"Сигурно е много приятно да ти плащат, за да грешиш през повечето време"
Всеки метеоролог чува тази реплика рано или късно по адрес на професионалните си качества.
Обикновено моят отговор е, че средният ми коефициент на успеваемост е много по-висок от този на повечето елитни бейзболисти, а на тях им плащат доста повече пари, отколкото на мен.
В интерес на истината, аз познавам времето почти винаги, а коефициентът на успеваемост (който се отнася и за повечето метеоролози по света) е доста висок при прогнози за период от 48 до 72 часа.
Има няколко причини, поради които много хора няма да се съгласят с твърдението ми.
На първо място - хората са много по-склонни да запомнят дните, в които прогнозата за времето е сбъркана, но не им прави впечатление, че тя е точна в 90% от случаите.
По-възрастните хора са твърдо убедени, че синоптиците лъжат постоянно, защото базират мнението си на метеорологията от преди 30-40 години, когато прогнозите бяха далеч по-ненадеждни от днешните.
Повярвайте ми, има драматично подобрение на науката през този период.
Наскоро Кралското метеорологично общество публикува изследване на точността на прогнозите за времето за Мелбърн, Австралия - както при числените метеорологични модели, така и при прогнозите, адаптирани за публиката.
Оказва се, че точността на днешните прогнози за 5-7 дни е еднаква с точността на еднодневната прогноза от преди 50 години.
Точността на експерименталните прогнози за 8-10 дни е сравнима с тази на прогнозите за 5-7 дни от преди 15 години, когато бяха въведени за пръв път.
Има известно, макар и ограничено подобрение на прогнозите за времето за период от 2 седмици напред, като изследването показва, че е слабо вероятно познаваемостта да се дължи на случайно съвпадение.
Предполагам, че тези изводи ще се повторят, ако се вземат данните за прогнозите от всяка друга точка на Европа, САЩ или Канада, а може би и в световен мащаб.
До голяма степен подобряването на точността на метеорологичните прогнози се дължи на по-бързите суперкомпютри и по-точните прогностични числени модели.
В глобален мащаб, няма по-добър модел от този на Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози (чиито данни се използват и от НИМХ-БАН, б.р.). Той отчита значително по-висока средна познаваемост в сравнение с Глобалната прогностична система на Националната агенция на океанските и атмосферни изследвания на САЩ.
Дори прогнозата да е перфектно изготвена, винаги ще има някой неразбрал. Това може да се дължи на разсеяност, но и на начина, по който медиите представят информацията.
Няма защо да се лъжем - има хора, които никога не отделят достатъчно внимание на прогнозата, а впоследствие се чувстват подведени.
Но в някои случаи телевизионните синоптици никак не помагат на аудиторията си да разбере какво ще бъде времето.
Обикновено телевизиите показват прогнозата с графичен модел за 7 дни с комплект от икони, които дават базова представа какво време може да се очаква през седмицата.
Когато седмичната прогноза се представя в 3-минутен телеграфен стил, естествено, че няма как да се предаде пълната информация, което дава свобода за "интерпретация" на публиката.
Факт е обаче, че в много случаи получаваме критики от хора, за които "прогнозата за времето" се изчерпва с графичните изображения в някое мобилно приложение или сайт.
Затова, ето няколко правила, които е добре да запомните, когато търсите добра и точна локална прогноза:
1) НИКОГА не се доверявайте на прогнозите за вероятност за превалявания по часове, които можете да намерите онлайн.
Метеоролозите все още нямат уменията и надеждните модели за подобни прогнози, въпреки че ще ги видите в сайтове като weather.com. Можем да ви представим средна прогноза за вероятност за превалявания за 4-6-часов период или за следващите 3 дни, но дори това е много относително.
2) Четете текстовете към прогнозите.
Ако към тях няма информация за района, в който живеете, по-добре потърсете точни данни на друго място.
3) Прогнозите за периоди над 7 дни, обикновено рядко вършат работа.
4) Не се доверявайте на компютърно-генерирани прогнози, те са грешни в почти всички случаи.
Прогнозите за температура, влажност на въздуха, вероятност от превалявания и силата на вятъра по часове обикновено са груби изчисления с компютърни програми, които не са анализирани от метеоролог. Такива данни можете да намерите в weather.com или accu-weather, но просто ще си загубите времето с тях.
5) Доверявайте се само на сайтовете, които предлагат 7-дневната прогноза с по-подробно обяснение за влажността на въздуха, максималните и минималните температури, процентната вероятност за превалявания, скоростта на вятъра и др. Това е възможно най-добрият вариант да се информирате за времето.
Графиките са прекрасно допълнение към прогнозата, но няма как да разберете само от тях, че вероятността за превалявания е само 30% след 4 ч. следобед или че около обяд ще има силен морски бриз, който ще свали температурите с 10 градуса.
6) Търсете прогнозата за точното място.
Времето може да бъде много променливо в зависимост от надморската височина и близостта до крайбрежието. Ето защо компютърно-генерираните прогнози обикновено грешат.
Често пъти те дават една и съща максимална температура за градове, които се намират на 40 км разстояние един от друг. Единият обаче е на морския бряг, а другият - във вътрешността на страната. В такива случаи прогнозата за селището на брега може да се отклони с над 12 градуса по Целзий.
Кралския институт по метеорология в Норвегия рядко греши дори в 15 дневните си прогнози, обикновено и във дните с валежи успяват да познаят, какви валежи като вид и количество в определени периоди от деня ще се случат. yr.no рядко бърка. Който иска точни прогнози за дни напред- това е сайта.