джон Мъни не бях чувал, но ще прочета ако намеря време. Естествено, провеждането на някакви експерименти на някакъв човек (учен?) няма никакво отношение към наблюденията ми по-горе. >да отнемеш половата принадлежност на детето си не е начинът Не разбирам защо звучиш напълно убеден, че родителите, описани в статията, се опитват да отнемат половата принадлежност на децата си. Дали се обръщаш към детето си с той/тя/то според мен не отнема половата му принадлежност, нито това, че го идентифицираш като "аджендър", означава, че му вменяваш, че няма пол или полови органи. Може би е загубено в превода, но според мен няма никаква логика в това родителите да вменяват липса на пол на детето си след като е повече от очевидно, че се опитват да избегнат да му вменяват каквото и да било друго, и искат да го оставят да взима собствени решения независими от външни влияния и установени "норми". Да, можеш да решиш, че именно това правят, за да можеш тривиално да ги критикуваш, но това според мен е сламен човек.
Свинчо, пожелавам ти синчето ти да си играе с кукли и да носи розово бельо. Ти си широко скроен...ще се похвалиш
>розово отдавна вече не е синоним на женско За синоним не знам, но какъв цвят имат бебешките дрешки, които хората около теб получават като подарък за новородени момиченца? Момченца? Какви подаръци се носят на приятелски семейства, които имат малки деца, и не се ли наблюдават никакви закономерности, например доволно предвидимите и банални такива? Не знам какво точно имаш предвид, че розовото "отдавна вече не е синоним", но моите наблюдения показват, че в практиката поведението на повечето хора се определя до огромна степен от точно тези предвидими стандарти и модели на поведение, за които говорим. Въпросът тук е дали ще ги продължиш в децата си или не. Естествено, да ги продължиш има своите предимства - понеже огромната част от хората избират да го правят, съзнателно или не, то обществото като цяло го очаква. От една страна, ако възпиташ сина си в очаквания модел му отнемаш правото да избира, налагаш му стандартните модели, и евентуално го обричаш на фрустрация ако се окаже, че тези модели не са му присъщи и не му допада да трябва да се придържа към тях. Същевременно, поне си сигурен, че обществото ще се отнася по-благонравно към отрочето ти, понеже си му промил мозъчето според общоприетия стандартен модел, а хората имат чудовищно силна тенденция да харесват себеподобните си и да не харесват различните от тях. Тоест, практическите ползи от конформизма са напълно реални и изобщо не са за пренебрегване. Като цяло, въпросът е дали ще вземеш избор вместо детето си и ще предпочетеш да го наръгаш в калъпа на иначе удобния и практичен обществен конформизъм, или ще го предпазиш от външни влияния за да може то само да направи своите избори и само да реши доколко предпочита удобството на конформизма срещу неудобството на неприкритата си и непотисната индивидуалност. Не виждам, обаче, някой да обмисля сериозно варианта на детето да се насилват някакви измислени индивидуални черти, било то асексуалност, хомосексуалност, мъжкаранство у момиченцата, женственост у момченцата и т.н. Това очевидно би било доста сбъркано, и напълно противно на (моя личен прочит на) основополагащите принципи на полово неутралното възпитание.
John Smith, искрено съжалявам хора като теб. Аз лично с удоволствие нося и розови ризи защото съм достатъчно сигурен в сексуалността си за да не се притеснявам, че някой несигурен в себе си неандерталец като теб би могъл да сбърка в преценката си за моята сексуалност, позовавайки се на цвета на ризата ми. Преценката на хора като теб за моята сексуалност не би могла да ме касае и да ми влияе по-малко. Съжалявам те, защото явно не можеш да кажеш същото. Носи си убитите "мъжки" цветове щом ти е нужно за да си убеден в това, че си мъж. На мен не ми е нужно.
А прашките ти какъв цвят са Свинчо, ако смея да запитам?
Статията е написана леко хаотично и не се разбира много кой на кого е брат, майка, приятел и роднина... Но на мен "Матилда" хич не ми звучи като полово неутрално име, а доколкото разбирам Матилда е едно от "полово неутралните" отрочета. Така че леко лицемерно нещичко го раздаваме, а? Ма иначе сме много либерални де, да не ни вземете нещо за чеп за зеле, мола ви са... И колко можеш да знаеш за пола на детето на две годинки наистина... Трябва да си доста осакатен интелектуално, за да не знаеш пола на детето си, когато то вече е навършило 2. Колкото до бариерите, които половото определение налага... Защо всичко е или-или? Или си силиконова кочка с екстеншъни до дупето, или си гологлава лесбийка, няма нищо по средата. Или гледаш мъжкар, или малко педалче, което ще си бръсне краката. Или гледаш хубава принцеска, или мъжкарана, дето не знае какво е рокля. Векът е XXI-ви (двадесет и първи), какви са тия простотии?! И правилното не е да викаш на детето си "То", а да го учиш, че животът е малко шибана история и че разни хора ще пробват да му налагат своите виждания и ще избиват комплекси. Защото дори детето ти да се казва полово неутралното О, то то на една възраст ще осъзнае, че има първични полови белези, на една друга ще реши да ги използва и неминуемо ще стане "полово" същество. Асексуалността е тежко и сериозно психологично състояние, което няма нищо общо с ориентацията и с усещането на кой пол принадлежиш и нейното споменаване е направо престъпно в подобна дискусия. И не на последно място - защо е този стремеж за безполовост?! Жени вдигат тежести, мъже са stay-at-home-dads, всеки учи и работи каквото душа му сака. Намирисва на "Ох, скучно ми е, дай да се направим на интересни"...
>външно влияние винаги има. То е неизбежно Така е. Което, обаче, изобщо не означава, че не си струва и няма полза от това да се опитваме да го намаляваме, както ми изглежда се опитваш да намекваш (защото иначе не разбирам защо изобщо го казваш). Не позволявай на най-доброто да е враг на по-доброто. >не мисля, че досега липсата на полов неутралитет в детското възпитание е попречила на някой на по-късен етап да се определи кой пол го привлича Сори, но това звучи или наивно до инфантилност, или като предубедено пожелателно мислене. Какво, наистина ли мислиш, че няма деца, чиито родители са строги привърженици на идеята, че хората абсолютно задължително трябва да са хетеросексуални, и които в юношеска възраст са почнали да усещат разминаване между сексуалните си влечения и възпитанието си, очакванията на родителите, роднините и познатите си? В контекста на това, че либерално мислещите родители са почти пренебрежимо малцинство, докато хомосексуални наклонности имат около 5% от населението (най-консервативните числа са около 1%, в другата крайност са около 15%), каква ти е приблизителната оценка за броя хора, обречени на фрустрация от описаното разминаване? Нула? >Ако си се родил момче, но искаш да си момиче все пак трябва да имаш идея какво е момче и какво е момиче Това е изразено твърде общо за да има дискутируем смисъл. По-конкретно би могъл да кажеш "ако си се родил с XY хромозоми, но искаш да приличаш/водиш сексуален живот като cis-XX, трябва да имаш идея ...". И да, трябва да имаш идея, и никой никъде не казва, че децата не трябва и няма да бъдат излагани на тези идеи. Това, което се казва, е че идеята, че ако си се родил XY задължително трябва да си сексуално привлечен от XX, е модел на поведение, който не е нужно да бъде налаган насила на децата. Въпреки, че обществото определено очаква такова поведение. >Ако възрастните не носят рокли независимо от пола си защо да искаме това да тръгне от децата? Отново, никой никъде не казва нищо такова. На мен ми изглежда, че си измисляш фалшиви аргументи, които да можеш лесно да си ги оборваш.