Когато Балкантон беше "Балкантон" - компанията ни, избълвала хиляди черни винили родна и международна продукция, неговите хитове не бяха сред тях.
Днес Балкантон е полупризрачна сграда, съхранила от стария си блясък единствено голямото соцлого на покрива. а в подземията й се е настанил да "тренира" предстартово един от най-великите рок гласове.
Гласът изпял една песен, която специално за България е с някакъв божествен статут. Защото ако всеки трети човек в страната ни си спомня за "Балкантон", то всеки втори знае за феномена "Джулай Морнинг". Всъщност Джон Лоутън не е сред оригиналните автори на тази рок класика, но най-силните й години идват именно с неговото участие - като фронтмен на Uriah Heep.
Безсмислено е да развивам лекции за Бай Тошо, соца, цензурата, забраните и свободата. Неоспорим факт е, че над време и пространство три групи са превърнати в култ от старото поколение рокери по земите български. Това са Led Zeppelin, Deep Purple и Uraih Heep. Защо е така? Остава загадка, дори за човека, при който сме се запътили ...
Джон Лоутън:
"Не мога да отговоря за Led Zeppelin и Deep Purple, но конкретно за Uraih Heep, предполагам, че след като комунистическият режим е забранявал албумите ни в онези времена, точно затова сме се превърнали в любимци на хората, израснали с нашата музика."
Брутално прекъсваме репетицията на Джон Лоутън точно по средата, но този слънчев и позитивен човек ни прощава с усмивка и дори влизаме в тайното "балкантонско" убежище на музикантите, ставайки свидетели на нещо уникално. Една от последните репетиции, преди премиерата на съвместния албум между Джон и Диана Експрес.
Проектът Силата на мисълта излиза официално на 2 май, а два дни по-рано стартира промоционалното турне с голям концерт в Sofia Live Club. Пред очите ни е сетлистът за проявата, но обещаваме твърдо да не издаваме нищо от него, след като няколко пъти Лоутън закачливо го крие от камера и фотоапарати.
Тотален професионализъм по време на репетицията. Джон пее с извънземна лекота, а "Диана Експрес" забиват уверено и изглаждат само микроскопични детайли по сета. Парчетата наистина звучат доста величествено, дори на проба. Представям си само каква наслада ще е при смазващия саунд на концерта.
Относно "Диана Експрес", Джон честно си призна, че никога не му е идвало на ум да попита какво означава всъщност името им. Слушал е неща от старите им хитове и има едно много любимо, но и на него не помни името. Подобна е и информацията му за българския рок като цяло:
"Не знам много за българския рок в момента! Нямам достатъчно време да слушам музика. Само когато пътувам в колата и чуя някое парче по радиото, и ми хареса, тогава питам кое е и на кой изпълнител. Много харесвам обаче ранните неща на ФСБ. И, разбира се, БТР. Но те ми подариха диск и го слушах много внимателно."
Джон Лоутън почти седем години кръстосва непрекъснато между Англия и България. Програмата в официалния му сайт е запълнена само с български участия до средата на лятото. Питам го ходи ли си изобщо в Англия напоследък?
"Живея в Англия. Там е моят дом. Дори след концерта смятам да отида до там за цели 10 дни, но после се връщам веднага отново в България. Ще имаме концерт в Плевен, после във Варна. Ще останем за малко и в Каварна, където имаме апартамент. След това обратно в София. После на снимки в Стара Загора за моето тв предаване."
Албумът Силата на мисълта по план трябва да бъде лансиран в Англия и цяла Европа до края на месец май. Но Джон конкретно, няма никаква представа в какъв точно тираж: "Ооо, това не е моя работа! Аз съм просто един певец!"
Подобно е мнението му за реалната цена на един диск с нова музика, пуснат на пазара. Напълно наясно е, че в ерата на Интернет феновете харесват и купуват музика изборно. Тоест, избират конкретни песни от един албум и си ги изтеглят.
Ако албумът е достатъчно добър от първата до последната минута, тогава е нормално да си го закупят и на физически носител, независимо от цената. Лоутън чистосърдечно си признава, че и той си сваля музика от Интернет избирателно - конкретни песни, които го интересуват, за да ги прослуша.
Питам го как си обяснява това, че албумите от 70-те и 80-те години бяха с продължителност по 30-40 минути (ограничени и от обема на записа при виниловите плочи). След това с навлизането на компакт дисковете стигнаха безумната дължина до към 80 минути, а в последно време се забелязва завръщане към стандарт от около 50 минути музика в албум.
"Всичко зависи от стила музика в албумите, но е факт, че след 40-ата минута един албум, колкото и добър да е, писва за слушане. Затова и много дългите албуми ти се струват скучни накрая. Те уморяват. Проектът ни с Диана Експрес е с дължина около 55 минути и мисля, че това е напълно нормално като времетраене."
Като един супер джентълмен, бившият вокалист на Lucifer's Friend, Uriah Heep и Les Humphries Singers с хитра усмивка казва, че на земята има място за всякаква музика, но специално българската чалга не е неговият стил, независимо, че много хора я обожават.
Относно ежедневните неуредици на живота у нас пак отговаря изключително тактично и добронамерено: "В България всеки нов ден е свързан с нова изненада. Но много често тези изненади са добри. Както например това интервю, направено в парка в едно прекрасно слънчево време!"
За финал се снимаме под логото на Балкантон. Оказва се, че мистър Лоутън е запознат с историята на единствената ни звукозаписна и издателска компания за музика в периода 1952-1999 г.
За разлика от една звукозаписна компания, един рок музикант няма краен срок на годност.
