Най-развитата държава в Азия, с третата по големина в света икономика, Япония вдъхва респект не само заради стабилността на световната сцена, но и заради вековните културни традиции и характерната японска дисциплина.
Много споделяни са у нас видеата, в които японски ученици почистват училището си и помагат за поднасянето и отсервирането на обяда. Говори се с респект как Страната на изгряващото слънце се възстановява след природни катаклизми, или как се е изправила на крака след Втората световна война.
И макар да не намираме много допирателни с японската дисциплина и икономика, България и Япония имат местни традиции, които си приличат по няколко точки - ледените води и участието само на мъже. Става дума за техния фестивал "Hadaka Matsuri" и българското мъжко хоро на Богоявление.
В ежедневния живот на повечето съвременни японци религията не играе толкова голяма роля, както в миналото. Най-често обикновеният японец следва религиозните церемонии в специални случаи - като раждане, сватба или погребение. Тогава се посещават шинтоистки светилища или будистки храмове на Нова година и се участва в местните фестивали (мацури), повечето от които с религиозен произход. А много домакинства имат домашни шинтоистки и будистки олтари.
Така е и у нас - религията е неделима част от същите значими житейски събития, както и при някои по-основни празници, а в къщите си много от нас имат най-малкото икона и свещ. Но в ежедневието ни религията по-често остава на заден план.
И все пак, когато става въпрос за празници, особено големите християнски, сме винаги готови да се включим. Един от тези празници е Богоявление (или Йордановден) на 6 януари. Празникът е свързан с вярването, че Йоан Кръстител е кръстил Исус Христос в река Йордан, а името му идва от преданието, че след тайнството хората видели с очите си християнското триединство на Отец, Дух и Син и започнали да вярват.
В наши дни в църковния храм се извършва служба и придружен от тържествено шествие отец отива до река (или водоем) и хвърля кръста във водата. Нечетен брой мъже и младежи се хвърлят във водата, за да го извадят и се вярва, че който успее, ще бъде здрав и ще му върви. Вярва се още, че измиване с осветената вода или поръсване на дома с нея носи здраве. Ако пък кръстът замръзне във водата, годината ще е плодородна, а народът - здрав.
Обикновено участниците, които се хвърлят за кръста, са голи от кръста нагоре.
След като някой от тях хване кръста, в Калофер например мъже в традиционни носии играят хоро в ледените януарски води. Накрая се приключва с всенародно веселие, песни и танци.
Макар с друга религия, японците имат традиция, напомняща на българския начин на отбелязване на Богоявление.
В Страната на изгряващото слънце отбелязват Hadaka Matsuri в третата събота на февруари. Наричат го "Гол фестивал", защото участниците обикновено са минимално облечени, или чисто голи (но доста по-рядко). В мразовито време в храмовете се стичат хиляди мъже, но най-масово се отбелязва в храма Сайдаджи Канонин, където е възникнал. Храмът се намира на около 30 минути с влак от град Окаямa, южната част на японския остров Хоншу.
Събитието представлява див и буен фестивал, както го описва CNN. Участниците могат да наброяват над 10 000 мъже, облечени само по т. нар. "fundoshi", покриващо интимните части, и чифт бели чорапи.
Фестивалът е наследство на традициите на будистките монаси за пречистване на духа и тест за тяхната мъжественост. Целта е да се поиска благословия за обилна реколта, просперитет и плодородие. Провежда се през нощта, като началото му е точно в 03:20 ч. местно време. Има и отделно събитие за млади момчета, с идеята да се насърчи интересът на по-младите поколения към традициите.
Вечерта мъжете прекарват час-два, обикаляйки около храмовата площадка в подготовка и пречистване с ледена вода. След това влизат в основната сграда на храма и нагазват в събраната там вода.
Светлините угасват и от прозорец, намиращ се на четири метра по-нагоре, свещеник хвърля в тълпата две 20-сантиметрови пръчки, т.нар. шинги, и сто клонки.
Тогава започва суматохата. 10 000 мъже трескаво търсят една от двете пръчки, а най-добре - и двете. Който успее да ги намери, ще има добро състояние цяла година, според легендата. Късметлийските шинги са по-търсени от не толкова заветните клонки, но и те са достатъчна утешителна награда, която да бъде отнесена вкъщи. Цялото събитие продължава около 30 минути и участниците често си тръгват с порязвания, натъртвания и изкълчвания на ставите.
За да вземат участие, идват хора от цяла Япония, понякога и от чужбина. Някои присъстват на събитието сами, но мнозина се присъединяват като представители на местен бизнес с надеждата ритуалът да му донесе благополучие. За участие не е нужно да сте местен. Желаещите от близки и далечни краища могат да се регистрират предварително, за да си купят специфичните препаски и чорапи, или могат да се сдобият с тях на място.
Фестивалът се развива от ритуал, започнал преди 500 години по време на периода Муромачи (1338-1573 г.), когато селяни се състезават да грабнат хартиени талисмани, раздадени от свещеник в храма. Тъй като с годините все повече селяни започват да искат тези късметлийски хартиени талисмани, в един момент се стига до постепенно разрастване на ритуала.
Скоро разбират, че хартията не е подходяща за водата, защото се разкъсва, и я заменят с дърво. Дрехите им също пречат в борбата с множеството в търсене на шинги и затова ги махат, разказва пред CNN Мико Итано, говорител на туристическия съвет на Окаяма.
С дългогодишното си наследство фестивалът e обявен и за важен нематериален фолклорен и културен актив през 2016 г. Това е един от няколкото „голи фестивала", провеждани в Япония. Друг такъв се провежда в Йотсукайдо в префектура Чиба и включва мъже в бижута и пренасяне на деца през калта като метод за екзорсизъм. Традиции...
Но има, разбира се, забавление и за онези, които не предпочитат да остават полуголи посред зима за "Hadaka Matsuri". Преди основното събитие, в Окаяма има следобед на традиционните танци и изпълнение на трупа от жени барабанисти.
На залез слънце гостите се радват и на шоу с фойерверки. В близка търговска уличка магазини отварят вратите си и приветстват участници и зрители.
Тази година организаторите на фестивала взимат и допълнителни предпазни мерки на фона на епидемията от коронавирус, посочва CNN. Макар да не носят маски в голата част от фестивала, са поставени санитарни и почистващи средства за ръце на входа на храма, както и на другите места, на които се стичат хора за събитието.
