Представата за откровена и искрена жена, коленичила на земята с лъскав годежен пръстен пред изненадан/екзалтиран мъж, чийто очи са пълни със сълзи, изглежда абсурдна. На какво биха приличали женските предложения за брак в една хетерообщност? Как би им повлияла поп културата?
Може би не трябва просто да обръщаме половите роли с краката нагоре, а да вложим малко иновации
Изглежда, че поне студентите все още мислят, че мъжете са тези, които трябва да правят предложенията за брак. Две трети от момчетата и момичетата в ново проучване предпочитат старомодния начин, включващ лъскав диамантен пръстен.
Само 2.8% някакси успяват да преживеят идеята, че жените също могат да предлагат брак. Останалите хора в изследването очевидно просто не се интересуват от идеята за брачен съюз.
Според пресата тези резултати въобще не са изненадващи. Не само защото студентите са оформили разбиранията си за брак от телевизията и поколението на родителите си, но и защото, както самите изследователи посочват, борбата за равенство на жените все още изостава. Поне що се отнася до културните норми за брака и любовта.
Някои все още си мислят, че е романтично един мъж да помоли бащата на приятелката си за ръката й. Въпреки че сме се отказали от преговорите колко крави ще дадем в замяна на булката.
Сериозно, къде са радикалните и прогресивни образи на брака в мейнстрийм културата, които показват някакъв по-различен подход?
Това, че мъжете все още предлагат брак, не означава автоматично, че напредъкът в равенството между половете се е забавил. Много зависи от това какво стои зад тази тенденция.
Джендър ролите са си просто роли. Но макар и да си оставила мъжа да е Рицарят на бял кон, не пречи да разделите вноската по ипотеката и да вземате заедно решенията до края на живота си. Правете това, което ви допада като семейство.
Логично е, че когато в наши дни толкова много хора се женят, те всъщност са го обсъдили като равни - дори и мъжът да е този, който инициира нещата с едноактното представление, наречено "Предложението".
Ако и двамата сте говорили за това и сте решили, че сте готови и го искате, ала същевременно искате да оставите мъжа да направи официалното предложение, то това не е нищо повече от една церемония.
Всъщност, един друг сценарий е много по-плашещ от това жените да предлагат брак: да не казвате нищо открито, да пускате намеци с надеждата, че той ще ги схване и да чакате с години някой мъж да ви уведоми кога ще може да преминете в следващия етап от връзката си.
Това е твърде неприемливо и патриархално за моя вкус. Така целият контрол принадлежи на мъжете, което вече е пълна отживелица. "Нямам нищо против тя да работи и да си делим сметките, обаче изборът кога да сключим законен брак си остава мой".
Точно този начин на мислене на жените лежи в основата на причината, поради която все още искаме мъжете да ни предлагат брак
Защото истинският проблем е, че независимо от това колко печелим, колко дипломи имаме и колко компании управляваме, разбиранията за хетеросексуалната женственост не отиват наникъде и ние все така си оставаме тези, които трябва пасивно да чакат да бъдат избрани. И тези, които само усложняват разбирането за съвместно партньорство.
Отвъд личното вълнение и романтиката на момента между двама влюбени, съществува по-общото удовлетворение, че всичко, което ви се случва, е съдба.
Точно както по филмите, където сме виждали това послание да се фетишизира отново и отново през целия ни съзнателен живот. То е толкова дълбоко вкоренено в нас, че нито за миг не се усъмняваме в него. Просто го искаме и всеки живот, в който липсва един такъв момент, се смята за лишен от своята най-съществена част.
Мъжът, който предлага брак, е символ на преодоляването на стария колкото света стереотип, че мъжете се страхуват от обвързване
Тъй като мъжете "по природа" са мерзавци с шарещи очи и сексманиаци, изключително важно е да се смята, че именно мъжът достига до решението да те избере сам, нали така?
Именно затова толкова голяма част от културните послания как да спечелиш някой мъж през годините включват сдържаност, търпеливо чакане, недосаждане и милион други неща, които се свеждат до това да бъдеш пасивната дама, която си струва да бъде избрана. Защото, ако отнемете правото му да ви избира, той се превръща в едно посмешище за всички мъже.
Точно това е ключовото в цялата история: да бъдеш избрана от един мъж, за да бъдеш неговата единствена жена, когато той би могъл да избере толкова много други. Само с една крачка, за която, според поп културата, така агонизиращо сте мечтали, той преминава от Големия Каньон на съмнението във вашата примка за вечни времена.
Междувременно става ясно, че още от момента на своето раждане вие сте готова за този момент. В съвременните филми се фетишизира и ситуацията, в която мъж попречва на някоя жена да се омъжи за грешния човек. Сякаш зрялата жена пред олтара не знае кой е най-добрият за нея, докато някой друг мъж не й каже.
Не твърдя, че ако изследваме корените на тези явления и нагласите зад тях, те ще или поне би трябвало да се разпаднат, за да можем да направим преход към пълна хомогенност по пътя към Равенството.
Джендър ролите могат да бъдат много полезни, когато ги избираме свободно, а традициите често са сложни и ирационални схващания, които просто ни карат да чувстваме, че нещата вървят в правилна посока.
Ако наистина сме равни, защо изобщо е от значение кой на кого предлага?
Могат ли жените някога наистина да се превърнат в инициатор на романтиката? Какво ще загубим наистина, ако се откажем от тази традиция? Вероятно съвременните дами, които са твърде запознати с усещането за самостоятелност, наистина все още харесват да се чувстват "като жени" в по-традиционния смисъл на думата и това е тяхно абсолютно право.
Ала днес все повече мъже твърдят, че се радват, когато жените правят предложенията, което само по себе си е промяна в любовните ритуали, която някога е била считана за немислима. Ами ако вие сте точно типът жена, който обича да предлага?
Вие сте зряла жена, постигнала достатъчно успехи, финансово независима, страхотен партньор с желание да направи връзката си със своя човек още по-специална и постоянна.
Това няма да стане често срещан сюжет, докато ние самите не изберем да го превърнем в такъв
Така че следващият път, в който решите спонтанно да му предложите брак или пък да направите Powerpoint презентация, в която доказвате колко велика законна двойка ще бъдете, не се помайвайте, а действайте.
Ако той ви откаже само защото вие сте предложили, а не той, значи просто не си е струвало да прекарате живота си с него, нали?