Имам проблем. Имам приятели, които обичам да мразя. Моите "приятели-врагове", така да се каже. И те вредят на моето здраве.
Не ме разбирайте погрешно: наистина обичам тези хора.
Само че те просто ме подлудяват.
Най-неприятният от тях е суетен, склонен към самозаблуди и подправя всеки разговор с едва прикрити оскърбления. Примерно ме пита какво ново около мен, само за да почне показно да се прозява преувеличено. "Скукааа!", коментира после той, с фалшив калифорнийски акцент (на Западния бряг на САЩ той може и да е приемлив, но в Лондон - едва ли).
Звучи банално, но това ме кара да беснея в продължение на дни.
И все пак, когато след години на неудовлетворение, събрах смелостта да го държа на дистанция, останах с извратеното усещане за вина и разкаяние, заради всичко добро между нас, което също започна да изчезва. Когато не съм аз мишената на неговите шеги, всъщност той е доста забавен.
Установих, че този тип приятелства започват сериозно да привличат вниманието на психолозите.
Те дори са измислили формално понятие за тях - "амбивалентни отношения".
Според Джулиан Холт-Лунстад от университета "Бригам Янг" в Юта, средно около половината от хората около нас са такива, които едновременно обичаме и мразим.
"Рядко се случва да срещнеш някой, който няма амбивалентни отношения поне с един човек", твърди тя.
И това е повод за по-сериозни притеснения, отколкото бихте очаквали. Проучванията на Холд-Лунстад показват, че "приятелите-врагове" са много по-вредни от хората, които активно, категорично мразите; те може да вредят на вашето благосъстояние и да излагат здравето ви на риск.
Защо тогава изобщо продължаваме да поддържаме тези вредни приятелства?
За да разберем това, трябва да разгледаме въздействието, което има върху нас социалния ни кръг. В основната си част той е съставен от активна комбинация от приятели и познати, които считаме, че ни защитават.
Анализирайки 150 публикувани изследвания, Холт-Лунстад установява, че силните социални връзки намаляват риска от смърт в същата степен, в която и изоставянето на цигарите. Самотата е почти два пъти по-вредна от затлъстяването.
Защо? Защото приятелите ни помагат да релаксираме и ни предпазват от стрес.
Стресът повишава кръвното налягане и засилва освобождаването на възпалителни молекули, увеличаващи риска от поява на цял куп опасни заболявания, докато приятелите могат да ни помогнат да преборим някои от тези реакции.
Обратно, негативните емоции, когато сме самотни, сами по себе си засилват много от тези процеси и водят до други усложнения, от рода на безсъние.
Приятелството обаче има много нюанси.
Както отбелязва Робин Дънбар от Оксфордския университет, непостоянните приятели са част от нашата еволюция в големи социални групи.
"Винаги си имате работа с набор от конкуриращи се интереси. Проблемът е как да неутрализирате тези стресове, за да остава групата цялостна с течение на времето", казва той.
"Така че трябва да сте готови да угаждате на съюзниците си, сред които попадат и вашите приятели-врагове. Толерирате ги, за да ги контролирате по-добре".
Инстинктът да държите близо приятелите си, а приятелите-врагове дори още по-близо, изглежда се е наложил успешно.
За съжаление, по-ранни изследвания, разглеждащи влиянието на приятелите върху здравословното състояние, не са обръщали внимание на тези нюанси. Затова Холт-Лунстад и Бърт Учино от университета в Юта изследват дали добрите черти на приятеля-враг надделяват над лошите - и са шокирани от това, което откриват.
В едно от първите си изследвания те анализират чрез въпросници "доброволческите мрежи" на средно и дълготрайни приятелства, след което им поставят сензори за кръвното налягане, преди да върнат доброволците обратно в реални условия за няколко дни.
"Всеки път, когато те взаимодействаха с някого, отчитахме кръвното им налягане," казва Холт-Лунстад. Както и бихте очаквали, кръвното е било по-ниско, когато хората са били сред подкрепящите ги приятели, в сравнение с "отблъскващите" познати - независимо дали става дума за държащ се обидно колега или мрачен шеф.
Но голямата изненада е била, че кръвното им най-много се е повишавало, когато са били с амбивалентните си приятели.
По-късни експерименти само потвърждават и допълват тези наблюдения. "Дори когато другият човек е само в друго помещение в лабораторията, доброволците имат по-високо кръвно налягане и демонстрират по-високи нива на тревожност", казва Холт-Лунстад.
"Очевидно това е ефектът от очакването на потенциалното взаимодействие с тях". Най-неочаквано от всичко, насочването на участниците с подсъзнателни знаци (показването за кратко време на името на приятеля-враг на екрана например) изглежда увеличава индикаторите за стрес от рода на кръвното налягане.
"Изводът е, че отношенията ни имат въздействие не само под формата на пряко взаимодействие, но и чрез тези не толкова съзнателно възприемани процеси, които действат през цялото време в ежедневния живот", коментира Учино.
Всичко, което ви припомня за тях, може да задейства такива реакции в тялото ви.
Тоест приятелите-врагове се оказват сред най-стресиращите хора, с които се сблъскваме.
Донякъде това се дължи на ненадеждността им. "Има една несигурност," казва Холт-Лунстад. "Дали те ще те подкрепят, или ще подхванат пак някоя болезнена тема?", допълва тя.
Учино също подкрепя това мнение, като твърди, че дълготрайните ни близки връзки с тях ги правят по-вредни от хората, които се опитваме активно да избягваме. "Те са почти част от нашето "аз", казва той. "Така че това, което те правят и казват, може да има много по-голям ефект върху нас. И тъй като емоционално имате по-силна връзка с тях, те имат по-големи възможности да ви наранят".
Според него за вас би било по-лесно да игнорирате обидите на човек, който знаете, че е ваш враг, тъй като той означава по-малко за вас. "И това не важи само за текущия момент; склонни сте да размишлявате за причиняващите ви болка разговори в рамките на по-дълги периоди от време," допълва Учино.
Отраженията на физическо ниво
Засега изследванията на Учино и Холт-Лунстад са разглеждали предимно краткосрочния ефект от приятелите-врагове, но те биха желали да проучат как този ефект се натрупва в рамките на години и десетилетия.
За съжаление доста малко от дълготрайните изследвания до момента са събирали данни за конкретните качества на отношенията на хората. Учино, за сметка на това, има някои ранни, но подробни свидетелства за щети в ДНК на доброволците.
Всяка хромозома от нашите клетки завършва с част от ДНК, наречена "теломер". С годините теломерите се свиват - което прави клетката уязвима към проблеми, включително неконтролируем растеж, водещ до ракови образувания.
Поради тази причина, дължината на теломерите често се използва като показател за клетъчното остаряване - и е известно, че тя се влияе от стреса. Учино констатира, че хората с повече амбивалентни приятели са имали и по-къси теломери.
Ако тези данни бъдат подкрепени от допълнителни изследвания, може да се наложи да преосмислим отношенията си и това дали те си заслужават разочарованието, което предизвикват.
Прекратяване на отношенията
За съжаление не винаги е лесно да премахнете тези хора от социалната си мрежа - особено предвид факта, че те често са ваши приятели от години.
Когато Холт-Лунстад и Учино са провеждали анкета сред участниците в експериментите им за причините, поради които те са запазвали връзка с приятелите-врагове, много от хората са назовали като причина лоялността.
"Изпитваме усещане за обвързване, защото ги познаваме от много години", казва Холт-Лунстад. Други са предпочитали да демонстрират морално превъзходство.
"Това е възприятието, че трябва да обърнеш и другата буза, да бъдеш по-добрият, по-силният човек".
След като вече знаем това, как учените препоръчват да подходим към приятелите-врагове?
Личната стратегия на Учино е да разговаря с приятелите-врагове и да им обясни проблема - с надеждата да постигне взаимно разбиране.
"Когато разгледаме как хората се справят с амбивалентните си отношения, нямаме много варианти за действие - често избираме да ги лъжем, да ги игнорираме или просто да ги избягваме".
Той също така разглежда като вариант идеята за медитацията, като добър механизъм за справяне с подобни проблеми. Някои изследвания са стигнали до извода, че редовната медитация, в която акцентирате върху добрите страни на познанствата си - дори и върху добрите страни на приятелите-врагове - подобрява психологическото благосъстояние и здравословното състояние на човека.
Учино все пак изтъква, че тези изследвания като цяло са били с малобройни участници и зле контролирани, така че би желал да проведе по-сериозни и мащабни проучвания на това решение.
Що се отнася до моите собствени приятелства, наум ми идва един от коментарите на Учино.
"Всички ние сме заети и не долавяме често, че хората имат нужда от подкрепа, което води до позитивни и негативни чувства", казва той.
Това не е нещо, с което да се гордея, но в това отношение и аз признавам вината си. Поставяйки самия себе си на пиедестал, може би се превръщам в най-лошия си приятел-враг.
