Независимо дали е заобиколен от шармантните си тоалети за турне, или е до пианото, на което е написал най-известните си песни, Елтън Джон винаги е носил осанката на непреходност.
Държеше се като неостаряваща легенда, която сякаш ще живее вечно.
Но в новия му филм Elton John: Never Too Late поп звездата показва по-човешката страна от себе си. Тази, която е уязвима, с разклатено здраве и неизбежно - предала се на остаряването.
В документалната си лента британецът разкрива, че напълно е загубил зрението си, заради което се е оттеглил от писането на музиката към мюзикъла "Дяволът носи Прада" - продукция, в която са вложени 25 милиона долара.
Това обаче не го спира да присъства на първия спектакъл.
"Не можех да видя нищо, но можех да слушам. И музиката беше отлична", споделя 77-годишната звезда във филма си.
Трейлър на Elton John: Never Too Late гледайте тук:
Проблемите със зрението на Елтън започват през септември тази година, когато с Instagram пост той обяви, че след почивка в Южна Франция едното му око се е инфектирало.
Звездата посочи заболяването си като причина да отложи част от концертите на последното си турне The Farewell Yellow Brick Road Tour, но от документалния му филм става ясно, че физическите предизвикателства пред Елтън са били повече, отколкото е казвал.
"Нямам сливици, апендикс и простата. Нямам дясно бедро, нито ляво коляно, нито дясно коляно. Всъщност единственото, което е останало от мен, е лявото бедро. Но все още съм тук и се държа", разказва изпълнителят.
За биографичната лента Елтън се впуска и в доста по-лични теми. Споделя колко е страдал, че е отделен от семейството си заради турнето, но вътре в себе си е чувствал, че дължи на феновете си последна среща.
Разказва за годините, в които се е борел да приеме сексуалната си ориентация, за изграждането на музикалната му идентичност, за битката му с пристрастяването към кокаина и за осакатяващата самота, от която е страдал въпреки главоломната си слава.
В един от най-трогателните моменти на Elton John: Never Too Late певецът говори по Face Time с двете си деца - 13-годишният Закъри и 11-годишния Илайджа - и им обещава, че скоро отново ще са заедно.
След като затваря телефона, Елтън се обръща към камерата и разкрива най-голямата си тъга: "Искам да видя как децата ми ще се оженят, но не мисля, че го доживея".
Признанието му разстройва неговата половинка Дейвид Фърниш - мъжът, с когото британската знаменитост споделя живота си вече 30 години.
"Не знам защо, но винаги съм мислел, че Елтън ще живее вечно. Това е лесно да се повярва - той е толкова жизнен. Но здравословните му проблеми ни принудиха да се изправим срещу суровата реалност. И тази реалност е, че никой не живее вечно", казва Фърниш.
Половинката на поп сензацията от 70-те и 80-те споделя и че двамата с Джон са обсъждали надълго и нашироко дали двете им момчета да се появят в документалния филм Elton John: Never Too Late.
Без тях Елтън е смятал, че разказът за живота му ще е непълен, но Фърниш се е притеснявал, че появата им ще привлече нежелано внимание.
"В крайна сметка решихме да покажем синовете си, защото искаме да дадем пример на хората по света. Искаме да видят, че може да имаш двама бащи и да бъдете като всяко друго семейство. Не е задължително да има мама и татко. Семействата съществуват във всякакви форми и размери", коментира Фърниш.
Съпругът на Елтън Джон допълва и че в началото на момчетата им е било малко неудобно да бъдат следени от камери навсякъде затова с режисьора на Elton John: Never Too Late - Ар Джей Кътлър, са направили тестове снимки.
Режисьорът е искал да създаде неподправена атмосфера и е уверил децата на звездата, че ще им даде нужното време, докато се отпуснат пред филмовия екип.
Разбирането на Кътлър дава резултат. Емоционално най-силните моменти в документалния филм са между Елтън и синовете му.
В края на биографичната лента Илайджа и Закъри с гордост прегръщат баща си на стадион "Доджър" в Лос Анджелис - последната спирка от американското турне на изпълнителя и определящо място за неговата кариера.
През 1975 г. музикантът свири на същия стадион 24 часа след опит да отнеме живота си. А чрез сцената с децата му Ар Джей Кътлър показва, че семейството спасява живота на Елтън Джон.
"Този филм е за мъж с две малки деца, който е осъзнал, че животът има краен предел. Но това го прави вдъхновяващо. Показва на всички, че времето, което ни е дадено, е малко и трябва по-внимателно да решаваме как ще го използваме", заявява режисьорът.
