Статус: Другата жена

Нали сме наясно, че да си имаш любовник/любовница, когато си в брак, влиза в графата „не са хубави тия работи"? И нали достатъчно сме пораснали и знаем, че въпреки това любовни триъгълници, четириъгълници, а и други по-многоъгълни геометрични любовни форми си съществуват и си се развиват независимо от моралните ни норми?

Оставям настрана емоционалните коментари и личните преживявания по темата и трезво систематизирам нещата и поуките от подобни взаимоотношения.

Сдобиването с любовник/любовница не винаги има някаква конкретна причина.

Някак е извинително да потърсиш радостта от живота в нечии чужди обятия, когато в домашното гнездо отношенията са захладнели, сексът е скучен и почти липсва или пък „несходството в характерите" е достигнало до степента, в която и количеството паста за зъби, което си слагаш върху четката, дразни половинката ти.

Когато обаче всичко изглежда спокойно, несъгласията и търканията са в здравния минимум, а сексът все още си е взаимно приятно занимание, никой не очаква, че между двамата може стабилно и кротко да се намърда трети.

Е, намърдва се и още как.

Става случайно - леко бягство от домашния стереотип, малка доза лудост, изблик на адреналин или малко повече алкохол от обикновено - все едно. Фактът е нечие друго голо присъствие до тялото ти и малко позабравени радини вълнения от онези с ятата пеперуди в корема.

Колко му трябва на човек?

Тогава онова уж еднократно приключение полека започва да действа като наркотик, без да знаеш как се повтаря и потретва, след това си става част от седмичния график и в края на краищата се оказваш оплетен в сложна система от малки лъжи и големи комбинации, за да можеш да си доставиш дозата любовни тръпки.

Светът наоколо не предлага много сладки емоции, затова колкото и цинично да гледаш вече на любовта, ти е нужно за някого да си мечтаеш, а той/тя самоотвержено да те чака в някое легло на „вашето" си място.

Там, изхвърлени от условностите на сериозния живот, пълен със задължения и отговорности, сте просто двама души, които се наслаждават един на друг. Всичко ви е прекрасно - ужасно сте добри, не сте дребнави и не капризничите.

Бельото ви винаги е изрядно и телата ви са перфектно обезкосмени и природно ухаят на море и страст.

Вашите си лични отношения не касаят никого другиго освен вас двамата и още в самото начало така се разбирате да бъде. Казвате си колко всъщност много уважавате половинките си и колко много уважавате и половинката на другия. Умилявате се на тема „децата" и да, напълно разбирате и споделяте идеята, че децата не трябва да страдат от вашата връзка, затова вие ще си останете едни явно семейни хора и едни тайни любовници. Дори и тръпчивият вкус на това леко прегрешение прави нещата по-неустоими.

След като придобиете собствен любовен статут, идва най-сложното.

Това цялото ново нещо започва да си изисква своята организация. Първо, вкъщи трябва да се внесе нов ред, за да може да се отвори незабелязано място за по-редовни отсъствия в името на любовта.

На мъжете им е по-лесно - в българската патриархална среда си е нормално мъжът да не участва толкова активно в домашния живот, така че той просто трябва да си намери алиби. Най-често то е свързано с работата - съобщавате с прискърбен тон как се налага да вербувате нови пазари, да правите обучения на нови кадри, да пътувате из страната (чужбината е по-сложен казус и изисква повече финансови средства), да оставате до по-късно в офиса.

Видимо сте недоволни, даже се разнежвате на тема „как ще ви виждам, ще ми липсвате..." и дори в подкрепа на това страдание може нежно да приласкаете съпругата.

Ако тя е в ролята на извънбрачно влюбената, нещата са малко по-сложни и алибито трябва да е непробиваемо. Работа вършат всякакви курсове - я на английски, я по счетоводство, я нещо друго, стига наистина да е свързано с конкретна необходимост, не просто грънчарство за удоволствие примерно.

Ако толкова няма как да се измъква вечер, съпругата-любовница може да го прави сутрин, на обед или в ранните следобедни часове. Редовен едночасов джогинг сутрин много хваща дикиш - кой пък точно ще се усъмни, че една жена ще рипне сутрин рано по анцуг, за да се отдаде на чужди мъжки ласки някъде си? Всъщност тази схема е доста използвана и от мъже - познавам един, който така редовно си „тичаше" в парка в продължение на цели две години.

Жена му усети каква е работата чак когато една сутрин забеляза, че спортистът се къпе преди да излезе да тича, но не си взима душ след това. И че активният спорт трайно НЕ се отразява на телосложението му.

След като си намерите работещо алиби, трябва да реорганизирате живота си, така че тайната да бъде запазена. Набелязвате кафенета и ресторанти, където е малко вероятно да ви срещнат познати, намирате си места за срещи, постепенно реорганизирате и културния си живот, защото съвсем скоро връзката ви сама ще поиска да излезе от рамките на леглото.

Започвате да ходите на кино, на разходки, на театър, но никога не се държите за ръце и винаги старателно се оглеждате за „вражеско" присъствие наоколо.

Ако ви видят познати, хладнокръвно представяте „обекта", като измисляте нещо достоверно - бизнес партньор, братовчед/братовчедка, стар приятел. За да успокоите съмненията в отсрещната страна, спокойно заговаряте за семейството и децата си.

Със сигурност на любовника/любовницата не им става приятно, но за да опазят тайната, и те се усмихват широко, допълват разказа с истории от своите си семейства и така в общото мазало не става ясно кой на кого какъв е.

Сега внимание! Нещата с извънбрачните връзки рязко загрубяват след първата година.

Мине ли тя, може да се каже, че любовното ви приключение вече е придобило статута на нещо като паралелно семейство. И понеже е лишено от всякакви там битови червеи, като общо пране в пералнята, мръсни гащи и чорапи по пода, чорлаво сутрешно мотане по пижама страстоубийка, кредити, пазарувания, сметки и хремави деца, това „семейство" започва да изглежда наистина перфектно.

Любовникът винаги разбира, а не изисква, винаги жали, а не обвинява, винаги успокоява, а не кори. Минете ли още една година, ще разберете, че и това изобщо не е така, но в момента сте на фазата „що ми трябваше да се женя/омъжвам - я как чак сега срещнах своята истинска половинка".

В този етап вече си имате „у вас" - апартамента на единия (ако е необвързан), домът на приятел, който не живее там, семейна вила, в която рядко се ходи или направо ваша си гарсониерка под наем. Ех, че романтика! Наредили сте си го ваш вкус, имате си четки за зъби, чехли, дезозоранти, чифт гащи (перфектни, разбира се), някоя и друга дрешка за всеки случай.

Официално сте в командировка, но всъщност целия уикенд прекарвате в това ново гнезденце, правите си палачинки и любов, гледате си филми, готвите си.

Най-неприятното в този момент е да ти звъннат от къщи, но няма как - даже по-добре е вие да го направите, за да отхвърлите тая работа и да не трябва да вдигате телефона, докато... нали...Така че излезте на балкона, влезте в тоалетната или направо говорете пред любовницата/любовника, като нежно му направите знак да мълчи. Нали си се обичате - ще разбере.

Ще прости дори и „обичам те", което вероятно ще кажете в слушалката, защото ще знае, че е просто ей така, не е искрено. Точно както ви вярва, че в семейното жилище спите на дивана в хола или в стаята на детето.

След тази фаза на общо любовно гнездо идва следващото ниво - дългите почивки и пътувания.

В най-изгодна позиция сте, ако любовникът/любовницата може да ви бъде или вече ви е подчинен. Тогава нямате никакъв проблем да си ходите в командировки, където „пей, сърце"! Там никой не ви познава, разхождате се по улиците за ръка, пиете вино в малки ресторантчета, топите си краката във Фонтана Ди Треви, пазарувате заедно - всеки за своите си деца. Внимавате само на летището да не ви гепят познати или пък домочадието да не се изсипе да ви посреща.

Затова или послъгвате за часа на пристигане, или страстно се разцелувате до лентата за багаж и излизате в залата за посрещане един по един като непознати, за да прегърнете официалната си половинка.

Стигнали ли сте до тази фаза в отношенията си, мога искрено да ви съчувствам.

Изпуснали сте нещата от контрол и колкото и да не ви се иска да го чуете, вие вече живеете паралелен живот в две отделни семейства. В това, разбира се, може да няма никакъв проблем - има семейства, които приемат да живеят така в името на „детето", „имотите", „роднините" или „какво ще кажат хората". В Италия например да живееш паралелен живот с някого е толкова в реда на нещата, че дори е залегнало като опция в държавния протокол.

Когато там се организират събития, на които са поканени министрите от кабинета, разпределянето на местата около масите се прави в няколко варианта - ако министърът дойде със съпругата си, ако дойде с любовницата си и... ако дойде и с двете. Разбира се, че неофициалната министерша е обявена като асистент, но за всички е ясно каква всъщност е тя. Единственото важно в случая е двете жени, близки до сърцето на министъра, да не бъдат настанявани в опасна близост една до друга.

Да заживееш още един семеен живот е най-глупавото нещо, в което можете да превърнете любовната си афера.

Идват очакванията, обещанията, сметките, плановете, мръсните чорапи и гащи по пода, досадните навици, караниците. Познавам един човек, който живя така повече от двайсет години и клетата му съпруга разбра за ситуацията едва на погребението му, когато сума опечален народ изказваше съболезнования на една съвсем друга, също така разстроена жена, вместо на нея. Това в известна степен й помогна да преодолее по-лесно мъката, но пък я вкара в дългогодишно съжаление, че не се е отдала и тя на подобни сърдечни изкушения в живота си.

Само в тази точка намирам нещата наистина за крайно нечестни! Защото, ако ще си организираш и друг „свят за двама", нека и този, който ти търпи отсъствията, да има право да си построи някъде свой, нали така?

Като за край мога да кажа няколко неща.

Първо, удоволствието от наличието на любовник/любовница е истинско само докато връзката не започне да се дублира със семейната такава.

Второ, понякога всички врътки и сюжети, в които трябва да се вкараш, са толкова сложни, че се объркваш да ги следваш и това истински те уморява. Един познат така за една година напълня с двайсет килограма, защото вечеряше и с любовницата, и със съпругата си, като всяка се стараеше да го впечатли кулинарно, щото нали любовта на мъжете била минавала през стомасите им.

Трето, супер нелеп си, като те хванат на къс пас в лъжа. Даже жалничък и мизерен, което хич не е секси.

И четвърто, в края на краищата, ако заживееш паралелен живот, в който от нищо не искаш да се лишиш, всичко си става съвсем същото, само че по две.

Е, какъв е смисълът?